Определение № 337 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Ф., чрез пълномощника й адв. З. Н. против решение № 259/31.07.2020 г. по в.гр.д. № 106/2020 г. на Окръжен съд София, с което е обезсилено решение № 185/18.11.2019 г., постановено по гр.д. № 542/2019 г. на РС-Своге в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.26 СК, предявен от касатора срещу М. В. Г. и Е. В. Г., за обявяване на относителната недействителност спрямо нея на договор за продажба, обективиран в нот.акт № 45, том I, рег. № 465, нот.дело № 41/2012 г. на нотариус Г. М. с район на действие РС-Своге и е прекратено производството по делото и с което е потвърдено решение № 185/18.11.2019 г., постановено по гр.д. № 542/2019 г. на РС-Своге в частта за отхвърляне на предявените от касатора срещу М. В. Г. искове за прогласяване нищожността на договор за продажба на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, поради нарушение на чл. 573, ал.2 ГПК и за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.С., жилищен блок на К. „Е.“, ет.1, ап.8, със застроена площ от 45,36 кв.м., ведно с избено помещение № 8 и заедно с 6,82 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора въззивният съд не е съобразил императивната правна норма на чл.573, ал.2 ГПК, изискваща нотариалните актове, които подлежат на вписване да се извършват само в канцеларията на нотариуса в работно време, и чието нарушаване води до нищожност на самата сделка; неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.576 ГПК, отнасяща се до нищожните нотариални удостоверявания, извън нотариалните актове, подлежащи на вписване; неправилно е приел, че ищцата в качеството й на преживяла съпруга не е процесуалноправно легитимирана да предяви иск по чл.26 СК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Какви са правните последици от сключване на договор в нотариална форма – покупко-продажба на недвижим имот, подлежащ на вписване, извън канцеларията на нотариуса; 2/ Приложими ли са в този случай разпоредбите на ГПК относно нищожността на нотариалните удостоверявания и как се съотнасят те към разпоредбата на чл.573, ал.2 ГПК и 3/ Процесуално легитимиран ли е преживелият съпруг да води иск по чл.26 СК за прогласяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка с недвижими имот, представляващ семейно жилище; По отношение на първите два въпроса се поддържа допълнителното основание на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като по тях липсвала съдебна практика на ВКС. По отношение на процесуалния въпрос се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 216/30.10.2019 г. по гр.д. № 959/2019 г. на IV г.о. и решение № 385/24.10.2012 г. по гр.д. № 968/2011 г. на I г.о. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението, с обосновка, че е нарушена императивната норма на чл.573, ал.2 ГПК. Насрещните страни – М. В. Г. и Е. В. Г. са подали отговори на касационната жалба. Първата, чрез пълномощника й адв. А. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Втората счита, че жалбата е основателна. За да обезсили решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26 СК, въззивният съд, съобразявайки даденото разрешение в т.2 на Тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк.дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че последиците на относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и по отношение на определени имущества, т.е. че тя няма действие по отношение на всички и може да бъде санирана, е приел, че иск за обявяване на недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот на основание чл.26 СК може да бъде предявен само от лице, което има качеството на съпруг-несобственик, но не и от лице, което има качеството на преживял съпруг. Позовавайки са на трайно установената практика на ВКС, според която със смъртта на единия съпрузите бракът се прекратява, поради което когато е починал съпругът – собственик на жилището, което до момента е било семейно, другият дотогавашен съпруг, който не е собственик, вече няма качеството на съпруг, а е наследник на починалия, въззивният съд е приел, че ищцата не е процесуалноправно легитимирана да предявява иск по чл.26 СК след смъртта на съпруга си. Съдът е посочил, че правен интерес от обявяване на недействителността на сделката по отношение на съпруга-несобственик е налице в случай на развод или унищожаване на брака, но при прекратяване на брака със смъртта на съпруга-собственик, правото на съпруга-несобственик да иска прогласяване на сделката на това специално основание отпада. За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска по чл.26, ал.2 ЗЗД поради нарушение на разпоредбата на чл.573, ал.2 ГПК, въззивният съд е приел, че нарушението на посочената разпоредба не води до нищожност на нотариалното удостоверяване. Тълкувайки нормата на чл.576 ГПК, в която изчерпателно са изброени случаите, при които нотариалното удостоверяване е нищожно, е прието, че нищожност на нотариалното удостоверяване ще е налице, когато има съществени недостатъци, които водят до незаконосъобразност на извършеното действие. Тези недостатъци могат да се разделят в три групи: 1/ недостатъци, които се отнасят до правата и задълженията на нотариуса във връзка с неговата компетентност – чл.569, чл.570, ал.1, чл.573, ал.1 и чл. 575 ГПК; 2/ недостатъци, които произтичат от запретеността на сделката /противоречие със закона или на добрите нрави/ – чл.574 ГПК и 3/ недостатъци, които се отнасят до предписаната от закона форма и поставените от закона условия за извършване на нотариални удостоверявания – чл.578, ал.4, чл.579, чл.580, т.1, т.3, т.4 и т. 6, чл.582, чл.583 и чл.589, ал.2 ГПК. Въззивният съд е посочил, че основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания са изчерпателно посочени в чл.576 ГПК, поради което тази разпоредба не може да се тълкува разширително и доколкото нарушението на чл.573, ал.2 ГПК не е предвидено в чл.576 ГПК, то последното не може да обоснове нищожност на извършеното извън канцеларията на нотариуса удостоверяване, в който смисъл е и практиката на ВКС, т.е. дори нотариалното удостоверяване да е извършено извън канцеларията на нотариуса, то сделката не е нищожна. Настоящият състав на ВКС намира, че първите два въпроса, формулирани в изложението макар да осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, нямат претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, т.е. не е налице сочения допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно доктрината и съдебната практика нотариалните удостоверявания са писмени, свидетелстващи изявления на нарочни нотариални органи, издадени в пределите на тяхната компетентност и по реда, предписан от закона, които установяват с обвързваща доказателствена сила удостоверените обстоятелства. От гледна точка на предмета видовете нотариални удостоверявания биват удостоверяване на правнорелевантни факти и удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, като от своя страна първите се делят: 1/на удостоверявания на правни сделки – чл.569, т.1 ГПК; 2/ удостоверявания на документи / на дата, подпис, съдържание, верността на преписи и извлечения/ - чл.569, т.2 ГПК и 3/ удостоверяване на други факти /явяване пред нотариуса, покани, протести/ - чл.569, т.3 ГПК. От гледна точка на способа /формата/ на нотариалните удостоверявания, се различават следните видове: 1/ нотариален акт, протоколиращ извършени пред нотариуса правни сделки – чл. 578 – чл.586 ГПК; 2/ нотариален акт, удостоверяващ право на собственост - чл.578 ГПК; 3/ удостоверяване на подпис върху документ- чл.590 ГПК и 4/ вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закона. Противно на становището, изразено в касационната жалба /че нотариалният акт за правна сделка не е нотариално удостоверяване и разпоредбата на чл.576 ГПК не се отнася до него/, нотариалният акт за правни сделки е най-важното нотариално удостоверяване както с оглед на своя предмет, така и с оглед на своите правни последици, т.е. и за това нотариално удостоверяване е приложима разпоредбата на чл.576 ГПК. Нотариалното удостоверяване е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидност. Според чл.576 ГПК нищожно е нотариално удостоверяване когато то изхожда от лице, което няма качеството на нотариален орган или когато нотариалният орган е излязъл извън пределите на своята компетентност, като е удостоверил факт, който изобщо не може да бъде нотариално удостоверяван или е удостоверил факт, който не е включен в пределите на неговата материална или местна компетентност или е извършил нотариално удостоверяване вън от своя нотариален район. Нищожно е и нотариално удостоверяване когато нотариалният орган е следвало да не извършва удостоверяването и когато са нарушени изискванията за лично явяване на лицата, чиито изявления се удостоверяват. Другите нередовности при съставяне на нотариалното удостоверяване не водят до нищожност на последното. Не е предвидено в закона като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване и обстоятелството, че актът за сделката е съставен извън канцеларията на нотариуса, така че е без значение къде е подписан този акт. По поставените от касатора материалноправни въпроси, законът е ясен, а практиката по прилагането му – установена, без необходимост от промяна или осъвременяване. Основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания са изброени изчерпателно в чл.576 ГПК и не подлежат на разширително тълкуване / в този смисъл решение № 685/3.11.2010 г. по гр.д. № 1201/2009 г. на I г.о. на ВКС/. Нарушението на чл.573, ал.2 ГПК не е предвидено в чл.576 ГПК като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване и следователно не може да обоснове нищожност на сделката. По процесуалноправния въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 КТ - въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, посочена и приложена към изложението. Решението е съобразено именно с тази практика – решение № 385/24.10.2012 г. по гр.д. № 968/2011 г. на I г.о., според която когато искът по чл.26 СК е предявен от съпруг-несобственик след смъртта на разпоредилия се съпруг, за преживелия съпруг не е налице правен интерес от завеждане на иска, тъй като към този момент той вече не е съпруг, а наследник без никакви права върху „семейното жилище“. Във второто решение е дадено разрешение на въпроса - при разваляне на предварителен договор с предмет семейно жилище към кой момент следва да се преценява дали е оборена презумпцията по чл.26 СК – към момента на разваляне на договора или към момента на постановяване на съдебното решение за последиците от това разваляне, поради което тази съдебна практика е неотносима към настоящия спор. Неоснователно се поддържа от касатора, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Това основание касаторът е обосновал с твърдения за нарушение на императивната правна норма на чл.573, ал.2 ГПК, които обаче са неоснователни по съображенията, изложени по-горе. В случая не се установяват хипотези на квалифицирана форма на неправилност на решението - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. С оглед изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На насрещната страна – М. Г. следва да се присъдят своевременно поисканите с отговора на касационната жалба разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 400,00 лв.-за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.11.2020 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.