Определение № 1101 от 24.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4130/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 77/24.03.12014 год., постановено по гр.д. № 13/2014 год. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено решението по гр.д. № 857/2013 год. на Плевенския окръжен съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ц. Б. Ц. на осн. чл.2,ал.1,т.3 З. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, което е било прекратено, ведно със законната лихва от 07.12.2011 год. като за разликата до пълния претендиран размер от 27 000 лв., искът е отхвърлен.Присъдени са разноски.

Апелативна прокуратура [населено място] обжалва решението, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявените искове са уважени.

Ц. Б. Ц. обжалва решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен до пълния претендиран размер.

Ц. оспорва касационната жалба на Прокуратурата на РБ „по същество” в писмен отговор по делото. Не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване.

И двете страни представят изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.

К. жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване на въззивното решение в съответните части и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Апелативна прокуратура [населено място].

Не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, предмет на обжалване с тази касационна жалба.

К. поставя два въпроса, по които счита, че е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК, а именно:1. „ Налице ли са предпоставките на чл. 2,ал.1, т.2 от З. за ангажиране отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи, респ. на Прокуратурата на РБ, дължи ли се на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди и в какъв размер?

2. Следва ли поведението на ищеца, което се намира в причинно- следствена връзка с настъпването на определени правни последици, да бъде съобразявано при определяне размера на обезщетението.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год., правният въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора. Първият формулиран въпрос няма такъв характер. Същият е общ, а не обуславящ и на практика касае основателността на иска като цяло. Отговорът на същия би означавало да се изрази позиция по основателността на предявения иск, което не е предмет на производството по допустимост на касационното обжалване.

Вторият въпрос не е разрешен в противоречие с цитираното ТР №3/22.04.2005 по ТД №3/2004 ОСГК на ВКС, доколкото съдът е приел, че с поведението си ищцата е допринесла за удължаване срока на предварителното разследване, респ. за настъпване на вредните последици от това удължаване, поради което е признал съпричиняване и с оглед на това е намалил размера на дължимото обезщетение.

С оглед на горното, касационно обжалване по тази касационната жалба, не следва да се допуска.

Относно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на Ц. Б. Ц.:

Според този касатор основният въпрос, който е предмет на разглеждане във въззивното решение / в обжалваната с тази касационна жалба част/ и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото е: Дали в случая пострадалата виновно е допринесла за увреждането за да бъде намалено обезщетението. Позовава се на Р № 244 по гр.д. №1205/2012 год. на ВКС, според което пострадалият следва да е допринесъл виновно за увреждането за да се намали присъденото обезщетение. Застъпва тезата, че при заминаването си в Италия, което е послужило като повод предварителното разследване да бъде спряно, същата не е действала виновно.

Видно е,че по поставения въпрос касаторът се позовава на две допълнителни основания – първото по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и второто, по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото се цитира решение постановено по чл. 290 ГПК, което има задължителен характер.

Тъй като по въпроса има задължителна практика, очевидно основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, не е изпълнено. Същевременно не е изпълнено и второто основание, доколкото по поставения въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика. С въззивното решение въпросът за вината на ищцата не е коментиран изрично. Доколкото е прието, че е налице съпричиняване на деликта очевидно действието е прието като виновно. Тъй като липсват обстоятелства, които да изключват субективния елемент на деянието, постъпката на ищцата следва да се счита за виновно извършена, като не е задължително вината да е под формата на умисъл. В. в доказателствена тежест на същата е било да установи обстоятелства, които изключват вината, доколкото с оглед оборимата презумпция на чл. 45,ал.2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

. Предвид изложеното, не са налице законовите условия за допустимост на касационното обжалване и такова не следва да се допуска и по тази касационна жалба.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.