Определение № 3561 от 15.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 752/2023 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 9078 от 21.12.2022 г., подадена от А. Ц. А. чрез адвокат Ч. Ч. от АК - П. срещу въззивно Решение № 396 от 18.11.2022 г. по в.гр.д.№ 593/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Ответникът по касация Община Велинград е получил препис от касационната жалба; не е подал отговор.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 215 от 05.08.2022 г. по гр.д.№ 1253/2021 г. на Районен съд - Велинград, с което е признато за установено по отношение на А. Ц. А., по иска, предявен от Община Велинград, че на основание чл. 67 ЗС правото на строеж, учредено на А. Ц. А., действал като ЕТ „Анжел-96-Ангел Арапов”, с Нотариален акт № 657 от 19.12.2003 г. по описа на нотариус Г. Х., е погасено по давност.

Прието е за установено, че с договор за отстъпено право на строеж от 29.12.2002 г. Община Велинград, след проведен търг, е учредила възмездно право на строеж на ЕТ „Юлиян Мазълов” върху общински имот – УПИ *-промишлени нужди в кв. 68 по ЗРП на [населено място], индивидуализиран чрез съставения АОС и граници, за строеж на производствени цехове, административна сграда с магазин, столова и кухня, сушилни за дървен материал, котелно, трафопост и КПП. С нотариален акт № 657 от 19.12.2003 г. носителят на правото на строеж, действащ като ЕТ, и съпругата му, са продали на ответника А. А. учреденото им право на строеж относно масивна постройка „сушилни и котелно” върху 768 кв.м. в източната част на имота, върху петно с № 1. От заключението на приетата по делото експертиза е установено, че процесния имот е УПИ *-Промишлени нужди в кв. 68 по плана на [населено място], Община В., с площ 13 196 кв.м. Имотът е актуван като частна общинска собственост с акт № 317 от 05.12.2002 г. Парцелът е образуван с частично изменение на регулацията, одобрено със заповед № 110 от 24.03.1995 г. на Кмета на Община Велинград, с която за сметка на парцел *-Спортен терен в кв. 68 по плана на [населено място], се прокарва улица с осови точки 51а, 51б и се образуват парцели *-Дърводелски цех и *-Промишлена площадка. С последващо частично изменение, одобрено със Заповед № 1230 от 05.12.2003 г. на кмета на Община Велинград, е прието застрояване за парцел *-за промишлени нужди в кв. 68. Общата застроена площ на петната е 5 000 кв.м. Площта е разпределена в няколко предвидени сгради: производствен блок с № 1 върху скицата на заповедта, със застроена площ 3 552 кв.м., котелно със сушилня с № 2 върху скицата към заповедта, със ЗП 768 кв.м., административно-битов блок и магазин с № 3 върху скицата към заповедта, със ЗП 560 кв.м., трафопост с № 4 върху скицата към заповедта, със ЗП 100 кв.м. и КПП с № 5 върху скицата към заповедта, със ЗП 20 кв.м. Размерите на застроителните петна са надписани върху скицата. Надписани са и отстоянията на сградите от регулационните линии на УПИ: 20 м. от производствения блок и сушилня/котелно до южната регулационна линия, 5 м. от производствения блок, от трафопоста и от сградата на административно-битов блок и магазин до северозападната регулационна линия, която представлява улично-регулационна линия на шосето от [населено място] до [населено място].

На името на ответника в качеството му на ЕТ съществува одобрен инвестиционен проект за обект „Сушилни и котелно” в УПИ *-Промишлени нужди, в кв. 68, по плана на [населено място], с инвеститор ЕТ „Анжел-96-Ангел Арапов” – с. Драгиново, фаза ТП/Технически проект. Обектът е проектиран като блок от 5 броя двойни сушилни клетки с размери 4,50 х 11,75 м., самостоятелно котелно помещение и склад за вече просушения материал. Проектираната сграда е монолитна, с носещ скелет от стоманобетонови плочи, греди и колони върху бетонни ивични основи и фундаменти. Проектът съдържа части: Архитектура, конструкции, електро, ВиК, автоматизация; в разрешението за строеж са добавени и части ОВ и технология. Вертикална планировка не е разработена и представена. Проектът е одобрен на 20.04.2004 г. Проектирането е започнало на основание издадена от главния архитект на общината виза на 31.12.2003 г. върху скица с № 1412 от 30.12.2003 г., издадена от общината. Издадената виза съответства на петното на сграда № 2 – Котелно със сушилня, със ЗП 768 кв.м.и размери 24 м. / 32 м., от скицата към заповедта за частично изменение № 1230 от 05.12.2003 г. на кмета на Общината. Котирано е отстоянието на сградата от южната регулационна линия на парцела – 20 м., върху скицата към заповедта, и 10 м. от оста на обслужващата улица на северозапад с осови точки 51а, 51б, 51в, 51д – в най-близката част на сградата. Издадено е разрешение за строеж № 86 от 20.04.2004 г. за „Сушилни и котелно помещение” в УПИ *-Промишлени нужди в кв. 68 по плана на [населено място], на името на ответника, презаверено на 19.04.2007 г. Протокол за даване на строителна линия и ниво не е издаван. Нивелетен план за [населено място] не е изработван и одобряван.

Не е спорно, че сградата, за която ответникът притежава право на строеж, не е изградена.

В имота има изграден един обект – Трафопост, за който е представено Разрешение за ползване № 69 от 04.03.2003 г. за строеж „Трафопост – тип БКТП 20 kv”, издадено от началника на РДНСК – гр. Пазарджик. Разрешението е издадено на инвеститора ЕТ „Юлиян Мазълов” - с. Драгиново.

От правна страна е прието, че ответникът е носител на право на строеж по силата на прехвърлителна сделка от лицето, на което първоначално е учредено право на строеж. Когато правото на строеж се учредява с договор между страните, от момента на сключването му или от момента, в който те са се уговорили, че ще породи действие, започва да тече и срокът за упражняването му. Последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответника, че Общината, в качеството й на собственик и административен орган, не е предприела необходимите действия, за да е възможно реализиране правото на строеж. Съобразено е заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която е установено, че не е имало каквито и да било пречки ответникът да упражни правото си на строеж. Липсата на нивелетен план и на материализирани на место осови точки не е пречка за реализиране на строителството. Установено е от заключението на експертизата, че няма разлика между строителното петно за конкретната сграда, предвидено в плана, и това, отразено на издадените скица и виза. Посочено е, че за осъществяване на строителството е било необходимо предприемане на действия само от страна на ответника, като по делото не са налице данни, а и самият ответник не твърди да е предприел такива и да е налице липса на съдействие и противопоставяне от страна на собственика на земята. Въззивният съд е приел, че строителството на една от сградите в имота - трафопост, от първоначалния носител на правото на строеж, е без отношение към спора.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Въззивният съд, като инстанция, която решава спора по същество, задължена ли е да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства;

2. Когато правото на строеж е учредено в съответствие с влязъл в сила ПУП, който е единен и цялостен за застрояването в парцела, за което обстоятелство е сключен един договор за отстъпено право на строеж, след проведен търг, по който ПУП и договор застроената площ на петната е разпределена в няколко предвидени сгради, като една от сградите реално е изпълнена, правото на строеж упражнено ли е с изграждането на една от сградите и започнатото прилагане на ПУП, макар впоследствие носителят на общото отстъпено право на строеж, да се е разпоредил в полза на трети лица с отделните застроителни петна.

Относно първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 104 от 09.10.2019 г. по гр.д.№ 625/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., а относно втория въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не е налице основание за допускане на обжалването.

Във връзка с въпрос № 1 настоящият състав намира, че, в съответствие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 235 и чл. 236 ГПК, въззивният съд е изложил собствени мотиви, касаещи спора от фактическа и правна страна, които отразяват решаваща правораздавателна дейност на инстанция, разглеждаща по същество материалноправния спор. Обсъдени са събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, разгледани са и доводите и възраженията на страните, относими към спорното право. Въззивният съд е приел, че учреденото от собственика на земята и впоследствие прехвърлено на ответника от първоначалния приобретател ограничено вещно право на строеж - за построяване на сграда – „масивна постройка – сушилни и котелно”, със застроена площ 768 кв.м., в парцел *-Промишлени нужди в кв. 68 по плана на [населено място], е погасено на основание чл. 67 ЗС поради неупражняването му в петгодишния давностен срок. Посочил е, че от събраните по делото доказателства не се установява собственикът на земята да е създавал пречки за реализиране на строителството. Съдът е приел, че построеният обект – трафопост, не е предмет на делото, респ. строителството му от първоначалния носител на правото на строеж, не е от значение за изхода на спора, тъй като правото на строеж за този обект не е било прехвърлено на ответника. Несъгласието на касатора с формираните изводи относно правнорелевантните факти не обосновава наличие на противоречие с цитираната от него практика, респ. - не обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 2 от изложението. Съдържанието на поставения въпрос касае обстоятелството по какъв начин е възникнало правото на строеж от гледна точка на постигнатото между страните съгласие и как е учредено същото. Поради обусловеността на въпроса от преценката на конкретните договорни уговорки и фактите по делото, същият може да получи отговор само в производство по чл. 290 ГПК, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Чрез този въпрос е въведено касационно основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, а не общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното решение е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение