Определение № 149 от 13.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 565/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Б. М. срещу определение № 260207 от 03.11.2020г. по ч. гр. дело № 3292/2020г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260140 от 29.09.2020г. по гр. дело № 1311/2019г. на Районен съд - Казанлък, с което е върната на основание чл. 262, ал. 3 ГПК въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, поради неотстранена нейна нередовност. Касаторката поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като връчването на съобщението за оставяне без движение на въззивната жалба срещу решението на районния съд не е редовно връчено на процесуалния й представител – адв. М. по смисъла на чл. 51, ал. 1 ГПК, тъй като е изпратено на първоначално посочения по делото адрес на адвокатската кантора, вместо на новия посочен такъв по делото. Освен това счита, че връчването на първоначалния адрес на адвокатската кантора е осъществено на друг адвокат – колега, за който не са налице данни, че работи с или сътрудничи на адв. М.. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с указания за връчване на съобщенията на новия „съдебен“ адрес на адв. М.. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, касаторката релевира основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Как следва да бъде уведомен съда за промяна на адреса на адвокатската кантора за осъществяване на връчване по чл. 51 ГПК? Достатъчно ли е посочването в новоподадени молби, искания, жалби на нов „съдебен адрес“ и/или „адрес на кантората“, или е необходимо съдът да бъде уведомен с изрична молба, в която да е посочено, че процесуалният представител има нов адрес на кантората и желае на него да бъдат връчвани всички съобщения за в бъдеще?; 2. По какъв начин адвокатът следва да посочи, че конкретен адрес е адресът на адвокатската му кантора? Достатъчно ли е посочването на адреса като „съдебен“ такъв или като „адрес на кантората“ или следва да бъде посочено изрично, че за в бъдеще това е новият адрес, на който следва да бъдат връчвания съобщенията?; 3. Какъв минимален период от време е необходим, за посочване на нов адрес за призоваване на адвоката, за да се приеме, че той е променил адреса на кантората си?; 4. Допустимо ли е по едно и също време адвокатът да има два адреса на кантората, на които да се осъществява редовно връчване по реда на чл. 51 ГПК? и 5. Редовно ли е връчване по реда на чл. 51, ал.1 ГПК, когато съобщението от съда е прието от друг адвокат на първоначално посочения адрес по делото, но към който момент адвокатът вече е посочил по делото нов адрес на кантората си?, по които навежда липса на съдебна практика и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, т.е. тя е допустима. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Касаторката – ответница в исковия процес е представлявана от адв. С. М., преупълномощен от адвокатско дружество „К., Д.“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица],, по силата на пълномощно от 07.08.2019г., приложено към отговора на исковата молба. Всички съобщения по делото до ответницата са изпращани на горепосочения адрес – седалище на адвокатското дружество, посочен от ответницата и като адрес на кантората на адв. М. – понякога получавани лично от адв. М., понякога - от негови колеги – адвокати от същия адрес. На горепосочения адрес е връчено редовно и съобщението за първоинстанционното решение - на основание чл. 51, ал.2 ГПК, чрез колега-адвокат от адреса. В процедурата по отстраняване на констатирани нередовности на въвзивната жалба на ответницата М. до момента на връщането й с обжалваното определение, всички съобщения отново са изпращани и получавани на същия горепосочен адрес, като някои от тях са получавани лично от адв. М. (съобщения, получени на 20.01.2020г., на 10.02.2020г., на 05.03.2020г., на 29.05.2020г. и на 15.06.2020г.), независимо, че в молбите от 28.01.2010г. и от 18.02.2020г., с които ответницата е искала освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по въззивната жалба и е представяла исканите от съда в тази връзка декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и писмени доказателства, е отразен като „съдебен адрес“ на адв. М. друг адрес – [населено място], [улица], ет. 1, офис 5. За да върне въззивната жалба на ответницата, в която като адрес на адв. М. е посочен адреса в [населено място], [улица],, с определението от 29.09.2020г., първоинстанционният съд е приел за редовно връчването на съобщението до ответницата с указания за отстраняване на нередовност на въззивната жалба (внасяне на държавна такса, след оставена без уважение молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК) на този адрес, чрез колега – адвокат Р. Г. от същия адрес, осъществено на 04.09.2020г.. Въззивният съд е намерил за редовно горепосоченото връчване, съответстващо на чл. 51, ал. 1 ГПК, според който когато страната се представлява от адвокат, връчването на съобщенията може да стане лично на адвоката или ако той не бъде намерен - на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката, като се удостоверява от връчителя името и качеството на получателя. Счел е, че по делото липсват данни за промяна на първоначално посочения от адв. М. негов адрес за връчване на съобщенията, доколкото многократно и след вписания в молбите му от 28.01.2010г. и от 18.02.2020г. друг адрес, е извършвано редовно връчване, лично на адв. М. на адреса в [населено място], [улица],. Намерил е за неоснователно възражението на ответницата, че адв. Р. Г., получил съобщението от 04.09.2020г., няма качеството, посочено в чл. 51, ал.1 ГПК. Счел е въз основа на безпротиворечавата практика на ВКС, че длъжностното лице-призовкар е удостоверило фактически в кръга на своята компетентност, че адв. Г. е колега на адв. М. и работят, респективно сътрудничат си в една кантора. С тези решаващи правни изводи е потвърдил първоинстанционния преграждащ съдебен акт. Предпоставка за допускане на касационен контрол на преграждащо въззивно определение е извеждането на правен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Касаторката не е поставила правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен, че са изложени съображения предимно досежно правилността на атакуваното определение, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство, зададените въпроси нямат обуславящо значение досежно решаващите правни изводи във въззивното определение. Въззивният съд не е приел, че е променен адреса на адвокатската кантора на адв. М.. Напротив, независимо от посочването в две от горепосочените молби на друг адрес на процесуалния представител на ответницата, доколкото след депозирането им, многократно след това съобщения са връчвани лично на адв. М. на първоначално посочения адрес, е заключил, че адресът на адвокатската кантора продължава да е: [населено място], [улица],. Следователно обобщените въпроси как следва да бъде уведомен съда за промяна на адреса на адвокатската кантора и може ли адвокатът да има два адреса на кантората по едно и също време и на единия да бъде уведомен чрез колега в хипотеза на връчване на съобщение по реда на чл. 51, ал.1 ГПК са неотносими към предмета на настоящото частно производство и не могат да променят крайния изход от него. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ГПК, редакция публ. в ДВ, бр. 59/20.07.2007г., приложима по делото, връчването на адвокат е редовно, когато е извършено лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба, или чрез друго лице, което работи или сътрудничи на адвоката, в която хипотеза връчителят следва да посочва името и качеството на получателя. При осъществено петкратно лично връчване на адв. М. на първоначалния посочен от него адрес, след твърдяната от него заявена промяна на адреса, не може да бъде направен друг извод, освен за осъществено редовно връчване по смисъла на чл. 51, ал. 1 ГПК, като при това лично връчване е без значение адреса, на който е осъществено. То обаче, доколкото е извършено на адрес на адвокатска кантора е достатъчно да удостовери, че реално и фактически, адв. М. продължава да работи или сътрудничи в кантората на този адрес. Затова и извършеното връчване на съобщението от 04.09.2020г. на негов колега, който е адвокат от същата кантора удовлетворява изцяло изискването на чл. 51, ал.1 ГПК за редовно връчване. Удостоверяването, че получателят на съобщението е колега от кантората на адресата е изцяло в компетентността на връчителя и съдът е длъжен да го зачете. Това удостоверяване е фактическо и се изгражда въз основа на непосредствени впечатления на длъжностното лице – връчител, като не следва да са основани на други критерии – естеството на вписвания в регистъра към ЗА, наличието или липсата на съдружие по смисъла на ЗА или наличието на друго правоотношение между процесуалния представител, посочен като съдебен адрес и лицата, намерени на същия адрес на адвокатската кантора, приели съобщението. Достатъчно за редовността на връчването на адвокат по смисъла на чл. 51, ал. 1 ГПК е удостоверяването, че получателят е в отношения на работа и сътрудничество с адресата, като общата работа и сътрудничество между двама адвокати не предполага задължително те да са регистрирани в една колегия или да работят в една кантора. В гореизложения смисъл е формирана безпротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 1 ГПК, обективирана в определение № 230/23.04.2018г. по ч.т.д. № 895/2018г. на ІІ т.о.; определение № 64/18.03.2019г. по ч.гр.д. № 860/2019г. на ІІ г.о.; определение № 99/29.01.2013г. по ч.т.д. № 798/2012г. на І т.о.; определение № 66/07.02.2020г. по ч.т.д. № 164/2020г. на ІІ т.о.; определение № 502/22.12.2017г. по ч.гр.д. № 4649/2017г. на ІІІ г.о.; определение № 622/28.12.2017г. по ч.гр.д. № 4801/2017г. на ІV г.о. и определение № 30/19.01.2018г. по ч.гр.д. № 4297/2017г. на ІІІ г.о.. Въззивното определение е изцяло съобразено с тази практика. Ето защо освен, че не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване, не би могло да е налице и релевираното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,