Определение № 147 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 549/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 241 от 08.10.2014 г. по в.гр.д. № 949/2014 г. на Сливенския окръжен съд е отменено решение № 671 от 31.07.2014 г. по гр.д. № 5111/2013 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Професионална гимназия по механотехника – [населено място], че [фирма] [населено място] е собственик на две помещения, находящи си в източната част в обема на сграда с идентификатор 67338.604.55.15, на първо ниво, с бивши проектни идентификатори 67338.604.55.15.1 и 67338.6-4.55.15.2, с обща площ 115 кв.м, построена в поземлен имот с идентификатор 67338.604.55 по кадастралната карта на [населено място], и ответникът е осъден да предаде на [фирма] владението върху тези помещения. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Професионална гимназия по механотехника- [населено място], както и от Областния управител на област С. като пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройство. Развити са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на Професионална гимназия по механотехника- С., са следните:1. Необходимо ли е имотът да е заприходен в баланса на преобразуваното държавно дружество, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./; 2. Необходимо ли е към момента на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество в акта за преобразуване предоставеното имущество да е конкретно индивидуализирано, за да е налице първата предпоставка на чл. 17а ЗППДОбп/ отм./; 3. Може ли държавно училище да придобие право на собственост върху самостоятелен обект по давност. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, подадена от Областен управител на област С., няма формулирани конкретни правни въпроси. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. В писмен отговор на касационните жалби ответникът по касация [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е правоприемник на [фирма], което е създадено през 1996 г. чрез преобразуване на [фирма] в еднолично акционерно дружество. От своя страна [фирма] е правоприемник на създадената през 1991 г. чрез преобразуване на СК ” Търговски технологии и обзавеждане” държавна фирма “М.” –С., която поема активите и пасивите и другите права и задължения на прекратената организация “Завод за търговско обзавеждане”- С. от състава на СК ”Търговски технологии и обзавеждане” по баланса й към 31.03.1991 г., както и съответната част от активите и пасивите и другите права и задължения на СК ” Търговски технологии и обзавеждане” по баланса му към същата дата, съгласно разделителен протокол. Съдът е направил извод, че сградата, в която се намират спорните две помещения, е била предоставена за стопанисване и управление на държавното предприятие ”Завод за търговско обзавеждане”- С., и доколкото тези помещения не са били изключени изрично от капитала на новообразуваното дружество с акта за преобразуването му, те са преминали в собственост на дружеството, чийто правоприемник е ищецът. Назначената по делото съдебно- икономическа експертиза е установила, че в разделителния протокол от 1991 г., съставен между СК” Търговски технологии и обзавеждане”- София и “Завод за търговско обзавеждане”- С., активите и пасивите, които преминават към новообразуваната държавна фирма “М.” са посочени само стойностно, и липсват първични счетоводни документи, съдържащи описанието им по видове. Поради това въззивният съд е основал изводите си относно наличието на относимите към фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ обстоятелства на базата на други събрани по делото доказателства като плана от 1991 г. на промишлена зона С., според който парцел V- 8451 в кв. 32, в който се намира сградата, е отреден за “Търговско обзавеждане”- С., а в разписния лист към него това предприятие е вписано като негов собственик, както и от записванията в АДС 8033/95 г., с който са актувани като държавна собственост теренът и сградите в имот пл.№ 8451 и е посочено, че имотът е предоставен за стопанисване и управление на [фирма]. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че първият и вторият от поставените от касатора Професионална гимназия по механотехника – С. правни въпроси, които се свеждат до това какво е правното значение за собствеността на търговското дружество в хипотезата на чл. 17а ЗППДОбп/ отм./ на записването в баланса към момента на преобразуването на държавното предприятие на конкретно имущество, са от значение за изхода на спора. Този въпрос е предмет на образуваното тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и това налага производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по него. Водим от гореизложеното съдът