Определение № 35 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 102/2021 г.

Производството е по чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 100581/ 19.08.2020 г. по ч.гр.д. № 246/ 2020 г., с което Апелативен съд – гр. Бургас след отмяната на определение № 2094/ 23.07.2020 г. по гр.д. № 1843/ 2020 г. на Бургаски окръжен е допуснал предварително обезпечение на иска по чл. 153 от ЗПКОНПИ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу ответниците А. Л. Т. и А. Д. Т., чрез следните обезпечителни мерки:

· възбрана върху един апартамент в [населено място], общ. Ц., [улица] 13.31 % ид. части от дворното място, върху което сградата е построена;

· запор на МПС марка „М.“, /модел/, рег. [рег.номер на МПС] и на МПС марка „Н.“, модел „Н. А.“ с рег. [рег.номер на МПС].

Определението се обжалва от А. Т. (проверяваното лице) и от А. Т. (неговата съпруга) с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси:

1. Налице ли е значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, в случай че: 1) разликата между наличното имущество в началото и това в края на проверявания период не надхвърля 150 000 лв. и 2) стойността на имуществото, което е налично в края на проверявания период, не надвишава по размер нетния доход на проверяваното лице със стойност по-голяма от 150 000 лв.? и

2. Следва ли имущество, което не е намерено у ответниците, но има данни да е преминало през техния патримониум, да се приравнява към налично имущество (такова по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ), а неговата стойност да се включва при формирането на извода има ли значително несъответствие в имуществото?

Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извеждат с доводи, че въззивният съд ги е решил в противоречие с цитирана практика на Върховния касационен съд, респ. да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплакват, че определението е неправилно.

Комисията, ответник по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно.

Касационният състав намира частната касационна жалба с допустим предмет, при надлежна процесуална легитимация, спазен срок по чл. 396, ал. 1 ГПК и всички останали условия за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:

За да отмени определението и да допусне предварителното обезпечението и за това имущество чрез съответните обезпечителни мерки – възбрана на имота в [населено място] и запори на двата леки автомобила, - въззивният съд е приел, че мотивите на първата инстанция противоречат на съдържанието на искането на Комисията. Въззивният съд е намерил, че то е за допускане на предварителното обезпечение на правото на отнемане в полза на държавата на налично имущество – на имота и двата леки автомобила, а пазарната, респ. застрахователната им стойност са били зададени само с оглед начина, по който се формира цена на иска – отнемане на имущество на обща стойност 371 051.89 лв. Въззивният съд е преценил като погрешна преценката на първата инстанция, че бъдещият иск е частично неоснователен, защото в своето искане Комисията твърди, че имуществото е налично (принадлежи на ответниците), а без законът да допуска това, претендира отнемане в полза на държавата на неговата равностойност. Въззивният съд е отчел, че представените писмени доказателства в необходимата степен налагат извод за вероятната основателност на бъдещия иск: образувана проверка от Комисията срещу ответника Т. като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК (в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ) и установено в предварителната фаза на производството по отнемане несъответствие на имущество в началото и в края на проверявания период – на стойност 457 581.88 лв. (значително по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ). Така въззивният съд е заключил, че искането на Комисията за предварително обезпечение чрез налагане на възбрана и запори върху това имущество на ответниците също е основателно, а следва да го допусне след отмяна на определението на първата инстанция, с което е отхвърлено.

При тези мотиви на въззивния съд никой от повдигнатите въпроси не обуславя определението. Въззивният съд не е приемал, че разликата между наличното имущество на ответниците в началото и в края на релевантния период е на стойност под 150 000 лв. Прието е, че разликата е на стойност 457 581.88 лв., а резултатът от извършената от Комисията проверка в първата фаза на производството по отнемане на имуществото удовлетворява изискванията на § 1, т. 3 ДР от ЗПКОНПИ. Въззивният съд не е изследвал нетните доходи на проверяваното лице и на неговата съпруга, а и предметът на обезпечителното производство не налага такава проверка. Въззивният съд е приел, че твърденията в искането на Комисията са, че имуществото е налично, а претенцията е да се отнеме в полза на държавата; не неговата равностойност. Въззивният съд не е установил извършено от ответниците разпореждане („преминаване“ на това имущество през патримониума на ответниците според формулировката на третия въпрос). И по трите въпроса е изключено общото основание (предпоставка) за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК – никой няма значение за мотивите, с които определението на първата инстанция е отменено, а предварителното обезпечение – допуснато и за това имущество на ответниците.

При тези мотиви, съдът