Определение № 1130 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 822/2024 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на „Алтай – ГД„ ЕООД, „НИС – 17„ ЕООД, Н. Г. Д. – К. и С. И. К. против решение № 161/09.01.2024 г. по гр.д.№ 8470/2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено отхвърлителното решение от 21.04.2022 г. по гр.д.№ 13036/2021 г. на Софийски районен съд и вместо това са уважени предявените от „Санирум Плюс„ООД против касаторите обективно съединени искове, за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 19 034,50 лева, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД - дължимо възнаграждение за изпълнени от ищеца, по възлагане на ответниците - търговски дружества, СМР и сумата от 666,52 лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – мораторна лихва за забава върху дължимата главница, за периода 31.10.2020г. - 05.03.2021 г., като същевременно е отхвърлен предявеният от касаторите насрещен осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сума от 12 000 лева, като получена без основание. Преди насрочване на делото в производство по чл. 288 ГПК, след запознаване с предмета на същото, настоящият състав намира, че подадената касационна жалба е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т.1, пр. второ ГПК, предвид цената на разгледаните главни и насрещен искове – под законодателно предвидения минимален праг за касационна обжалваемост по търговски дела от 20 000 лева. Съображенията за това са следните: По отношение ищеца и ответниците – търговски дружества, предвид качеството им на търговци и основанието на предявените главни искове, безспорно се касае за спор, основан на търговска сделка, респ. производство по търговски спор, по смисъла на чл. 365, т. 1, пр.пето ГПК, съответно „търговско дело„, по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК. Досежно насрещния осъдителен иск, предявен на извъдоговорно основание, непротиворечива е съдебната практика, че когато претенцията е пряко обвързана от произнасяне по договорно правоотношение между страните, това обстоятелство, както и търговското качество на последните предпоставя търговски характер на спора и по този иск. В случая насрещният иск се основава на оспорване сключването на търговската сделка, от която черпи права ищецът - изрично предвидена в чл. 365, т. 1, пр. първо ГПК хипотеза на търговски спор. Наред с предмета на исковете и търговското качество на ищеца, по предявените срещу и от физическите лица искове следва да се съобрази,че не се касае за спорове с „потребители“, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Налице е последователна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК ( решения по т. д. № 2754/2015 г. на I т.о., т.д. № 1934/2015 г. на I т. о., т.д. № 1351/2022 г. на ІІ т.о. на ВКС и др.), въз основа практика на Съда на Европейския съюз ( така решение от 09.07.2015г. на Съда, Maria Bucura (С-348/14), ECLI:EU:C:2015:447, решение от 03.09.2015г. на Съда, Horatiu Ovidiu Costeo (С-110/14), ECLI:EU:C:2015:538, определение от 19.11.2015г. на Съда, Dumitru Tarcau (С-74/15), ECLI:EU:C:2015:772 и др.), споделяна от настоящия съд, съгласно която: Физическо лице - съдлъжник по договор или обезпечаващ такъв, по който длъжникът е търговец, може да има качество на потребител по Закона за защита на потребителите, ако действа за цели извън рамките на търговската или професионалната си дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото, за установяване или отричане на качеството „потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цели извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. В настоящият случай процесуалната легитимация на ответниците - физически лица се основава на качеството им на поръчители на ответниците – търговски дружества, съдлъжници по сключения с ищеца договор за изграждане на улична канализация. Всеки от поръчителите е едноличен собственик на капитала и представляващ търговско дружество – ответник. Самото възлагане от ответните дружества на ищеца е в качеството му на техен подизпълнител, превъзложили нему възложени на самите тях от трето за спора лице СМР, т.е. безспорно се касае за сделка сключена в обслужване търговската дейност на „Алтай – ГД„ЕООД и „НИС – 17„ ЕООД. Не съществуват обстоятелства, които да опровергаят тясната функционална обвързаност на поръчителството с интереса на физическите лица – ответници от търговската дейност на притежаваните от тях и управлявани търговски дружества – ответници. Следователно, като не установяват качеството си на потребители, Н. К. и С. К. не могат да се ползват от разпоредбата на чл. 113 ГПК, съответно производствата по предявените срещу тях и от тях искове не са граждански, поради което и за същите не се явява приложим предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК законодателен праг за касационна обжалваемост. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение