Определение № 350 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2203/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищците по делото А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (в несъстоятелност), против определение № 285/07.05.2025г. по ч.т.д. № 311/2025г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено определение № 260859/07.05.2024г. по т. д. № 1598/2017г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо. Жалбоподателите атакуват въззивното определение като неправилно и незаконосъобразно. Излагат становище, че с оглед настъпилите с решението на Конституционния съд промени в правната уредба, съдът би могъл да даде нова правна квалификация на предявените искове, в случай, че е налице друга правна норма, която да кореспондира на изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Поддържат становището си, че обявяването на противоконституционността на разпоредбата няма за последица недопустимост на производството, образувано по този иск, а има отношение към основателността на иска. Обосновават наличието на правен интерес от предявяване на иска, доколкото една от целите на производството по несъстоятелност е именно попълване на масата на несъстоятелността. Сочи се, че искът е предявен от активно процесуално легитимирано лице - синдикът на „КТБ“ АД (н.), при осъществяване на една от основните си функции - да извършва действия по запазване и попълване на масата на несъстоятелността. Ответниците по жалбата и по делото, „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БОТЕВ“ ЕАД и „БЕТА ЛАЙН“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт и липса на предпоставките за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният състав е намерил, че т.д. № 1598/2017г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на синдиците на „КТБ“ АД (н) срещу 18 юридически лица за връщане на получено имущество с произход „КТБ“ АД (н), при условията на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН. В хода на размяната на книжа, с определение от 13.11.2020г. делото е спряно до произнасяне на Конституционния съд по к.д. № 9/2020г., на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК. Последното е приключило с решение от 27.05.2021г., с което разпоредбата на чл.60а ЗБН е обявена за противоконституционна. Вследствие на това, с определение от 07.05.2024г. СГС е прекратил производството по делото като недопустимо, поради отпадане основанието на предявените искове. За да потвърди така постановеното определение, въззивният състав също е достигнал до извода, че влизане на решението на Конституционния съд в сила и обявяване на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна има за последица по отношение висящото съдебно производство отпадане правото на иск на синдиците на "КТБ" АД (н) да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества. Намерил е за неоснователно релевираното възражение, че обявяването на противоконституционността не касае съществуването на правото на иск, а е относимо към съществото на спора. Аргументирал се е с посоченото в мотивите на Решение № 22/1995 г. по конст. дело № 25/1995 г., че обявеният за противоконституционен закон фактически (макар и да не е отменен) не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането му към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако й противоречи, като той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. В заключение решаващият състав е приел, че правилно първата инстанция е прекратила делото като недопустимо, след като правото на иск на синдиците на „КТБ“ АД (н) е отпаднало по време на висящото първоинстанционно производство. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл. последно ГПК относно следните правни въпроси: „1/ Намира ли правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК предявеният иск?; 2/ Обявяването на противоконституционността на чл.60а, ал.1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки?“ Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния акт в обжалваната част, предвид следното: Първият поставен въпрос, касаещ вида на иска и търсената с него защита, е изцяло хипотетичен и не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимост на претенцията. В обжалваното определение не са изложени съображения за съществуване на право на иск на основание чл.124, ал.1 ГПК. Освен, че отсъства общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, необоснован по отношение на тези въпроси е и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е посочена непълна, неясна или противоречива правна норма, нуждаеща се от тълкуване, приложима в отговор на всеки от въпросите. Поставеният втори въпрос е релевантен, но по отношение на него не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Относно правните последици на решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а ЗБН, по отношение на заверените искови производства, е формирана практика на ВКС с постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 60239 от 14.06.2021г. по ч. т. д. № 902/2021г. на ВКС, I т. о., както и по реда на чл.290 от ГПК решение № 60167 от 22.12.2021г. по т. д. № 1284/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 03.12.2021г. по т. д. № 763/2020 г. на ВКС, I т. о. и решение № 60142 от 25.11.2021г. по т. д. № 2675/2019г. на ВКС, I т. о. и др. Съгласно тази практика, предвид обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна, исковите производства по чл.60а, ал.1 ЗБН са недопустими. Този извод е обоснован с правилото на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията, както и с приетото в решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г., че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. Съобразено е и решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на КС, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Взето е предвид, че според мотивите на КС в последното решение "не се прилага" означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Поради това е формиран извод, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на "КТБ" АД /н. / да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества, като е налице не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред поради липса на разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици. Настоящият състав споделя така формираната практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Наличието на практика на ВКС по поставения въпрос, която не се нуждае от промяна, изключва основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На последно място, не е налице и очевидна неправилност на въззивното определение. Както е изяснено в съдебната практика, очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, изводими от съдържанието на акта. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правни норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като то не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че поради липса на сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.трето ГПК определението на апелативния съд не може да бъде на допуснато до касационно обжалване. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд