Определение № 189 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2015 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение от 13.01.2015 год. по гр. д. № 2397/2014 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 2.06.2014 год. по гр. д. № 14641/2013 год. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Г. М. М. и Л. Д. В. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.795.5.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], в[жк], [жилищен адрес]/139, с предназначение жилище, апартамент с площ 36.32 кв. м., с прилежащи части – изба № 23 от 4.62 кв. м. и 0.34% от общите части на сградата, при равни квоти за двамата. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Л. В., чрез пълномощника й адвокат Ал. О., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск за делба се отхвърли. Претендира присъждане на направените разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, което е в противоречие с приетото в представената съдебна практика – Р 134 от 30.12.13 год. по т. д. № 34/13 год. на ВКС, ІІ т. о. и Р 248 от 11.06.12 год. по т. д. № 572/11 год. на ВКС, ІV г. о. становище относно съдържанието на мотивите на въззивното решение. По въпроса за доказателствената сила на нотариалния акт по обстоятелствената проверка касаторката счита, че е налице противоречие с ТР по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС, с оглед доказателствената тежест на другата страна да установи оспорването на акта поради липса на намерението за своене на имота в релевантния период след развода, както се сочи и противоречие с ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС. Съделителят Г. М., чрез адв. М. А. и адв. Р. К. в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните, бивши съпрузи, при равни права в съсобствеността, въззивният съд приел, че възражението на ответницата за придобиване на имота в изключителна собственост по давностно владение след развода е неоснователно. При наличното оспорване на констативния нотариален акт от 2011 год. същият не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, като в тежест на тази страна е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 79 и чл. 68 ЗС за придобиване частта на другия съсобственик, каквото не е осъществено. Апартаментът е придобит по време на брака между страните, чрез възмездна сделка, поради което и по презумпцията на чл. 19, ал. 1, във вр. с ал. 3 СК/1985 год. /отм./ представлява съпружеска имуществена общност, прекратена с развода им през 2001 год. Съдът е обсъдил установените факти във връзка с придобиването на имота по време на брака на страните, за които не се е и споряло в процеса. Спорен е бил въпроса дали след развода съпругата е придобила и частта на ищеца от прекратената съпружеска имуществена общност, на основание давностно владение, за което се е снабдила с констативен нотариален акт през 2011 год. Съдът приел, че този нотариален акт не я легитимира като изключителен собственик на спорния имот поради липса на установяване на твърдения придобивен способ – давностно владение и върху частта на съпруга, при наличното му оспорване от ищеца. Следователно, въпросът за доказателствената сила на констативния нотариален акт и доказателствената тежест при оспорване на признатото с него право на собственост е релевантен за изхода на спора с оглед приетото от съда, че легитимиращата се с него страна не е установила при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 79 и чл. 68 ЗС в релевантния период след развода, което е в противоречие с ТР № 11 по т. д. № 11/212 год. на ОСГК на ВКС относно тежестта на доказване на оспорващата страна. Затова и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по горния въпрос, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.