Определение № 186 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3873/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 111497/25.08.2017 година на Р. Ж. Ж. от [населено място] заявена през процесуалния представител адв. М. В. САК срещу въззивно Решение Nо 4954 от 06.07.2017 година, постановено по гр. възз.д. Nо 14011/2016 година на Софийския градски съд-IIа възз.състав. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 14078 от 09.09.2016година, постановено по гр.д. № 271/2014 година на Софийския районен съд, I г.о., 47с-в, с което е отхвърлен, заявеният от С. К. С. положителен установтелен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК на л.а. марка „Ш.“, модел „О.“ с ДК [рег.номер на МПС], номер на рама T., който е идентичен с лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“ с ДК [рег.номер на МПС] с номер на рама T. и постановено ново решения, с което искът е уважен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, поради нарушение на материалония закон- чл. 78 ал.2 ЗС, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи касаят защитната теза на касатора – ответник по иска за собственост, че са налице всички предпоставки за зачитане на вещното право, придобито на основание чл. 78 ал.2 ЗС. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година / се поддържа с довод, че по правния въпрос: притежава ли право на собственост, собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78 ал.2 ЗС ,произнесени в противоречие с практиката на ВКС- Решение No 66/ 18.07.2016 година по гр.д. No 5967/2015 год. на ВКС- II г.о В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация С. К. С. от [населено място]- адв. А. Б.- САК, с който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, след като посочената съдебна партика изцяло кореспондира с възприетата теза на въззивния съд по обжалваното решение.Поддържат се доводи, че доколкото се допусне касационното обжалване, то доводите за неоснователност поради неточно приложение на чл. 78 ал.2 ЗС са неоснователни, обжалваното решение е правилно, съобразено с материалния закон и следва да се потърди. Претендират се разноски. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост на движима вещ с цена над 5000 лв., поради което се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, настоящият състав намира, че такива са налице и искането за допускане на касационното обжалване по въпроса притежава ли право на собственост, собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78 ал.2 ЗС следва да бъде уважено в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 година. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати пропорционална ДТ, която е в размер на заплатената такава за въззивно обжалване– в случая касаторът Р. Ж. следва да заплати ДТ в размер на сумата 190 лв. / сто и деветдесет лева/ по сметка на ВКС. При неизпълнение на това задължение в указания срок, производството ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия