Определение № 64 от 06.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 485/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх.№ 12466 от 15.11.2019 г. на П. Б. П. и С. С. П., чрез пълномощника им адв. И. И. против определение № 1100 от 02.10.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 617 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено разпореждане № 4215 от 04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 6438 по описа за 2018 г. на Районен съд-Русе, с което е върната въззивна жалба с вх. № 15890/15.04.2019 г. срещу постановеното по делото решение № 297 от 25.02.2019 г. За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното: За да постанови атакуваното определение Русенският окръжен съд е приел, че районниият съд е указал на жалбоподателите да отстранят нередовностите по подадената от тях въззивна жалба като внесат държавна такса по сметка на съда. Тези указания, наред със срока и последиците от неизпълнение са съобщени на жалбоподателите, чрез пълномощника им адв.И. на 09.05.2019 г. С молба от 16.05.2019 г. последният е поискал удължаване на срока, която е била уважена и срокът за отстраняване на нередовностите е бил удължен с още една седмица. Поради неизпълнение на указанията от жалбоподателите с разпореждане от 04.06.2019 г. районният съд е върнал въззивната жалба. При така констатираните факти въззивният съд е изложил съображения, че подадената частна жалба е неоснователна, тъй като съдът няма задължение да уведоми жалбоподателите за допуснатото удължаване на срока съгласно чл.63, ал.2 ГПК, тъй като удълженият срок тече от изтичането на първоначалния, като процесуалният закон не предвижда връчване на съобщение на страната за продължаване на срока. Приел е, че след като страните са поискали удължаване на срока са били длъжни сами да следят дали искането им е уважено. Жалбоподателите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора с оглед нормите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. По посочения въпрос не е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото жалбоподателите не се позовават на практика на ВКС, която да дава тълкуване по него. Не е налице и бланкетно посоченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е изложил ясни и пълни мотиви за отхвърляне на жалбата и е постановил определението си в съответствие с трайната практика на ВКС, съгласно която след като законът изрично установява момента, от който тече продълженият срок, страната, поискала продължаването му, е в известност за това, като сама следва да се увери чрез справка по делото единствено относно това дали съдът е уважил искането й, /определение № 454/15.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4232/2013 г. на IV-то гр. о. на ВКС, определение № 158/18.03.2011 г. по ч.гр.д. № 145/2011 г. на III-то гр. о. на ВКС, определение № 495/30.06.2014 г. по ч.т.д. № 1309/2014 г. на I-во т. о. на ВКС, определение № 348/18.06.2015 г. по ч.т.д. № 135/2015 г. на I-во т. о. на ВКС, определение № 147/15.03.2012 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на III-то г. о. на ВКС, определение № 385/04.10.2010 г. по ч.гр.д. № 374/2010 г. на II-ро гр. о. на ВКС, определение № 79/04.02.2010 г. по ч.гр. д. № 24/2010 г. на IV-то г. о. на ВКС, определение № 519/24.07.2012 г. по ч.гр.д. № 447/2012 г. на III-то г. о. на ВКС и др./. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение