Определение № 1325 от 21.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4202/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. срещу решение № 987/12.02.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3621/2012 г. на Софийския градски съд. С него е отменено решение № ІІІ-86-193/05.12.2011 г. по гр. дело № 1726/2011 г. на Софийския районен съд и е уважен, предявеният от В. М. А. срещу жалбоподателката, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, като: родителските права по отношение на малолетното дете Й. В. А. са предоставени за упражняване на бащата – ищеца, с право на майката – жалбоподателката да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от 9 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, както и на В. празници, на всяка четна година на Коледните празници и на всяка нечетна година на Новогодишните празници и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата; жалбоподателката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер 80 лв., считано от 18.02.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване; в тежест на жалбоподателката са възложени и държавна такса и разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за частична недопустимост и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (което е неправилно пришито по частно гр. дело № 2177/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, приложено към настоящото) от страна на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните (уточнени и конкретизирани от съда, предвид правомощието му, съгласно т. 1, изр. 2 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид правомощието му служебно да следи за интересите на малолетното дете) шест правни въпроса по приложението на чл. 59, ал. 9 от СК, а именно: 1) следва ли съдът да обсъди, не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето при спор по иск по чл. 59, ал. 9 от СК; 2) следва ли съдът да изследва и обсъди как би се отразила промяната в средата, в която се отглежда дете с генерализирано разстройство в развитието – аутистичен спектър, и раздялата му с майката, към която то е привързано; 3) следва ли съдът да обсъди дали родителят, който упражнява родителски права и работи по трудово правоотношение, може да разчита на помощта на трети лица, когато детето е с установена трайна инвалидност с необходимост от придружител; 4) подлежи ли на касационно обжалване въззивното решение в частта за издръжката, независимо от разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, предвид акцесорния характер и обусловеността на това задължение от предоставянето на родителските права за упражняване от другия родител; 5) при уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на мерките по упражняването на родителските права, от кой момент родителят, който съгласно предходното съдебно решение е упражнявал родителските права, дължи издръжка – от влизане в сила на решението, с което се уважава искът, или от датата на предявяване на иска; и 6) допустимо ли е съдът служебно да присъжда издръжка от датата на предявяване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК до влизането в сила на решението по него. По отношение и на шестте правни въпроса, жалбоподателката навежда допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези правни въпроси в противоречие с конкретни съдебни актове на ВС, ВКС и други съдилища, преписи от които са представени по делото. Ответникът по касационната жалба – ищецът В. М. А. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата, както и че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения по делото иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, като е приел, че по делото не са установени изменения на обстоятелствата, които да обуславят промяна на мерките, постановени с бракоразводното решение между страните. За да отмени отхвърлителното първоинстанционно решение и уважи предявения иск по чл. 59, ал. 9 от СК, като предостави родителските права за упражняване на бащата, въззивният съд е приел за установено следното: И двамата родители полагат грижи за детето, което е емоционално привързано и към двамата. Майката основно полага грижи, свързани с хигиената, храната и здравето на детето, като не се установява тя да полага грижи, свързани със специфичните му нужди – установената по делото необходимост от специални грижи и специални образователни потребности, поради страдането му от генерализирано разстройство в развитието – аутистичен спектър. Бащата активно участва в грижите за детето, отделя му значително време в заниманията, свързани с неговото състояние; за да му бъде полезен е преминал специален курс на обучение за работа с деца с аутизъм. Въззивният съд е приел за неоснователен довода на майката, че бащата няма възможност да се грижи пълноценно за детето с оглед работното му време, като е посочил, че бащата е представил трудов договор, от който се установява, че той е с ново работно място. От друга страна, съдът е изтъкнал, че жалбоподателката е заявила по делото, че работи по график – седем дни дневна смяна и седем дни нощна смяна, както и че когато тя е служебно ангажирана, нейната майка й помага в грижите за детето, а именно – обличане, хранене и водене на училище и взимане оттам, без да е установено бабата да занимава и упражнява детето по задачите, предписани от психолога, което означава, че заниманията с него се прекъсват и то няма напредък в развитието си. Предвид така изложеното, въззивният съд е намерил, че бащата е по-пригодният родител, който да упражнява родителските права, като в тази връзка е посочено и че той се грижи за психическото и физическото състояние на детето и е загрижен за състоянието му, което го е накарало да завърши курса на обучение за работа с деца с аутизъм. Посочено и че предвид досегашния режим на лични отношения между бащата и детето – всеки понеделник, сряда и събота в месеца с пренощуване, на практика детето прекарва повече време с бащата, отколкото с майката и преместването на местоживеенето му няма да се отрази на неговото психическо състояние; то е свикнало да живее в жилището на бащата, където е обособен негов кът. Настоящият състав на ВКС намира, че при така изложените мотиви към обжалваното решение, първият изведен от жалбоподателката правен въпрос (следва ли съдът да обсъди, не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето при спор по иск по чл. 59, ал. 9 от СК) е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания и разясненията, дадени с т. V, във вр. с т. ІІ от соченото от жалбоподателката ППВС № 1/12.11.1974 г. Там е прието, че под „изменение на обстоятелствата” се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Вторият и третият правни въпроси, изведени в изложението на жалбоподателката, са по-конкретни и доразвиват първия правен въпрос, като по смисъл се включват в неговото съдържание, поради което няма основание касационното обжалване да се допуска отделно и по тези два правни въпроса, които са свързани с конкретиката на спора. Четвъртият правен въпрос, който е изведен от жалбоподателката (подлежи ли на касационно обжалване въззивното решение в частта за издръжката, независимо от разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, предвид акцесорния характер и обусловеността на това задължение от предоставянето на родителските права за упражняване от другия родител) няма отношение към допускането на касационното обжалване на въззивното решение, а е свързан с процесуалната допустимост на подадената касационна жалба срещу него – в частта относно издръжката. Поради това, този процесуалноправен въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. От друга страна, както вече се посочи, касационната жалба е процесуално допустима изцяло, тъй като въззивното решение на СГС подлежи изцяло на касационно обжалване, включително и в частта му относно издръжката, макар в указателната му част да е посочено обратното. В случая - при предявен по делото иск по чл. 59, ал. 9 от СК, разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК не намира приложение, независимо от претендирания от ищеца размер на издръжката за детето, тъй като разрешаването на въпроса относно заплащането на издръжката е обусловено от разрешаването на въпроса относно упражняването на родителските права – ако при уважаване на иска последните бъдат предоставени за упражняване на родителя-ищец (а не на досега упражнявалия ги родител-ответник), то съдът и служебно е длъжен да се произнесе относно заплащането на издръжка на детето от родителя-ответник. Последните два правни въпроса (при уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на мерките по упражняването на родителските права, от кой момент родителят, който съгласно предходното съдебно решение е упражнявал родителските права, дължи издръжка – от влизане в сила на решението, с което се уважава искът, или от датата на предявяване на иска; и допустимо ли е съдът служебно да присъжда издръжка от датата на предявяване на иска по чл. 59, ал. 9 от СК до влизането в сила на решението по него) са свързани с оплакванията на жалбоподателката за недопустимост на обжалваното въззивно решение – в частта му, с която издръжката е присъдена, считано от 18.02.2011 г., т.е. – от датата на подаването на исковата молба, като жалбоподателката поддържа, че ищецът е претендирал присъждане на издръжката от влизане в сила на решението. Като е присъдил издръжката, считано от датата на подаването на исковата молба, а не от датата на влизане в сила на постановеното от него решение, въззивният съд е разрешил тези два правни въпроса в противоречие с посоченото от жалбоподателката, тълкувателно решение № 11/03.03.1969 г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че началният момент на присъжданата служебно от съда издръжка е влизането в сила на решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите. Това тълкувателно решение е постановено преди влизане в сила на ЗСВ (при действието на ЗУС, отм.) и няма задължителен характер, поради което касационното обжалване по тези два правни въпроса следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по следните изведени от жалбоподателката правни въпроси по приложението на чл. 59, ал. 9 от СК, а именно: 1) следва ли съдът да обсъди, не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката относно тяхното изменение и относно интересите на детето при спор по иск по чл. 59, ал. 9 от СК – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК; 2) при уважаване на иск по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на мерките по упражняването на родителските права, от кой момент родителят, който съгласно предходното съдебно решение е упражнявал родителските права, дължи издръжка – от влизане в сила на решението, с което се уважава искът, или от датата на предявяване на иска – на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК; и 3) допустимо ли е съдът служебно да присъжда издръжка от датата на предявяване на иска по чл. 59, ал. 9 от СК до влизането в сила на решението по него – на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 97.60 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение