Определение № 50423 от 15.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1442/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и Г. М. Ш. срещу решение №1235/24.11.2021г. по в.гр.д. № 2387/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение №2213/15.04.2020г. по гр.д. №10822/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син – К. Г. М., настъпила при ПТП на 14.05.2017г., за разликата над присъдените по 75 000 лв. до размер от 180 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017г. до изплащането на сумите. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, тъй като е мотивирал решението си с въвеждането на общи указания и общи изводи, без да обсъди подробно реално претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност, съществувалите между ищците и загиналия отношения, икономическата конюнктура в страната към датата на инцидента, както и нивата на застрахователните лимити към този момент. Поддържат още, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като намаляването на обезщетенията е предпоставено от служебно формулиране от съда на фактическите основания на възражението за съпричиняване, вместо от ответника. Твърдят, че извода на съда, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е управлявал велосипеда в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка, не съответства на разпоредбата на чл.80, т.1 от ЗДвП. В условията на евентуалност, поддържат, че дори и да се приеме наличието на нарушение на тази норма, въззивният съд не е съобразил, че с по – голяма тежест се характеризира нарушението на водача, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,7 на хиляда и със скорост, надвишаваща установената за населените места. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационните жалбоподатели поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за достъп до касация. Сочат като обуславящи следните въпроси: 1/ Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото? Игнорирането и неотчитането в пълнота на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост? Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС №4/1968г., и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 2/Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968г., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?; 3/ Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 от ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание че ответната страна е участвала в процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?; 4/ Съставлява си нарушение на чл.80, т.1 от ЗДвП управлението на велосипед в населено място в тъмната част на денонощието без светлоотразителна жилетка?; 5/ Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 от КЗ /чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД?; 6/ При определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, задължен ли е решаващият съд да изясни причинно – следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на МПС и въз основа на него да определи на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат? Твърдят, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като по първи въпрос се позовават на ППВС №4/23.12.1968г., решение №226/08.12.2016г. по т.д. №2940/2015г. на ВКС, I т.о., решение №212/11.01.2018г. по т.д. №738/2017г. на ВКС, II т.о., решение №93/23.06.2011г. по т.д. №43/2010г. на ВКС, II т.о., решение №259/19.12.2014г. по гр.д. №1746/2014г. на ВКС, III г.о., решение №104/25.07.2014г. по т.д. №2998/2013г. на ВКС, I т.о., решение №136/01.03.2012г. по гр.д. №414/2010г. на ВКС, III г.о., решение №88/17.06.2014г. по т.д. №2974/2013г. на ВКС, II т.о. и решение №158/17.10.2014г. по т.д. №3594/2013г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос – на решение №31/25.03.2014г. по т.д. №1203/2013г. на ВКС, II т.о., решение №217/20.12.2017г. по т.д.№990/2017г. на ВКС, II т.о., решение №15/12.02.2018г. по т.д.№1423/2017г. на ВКС, II т.о., решение №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на ВКС, II т.о., решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, II т.о., решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на ВКС, I т.о. и решение №101/03.07.2014г. по т.д. №4391/2013г. на ВКС, II т.о.; по трети въпрос – на решение №134/18.11.2020г. по т.д. №1422/2019г. на ВКС, II т.о. и решение №18/24.03.2021г. по т.д. №696/2020г. на ВКС, II т.о.; по четвърти въпрос – на решение №84/08.05.2019г. по н.д. № 276/2019г. на ВКС, II н.о.; по пети въпрос – на ППВС №17/1963г., решение №206/12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. на ВКС, II т.о., решение №159/24.11.2010г. по т.д. №1117/2009г. на ВКС, II т.о., решение №58/29.04.2011г. по т.д. №623/2010г. на ВКС, II т.о., решение №59/10.06.2011г. по т.д. №286/2010г. на ВКС, I т.о., решение №54/22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, II т.о. и решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/2012г. на ВКС, II т.о.; по шести въпрос – на решение №198/03.02.2017г. по т.д.№3252/2015г. на ВКС, II т.о., решение №19/08.02.2017г. по т.д. №50177/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 106/08.07.2019г. по т.д. №2243/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 33/04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, II т.о., решение №52/08.05.2014г. по т.д. №1498/2013г. на ВКС, II т.о. и решение №118/27.06.2014г. по т.д. №3871/2013г. на ВКС, I т.о. По четвърти и шести въпроси поддържат и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения относно липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че част от поставените въпроси са фактически, а другата част не са обусловили вътрешната логика на съда. Твърди и неоснователност на жалбата по същество. Третото лице – помагач на ответника Р. Н. К. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е приел за установено, че на 14.05.2017г., около 03:50 часа в [населено място], на [улица]е настъпило ПТП, виновно причинено от застрахования при ответника водач Р. Н. К. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, вследствие на което е загинал синът на ищците – К. Г. М., управлявал велосипед попътно на движението на лекия автомобил. По отношение на механизма на настъпване на ПТП решаващият съдебен състав е съобразил представените по делото писмени доказателства и заключението на вещите лица по приетата комплексна медицинска и автотехническа експертиза и е приел, че Р. К. е управлявал лекия автомобил със скорост от 63 км/ч, при максимално разрешена от 50 км/ч за населено място, и с концентрация на алкохол в кръвта 2,7 на хиляда; лекият автомобил е настигнал и с предна дясна част е ударил велосипедиста, който в момента на удара е бил на разстояние 2,00 – 2,20 метра вляво от дясната граница на пътното платно; пострадалият е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта 1,2 на хиляда, както и без светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието, като велосипедът е бил без калници, фар и светлоотразители /светлоотразител е имало само на левия педал/. Намерил е, че К. Г. М. с поведението си пряко и непосредствено, в равна степен с водача на лекия автомобил, е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и на вредоносния резултат, изтъквайки, че същият е следвало да се движи възможно най – вдясно до дясната граница, както и отсъствието на светлини /фар/ и светлоотразители по велосипеда и неизползването на задължителната светлоотразителна жилетка. По отношение на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице по приетата съдебно – психологическа експертиза и събраните гласни доказателства. Отчел е и възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, съществувалите близки отношения с родителите му, болките и страданията, които последните са претърпели вследствие неговата внезапна и преждевременна смърт, както и обществено – икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. При тези съображения апелативният съд е заключил, че размерът на обезщетението за всеки един от ищците възлиза на сумата от по 150 000 лв., като с оглед приетия процент на съпричиняване, е намалил същото на по 75 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените в изложението пети и шести материалноправни въпроси, касаещи предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при процесното ПТП. Същите са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда. Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото по поставените въпроси е формирана последователна практика на ВКС - ППВС № 17/1963г., решение № 169/02.10.2013г. по т.д. № 1643/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 16/04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 98/24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, II т.о. и решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г. на ВКС, II т.о., решение №165/26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г. на ВКС, II т.о., решение №153/31.10.2011г. по т.д. № 971/2010г. на ВКС, II т.о., решение №169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II т.о., решение №252/05.02.2015г. по т.д. № 3320/2013г. на ВКС, I т.о., решение №66/01.06.2017г. по т.д. № 650/2016г. на ВКС, I т.о. и други, съгласно която принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им, като приносът трябва да е установен конкретно и е обстоятелство в доказателствена тежест на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В решение № 27/22.06.2022г. по т.д. № 239/2021г. на ВКС, I т.о., е изтъкнато, че приносът трябва да е конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие на пострадалия, както и причинната връзка между същото и вредоносния резултат. Когато последният би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на пострадалия, приносът е изключен. Също така в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС на РБ - решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Останалите четири въпроса нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото в съдържанието им са инкорпорирани доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на изводите на съда относно справедливия размер на дължимите обезщетения. Произнасянето по тези въпроси е възможно само след извършване на касационна проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл.290 от ГПК, поради което те не могат да послужат като общо основание за допускане на касационен контрол. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при ПТП, за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС. Не следва да бъде разглеждан довода на касаторите за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационния контрол. На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК касаторите са освободени от внасянето на държавна такса. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд