Определение № 4044 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие“, представляван от изпълнителния директор Г. Т., чрез юрк. Л. Х., против решение № 54 от 16 март 2023 г., постановено по в.гр.д. № 569/2022 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с което е отменено решение № 193 от 20 октомври 2022 г., постановено по гр.д. № 140/2022 г. по описа на Районен съд Троян, и вместо него е отхвърлен предявеният от фонда иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу С. П. Й., с адрес в [населено място], за признаване на установено, че има спрямо нея изискуемо вземане за сумата от 10930,34 лева, представляваща дължима главница по договор от 14.05.2014 г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“, и сключени към договора анекси, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, и лихви за забава, подробно описани в диспозитива на решението по периоди, както и за сумата 422,65 лева разноски в заповедното производство. В касационната жалба се заявява, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при неправилно тълкуване на разпоредбите на договора и събраните по делото доказателства. Касаторът сочи, че на 30.04.2014 г. Й. е подала заявление за „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“ по три различни мерки – А, Б и В; заявлението е одобрено и с Й. е сключен договор за предоставяне на държавна помощ; последвали са анекси за увеличаване на сумата по мерките, като земеделският стопанин се е задължил да прилага тези мерки за период от пет години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка, както и да представя в срок документи, удостоверяващи прилагането й. Впоследствие Й. е подавала нови заявления за получаване на държавна помощ (съответно на 29.04.2015 г., 31.03.2016 г., 21.10.2016 г., 31.03.2017 г. и 19.05.2017 г.) и с нея са сключвани нови анекси за изплащане на нови помощи, както и споразумения за прихващането на дължимите помощи със суми, дължими от Й. на фонда. При направена справка в регистър „Животни и пчелини“ от БАБХ е установено, че към 30.04.2019 г. няма налични животни, а последните документи са представени на 28.02.2018 г. и са относими към 2017 г. Според касатора, Й. не е изпълнила задълженията си по договора, тъй като не е спазвала мерките по схемата за отпускане на държавна помощ през целия уговорен петгодишен период, не е представяла отчетни документи в срок, не е изпълнила задължението да гледа животни по точно определен начин и в животновъдния й обект са липсвали животни при направената проверка, поради което следва да бъде санкционирана и да възстанови получените средства ведно със законните лихви от датата на получаването им. Касаторът счита, че искането за връщане на средствата не било ограничено с неизпълнение за конкретната година, за която са получени средствата, а за петте години от поетия ангажимент. Сочат се и оплаквания срещу допуснатата експертиза, която не била поискана от страните и по този начин се нарушавало диспозитивното начало. Неправилен бил изводът на съда, че договорното неизпълнение за 2018/2019 г. е свързано единствено с непредставяне в срок на документацията. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответницата С. П. Й., представляван от адв. П. К., в отговор на касационната жалба излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество. В обжалваното решение въззивният съд приема за установено, че между С. Й. и ДФ „Земеделие“ е сключен договор за предоставяне на „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“ № 11.62.2951/0027659. Предмет на договора е прилагане на мерки А: „Осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10% над задължителните стандарти“; Б: „Осигуряване на изкуствена светлина за най-малко 11 часа“; В: „Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2, 5 мг/кг“ по стандарт „Хуманно отношение към свинете“, в животновъдния обект на П. по Наредба № 21/14.12.2005 г. за минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свинете, по договора от 14.05.2014 г. и по Указанията за прилагане на държавна помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти. Договорените суми, дължими за плащане по м. А е 1407,22 лева, по м. Б – 273 лева, а по м. В – 540,07 лева. Й. е била регистрирана като земеделски производител от 29.04.2014 г. до 07.08.2019 г. На основание т. 5 от Указания за схема за държавна помощ „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете“, утвърдени на 18.04.2018 г. от министъра на МЗХГ, до 31.12.2017 г. завършва програмният период 2014-2017 г., а от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. започва нов програмен период. При мярка А има промяна, която изисква броят на отглежданите животни да бъде по-малък от максимално допустимия в нормативните документи. Според уговореното между страните в т. 3.4 от договора, Й. е поела задължението да прилага мерките, за които е получена помощта, за период от 5 години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка. Предвидената отговорност е разграничена по вид неизпълнение и последици. Съгласно т. 4.1 от договора, при поддържане на по-малък брой животни от заявените земеделският стопанин възстановява съответната част от получените средства, ведно със законната лихва от дата на получаването. Съгласно т. 4.2 от договора, непредставяне на посочените в указанията за прилагане на схемата документи в срок до 28.02.2015 г. води до възстановяване на получените средства по мярката, заедно със законната лихва от датата на получаването им. Представяне на документите в срок, но без да съответстват и доказват изпълнение, се санкционира с възстановяване на получените средства по мярката, ведно със законна лихва от датата на получаването. Недобросъвестно поведение на земеделския производител относно деклариране на неверни данни или представяне на неистински документи, се санкционира с изискуемост на вземането за получените средства, ведно със законна лихва от датата на получаването им. Съдът сочи, че в т. 4.5 изрично е изведено неизпълнението на задължението по т. 3.4 от договора като основание за изискуемостта му само по съответната мярка, заедно със законна лихва от датата на получаването им за съответната година. Следователно е направено разграничение в хипотезите на неизпълнение, и докато при тези по т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3 и т. 4.4 имуществената отговорност на неизправния получател на помощта е свързана с изискуемост на всичко получено, то при неизпълнение относно част от 5-годишния период отговорността обхваща само съответната година и съответната мярка; затова е прието, че престацията е делима при частично неизпълнение за конкретна мярка и период и оттам връщането на даденото е за съответните части. Аргумент за този извод съдът намира и в сключените анекси за всяка от съответните години, в които са уговаряни нови плащания по всяка от мерките и изрично е посочено, че при непредставяне на необходимите документи в срок до 28 февруари на съответната година земеделският производител възстановява получените средства за мярката, заедно със законна лихва от датата на получаване. Съдът подробно анализира отделни клаузи от анексите и сключваните споразумения за прихващане и приема, че преуреждането на отношенията, касаещо отговорността за неизпълнение, е свързано с потвърждаване на съгласието на договарящите, че плащането по договора на помощта е на траншове за различни периоди и се дължи връщане на даденото за съответния период. Докато неизпълнение на мерките предпоставя отговорност с изискуемост на задължението и възстановяване на получените средства за съответната мярка, то непредставянето на документите в срок води до възстановяване на получените средства за мярката, заедно със законна лихва от датата на получаването им. Въззивната инстанция приема за доказано, че през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. мерките А, Б, и В са изпълнявани в животновъдния обект и всички изискуеми документи са прилагани в срок, както и че за 2018 г. Й. не е подавала заявление за получаване на помощ, не е сключвала анекс, не е получавала средства и не е подавала документи, за да отчете изпълнението на мерките през 2018 г., тъй като е смятала, че не е обвързана с отчитане за дейност, която не е финансирана от фонда. Въз основа на приложени протоколи от проверки съдът установява броя на отглежданите и на закланите животни през годините, условията на отглеждането им, както и че към 30.04.2019 г. (датата на приключване на 5-годишния срок), в обекта не е имало налични животни. От правна страна се приема, че спорът касае договор в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, по който земеделският производител има качеството на бенефициер; при договорите в полза на трето лице като изключение може да бъде обещано действие или резултат от третото лице, но при неизпълнение отговорността е за страните. Тълкувана е волята на страните по договора от 14.05.2014 г. като определяща изискване спрямо земеделския стопанин да спазва клаузите на договора и прилага мерките за хуманно отношение към свинете в установения 5-годишен период. Според съда, независимо че спазването на петгодишния срок е прието като съществено условие на договора, неизпълнението му не предпоставя връщане на цялата сума. Приема се, че Й. е изпълнявала стриктно всички мерки в договорения обем и е представяла надлежната документация за периода от 2014 г. до 2017 г. вкл., а неизпълнението по договора за 2018/2019 г. е свързано единствено с непредставяне в срок на документация на земеделския производител. От представените по делото писмени доказателства за годините от 2014-2017 вкл. съдът приема, че съставянето на въпросните документи не е в компетентност на земеделския производител, а на служителите на ДФ „Земеделие“, и неизготвянето им не следва да се вменява в задължение на Й., с произтичаща от това имуществена отговорност. Освен това по отношение на мярка А: „Осигуряване на свободна подова площ не по-малко от 10% над задължителните стандарти“ за периода 2018-2019 г. е имало изменение в броя на отглежданите животни, за което Й. не е уведомена. Освен това Й. не е получавала каквото и да е финансиране за 2018/2019 г. Поради изложеното исковата претенция е приета за неоснователна. Касационният съд намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване, очертани в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Двата поставени от касатора въпроса са следва ли земеделският стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е описана в договора, както и дали текстът на т. 4.5. от договора, а именно „При констатиране на неизпълнение на мерките и схемата в срока по т. 3.5 от договора, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, ведно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година“, следва да се тълкува в смисъл, че се връща само сумата, за която година е налице пълно неизпълнение на задължението, или всички получени суми през годините. Въпросите са по съществото на спора, изискват тълкуването на договорките между страните и формиране на извод за основателността или неоснователността на предявения иск, а не са насочени към точното прилагане на закона, както и развитието на правото. Не такава е целта на производството по чл. 288 ГПК, в което не се извършва проверка дали анализът на доказателствата от въззивната инстанция е правилен. Касаторът не обосновава и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не сочи задължителна и константна практика на ВКС по поставените въпроси, за която е необходимо да бъде изменена или изоставена. Не се откриват също поддържаните пороци на въззивното решение и по трите хипотези на чл. 280, ал. 2 ГПК, съдържащи самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване. Постановеното от въззивния съд решение не е нищожен съдебен акт. Според мотивите на ТР № 1/2012, ОСГТК, ВКС, съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В разглеждания случай обжалваното решение не страда от никой от посочените пороци, които биха довели до прогласяване на нищожността му. Въззивното решение не е и процесуално недопустимо. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или по някаква причина съдът не е сезиран с разглеждането на спора, но въпреки това е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. В настоящия случай порок от сочената категория не се открива. Неоснователно се поддържа от касатора, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Не се установява наличието на нито една от хипотезите на очевидната неправилност като порок, обуславящ допускането на касационното обжалване – непосредствено от мотивите на обжалваното решение да се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,