Определение № 3924 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 58/11.01.2023 г. по гр.д. № 1296/2022 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 260010/09.03.2022 г. на Окръжен съд – Враца, отхвърля исковете на Комисията за противодействие на корупцията (преди Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) с правна квалификация чл. 141 ЗПКОНПИ (чл. 141 ЗОНПИ) срещу Х. М. Л. и И. С. Л. за отнемане на имущество на обща стойност 333 064.14 лв. Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два процесуалноправни, а последният – материалноправен): 1. Дали доходи и приходи по смисъла на дефинициите в § 1 ДР ЗПКОНПИ, които имат за източник продажби и доставки в или извън търговски обект, могат да се доказват само със свидетелски показания и с частни удостоверителни документи, съставени от проверяваното лице, които не отговарят на счетоводните стандарти? 2. Длъжен ли е съдът да оцени заключението на вещото лице, включително да изложи съображения, когато възприема едно заключение, а не кредитира друго? и 3. Представляват ли имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ, участват ли и те при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ и подлежат ли на отнемане в полза на държавата постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, които не са налични в края на проверявания период? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е необосновано, постановено е при съществени процесуални нарушения, допуснати в процеса на обсъждане на доказателствата за релевантните факти, което е причината и за неправилното прилагане на материалния закон. Ответниците Х. и И. Л., ответници и по касация, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендират разноски. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че първият ответник е привлечен като обвиняем и с одобрено от съда споразумение се е признал за виновен в престъпления по чл. 234, ал. 1, т. 1, вр. ал. 1 НК, наложено му е наказание „лишаване от свобода“,чието изтърпяване е отложено за срок от 1 година и 6 месеца и на основание чл. 234, ал. 3 НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението. Престъплението попада в приложното поле на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ и повдигнатото обвинение за него е абсолютна предпоставка за производството за установяване на незаконно придобито имущество. Вторият ответник е съпруга на първия, свързано лице в смисъла по § 1, т. 15 ДР ЗПКОНПИ, от когото също се иска отнемане на придобито имущество по време на брака, доколкото придобитото в проверявания период 16.10.2008 г. – 16.10.2018 г. се счита за имущество на проверяваното лице (чл. 141, ал. 2, т. 2 ЗПКОНПИ). Въззивният съд е заключил, че ответниците са надлежно легитимирани по материалното право на отнемане по чл. 141 ЗПКОНПИ, упражнено от Комисията, процесуален субституент на държавата (чл. 153 ЗПКОНПИ). Въззивният съд е приел, че преди да извърши преценка за законността на доходите на ответниците, с които е придобивано конкретния актив, чието отнемане се претендира, на първо място, е необходимо да установи налице ли е значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ. Само онзи размер на несъответствието между придобитото в 10-годишния период на проверката, и нетния доход, което надвишава 150 000 лв., осъществява обоснованото предположение, че имуществото е незаконно придобито (чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ). Въззивният съд е приел, че след и ако установи такова превишение, е необходимо да изследва: 1) дали доходът, с който имуществото е придобито, е законен, и 2) дали конкретното имущество подлежи на отнемане от проверяваното лице, респ. от втория ответник като свързано лице. Спорните въпроси по доводите и възраженията на страните, пренесени и като оплаквания във въззивните жалби, респ. в отговорите на въззивните жалби срещу първоинстанционното решение за частичното уважаване на исковете, са били дали приходи, доходи и източници на финансиране в смисъла по § 1, т. 2 ДР ЗПКОНПИ за първия ответник са следните суми: · 79 778.70 лв. – доходи от стопанска дейност в хранителен магазин в [населено място], · 38 445 лв. – доходи от стопанска дейност в сервиз за автоуслуги в [населено място], · 10 156.50 лв. – доходи от стопанска дейност във фурна за хляб в [населено място]; · 19 945.30 лв. –доходи от продажба на земеделска продукция, дарени от родителите на първия ответник; · 14 400 лв. – негови доходи от възнаграждения за косене на люцерна; · 100 000 лв. – доход от заем, предоставен от неговия брат, невърнат в края на периода. Спорен е бил и въпросът, дали вторият ответник е получил доход от суми общо за 108 700 лв., дарени от баща му. Въззивният съд е приел за верни твърденията в отговора на исковата молба, че всички тези суми са доходи и приходи в смисъла по § 1, т. 2 ДР ЗПКОНПИ, като е приел, че в релевантния период за съпрузите те възлизат на общата сума 471 582.28 лв. Тази сума е намалил с разходите на съпрузите за общата сума 126 441.46 лв., и е определил нетният доход в смисъла по § 1, т. 8 ДР ЗПКОНПИ за сумата 345 140.82 лв. Съпоставил го е с общата пазарна стойност на придобитото имущество, което може да бъде отнето в полза на държавата (недвижимите имоти и моторните превозни средства, включително с тези, с които съпрузите са се разпоредили по противопоставим на държавата начин – с леките автомобили „Рено“, модел „Еспейс“, продаден на 27.02.2018 г., и „Пежо“, модел 807, продаден на 24.07.2014 г.), приемайки че възлиза на 261 431.00 лв. Кредитирал е заключението на съдебно-икономическата експертиза, вариант две (по задачите, поставени от ответниците), заключавайки че не само не е налице значителното несъответствие от 150 000 лв. в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, а има остатък на парични средства от 83 709.82 лв. По делото е било установено, че първият ответник е регистриран като едноличен търговец през 1997 г. В това си качество е осъществявал дейност в хранителния магазин и във фурната за хляб в [населено място], както и в сервиза за автоуслуги в [населено място]. Поради това Комисията е възразила, че доходите от търговската дейност е следвало да бъдат осчетоводени, а представените тетрадки, в които са вписвани приходите от трите обекта, не отговарят на счетоводните стандарти и нямат доказателствено значение (удостоверяват изгодни за него факти), включително защото не са декларирани. В Решение № 60295/29.03.2022 г. по гр.д. № 3078/2020 г., IV-то ГО на ВКС, се приема, че търговска дейност може да се извършва при неспазени изисквания за регистрация (като едноличен търговец) и без да са съставени документите, предвидени в Закона за счетоводството. Необходимо е съдът да извърши прецизен анализ на събраните доказателства, за да заключи дали такава дейност действително е извършена, какви са приходите и необходимите разходи за нея. В случая въззивният съд е приел, че първият ответник е реализирал доходите от търговската дейност в трите обекта в периода 16.10.2008 г. – 2010 г., като това се установявало от вписванията в тетрадките, неоспорени своевременно от Комисията, и за верността на които свидетелстват П. и Л.. Възприетият вариант на заключението не отразява и какви са необходимите разходи за тази дейност. Така първият повдигнат процесуално-правен въпрос обуславя решението, а начинът, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на цитираното решение, на Решение № 748/17.02.2011 г. по гр.д. № 801/2009 г., IV-то ГО на ВКС, (липсва задълбочен анализ на събраните гласни доказателства), а и на Решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. IV-то ГО на ВКС (брутният доход от тази дейност не е изяснен). Изводите си, че първият ответник е формирал доходи от продажба на земеделска продукция и от възнаграждения за труд от косене на люцерна въззивният съд е базирал на заключението на допуснатата и изслушана от първата инстанция агро-техническа експертиза. Вещото лице е обяснило, че не може да даде заключение дали родителите на първия ответник действително са му дарили приходите от продажбата на земеделска продукция и дали първият ответник действително е извършил земеделската дейност, респ. е получил възнагражденията за нея. В решението липсват мотиви, защо въззивният съд приема дарението на тези средства от родителите на първия ответник извършено и е обсъдил откъслечно и непоследователно показанията на свидетелите за втория оспорен от Комисията факт. Допълнително, вторият вариант на заключението на съдебно-икономическата експертиза въззивният съд е възприел, без да извърши задълбочена оценка на установимите чрез него факти и да изложи мотиви защо го възприема, а изцяло не кредитира първия вариант на същото заключение. Следователно и вторият повдигнат въпрос обуславя решението, а начинът, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на практиката на Върховния касационен съд –Решение № 241/23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. I-во ГО, Решение № 57/08.05.2013 г. по гр.д. № 7493/2013 г., II-ро ГО, Решение № 248/16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г., III-то ГО и на много други. Повдигнатият материалноправен въпрос също обуславя решението, но начинът по който въззивният съд му е отговорил съответства на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2020 г. ОСГК на ВКС – отхвърлени са исковете за неналичните парични средства. В обобщение, обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) в частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане в полза на държавата на недвижимите имоти, на моторните превозни средства и за пазарната стойност на двата леки автомобила, с които съпрузите са се разпоредили в релевантния период по противопоставим на държавата начин. Поради липсата на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК то не следва да се допуска до касационно обжалване по материалноправния въпрос и в частта, с която исковете за неналичните парични средства са отхвърлени. При тези мотиви, съдът