Определение № 50007 от 26.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1673/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 60107 от 11.06.2021 г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Тълкувателното решение е постановено на 23.01.2024 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Д., действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител Д. И., чрез адв. М. Т., срещу определение № 841 от 09.03.2021 г. по в. ч. гр. д. № 310/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отхвърляне на заявление на жалбоподателя с правно основание чл. 130 СК, за вписване в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН на отказ от наследството на починалия му баща В. Д. Д. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „допустимо ли е извършване на отказ от наследство от името на малолетно лице и представлява ли същият отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК“; 2. „може ли съдът по реда на чл. 130, ал. 3 СК да съпостави активите с пасивите в наследствената маса и ако прецени, че е в интерес на малолетния наследник да разреши извършване на отказ от наследство“; 3. „съдържа ли разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК изчерпателно изброяване на действията, които се допускат с разрешение на районния съд, като отказът от наследство не е между изброените хипотези“. За да потвърди обжалваното определение, с което е отказано вписването на отказ от наследство на малолетно лице, въззивният съд е приел, че този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, поради което е нищожен и не може да бъде уважена молбата за вписването му. Изцяло е споделил съображенията, развити в определение № 160/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г. на ВКС, второ г. о. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ г. о., счита, че такива не са налице. Въпросът дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и дали този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК действително е определящ за изхода на производството. Същият е разрешен с горепосоченото Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГК, постановено на 23.01.2024 г. Приетият отговор на въпроса е следния: Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Тъй като обжалваният акт съответства на разрешението в тълкувателния акт, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,