Определение № 4221 от 24.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4226/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Т., чрез процесуалния си представител адвокат В. В. от САК, срещу решение №337 от 26.06.2025г. по в.гр.д.№1055/2024г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №104 от 17.05.2024г., постановено по гр.д. № 741/2022г. по описа на Районен съд – [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявения от И. Г. Т. срещу И. А. Т., Б. Х. Б., А. Х. Б., А. И. Т. и Р. И. К. иск за допускане на делба на реална част от УПИ с идентификатор ***.*.* по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД – 18- 88/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], [улица] лице към [улица].75 м., а от към [улица].27 м. и с площ от 391 кв.м, находяща се в северозападната част на парцела, на сграда с идентификатор ***.*.*.* по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД – 18-88/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 58 кв.м, брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.*.* с площ от 783 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10/, номер по предходен план план ***, кв.**, парцел *, при съседи по скица: 05027.601.1323, 05027.601.471, 05027.601.1320 и 05027.601.469 и на сграда с идентификатор ***.*.*.* по КККР на [населено място], одобрени със Заповед РД – 18-88/02.12.2021 г. на ИД на АГКК, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 65 кв.м, брой етажи 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.*.* с площ от 783 кв.м с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10/, номер по предходен план план ***, кв.*, парцел *, при съседи по скица: 05027.601.1323, 05027.601.471, 05027.601.1320 и 05027.601.469, като неоснователен. В касационната жалба на ответника са изложени доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, тъй като допуска до делба реална част от един УПИ, а не на идеална част, като същевременно отхвърля иска за делба по отношение на останалата част от този поземлен имот.В условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а в условията на евентуалност, да бъде допусне делба на посочения имот. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.Въпросите са следните: 1/Налице ли е забрана за придобиване по давност по чл. 59 от ЗТСУ/отм./ през периода до 2001година на урегулиран поземлен имот и в случай, че се твърди същата да е изтекла в този период какво е значението на влязлата в сила регулация на имота към датата на приемане на ЗУТ; 2/Допустимо ли е придобиването на реална част от УПИ в периода от 1987 година до 2011 година, при положение, че е налице влязла в сила регулация и е приет и влязъл в сила ПРЗ през 1984 година. Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр.д.№1716/2015г. на ВКС, I г.о., решение № 126 от 12.10.2017 г. по гр.д.№ 5257/2016 г. на ВКС, ІІІг.о., решение №117 от 28.09.1990 г. по гр.д. № 137/90 г. на ВС, 5-чл. състав и решение №1102 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 4818/07 г. на ВКС, ІІ г.о. 3 / В случай, че страната се позовава на изтекла придобивна давност, която е започнала през 1987 година/при законодателна забрана за придобиване по давност на реална част от УПИ/ допустимо ли е съдът да преценява кога е изтекъл 10 годишния срок на придобивна давност измествайки началния момент на 2001 година. Твърди се, че по този въпрос изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с решение № 262/01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС, II г.о. 4/Трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица; Въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 262/01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС, II г.о. 5/ Какви са предпоставките, при наличието на които сънаследник би могъл да придобие по давност дяловете на останалите сънаследници от съсобствен недвижим имот.Относно доказването на придобивната давност от съсобственик по отношение на дяловете на другите съсобственици.За вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик; Твърди се, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в отклонение на решение № 5/25.01.2010г. по гр.д. № 2728/2008 г. на ВКС, I г.о., решение № 669/1958 г. на III г.о. на ВС по гр.д. № 92/1958г., решение №566/21.06.2010 г. по гр.д. №1053/2009г. на I г.о. на ВКС, решение № 596/30.06.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г. на I г.о. на ВКС, решение № 532/06.07.2010 г. по гр.д. № 1459/2009 г. на I г.о. на ВКС, Решение № 381/25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г. на I г.о. на ВКС, решение № 635/25.10.2010г. на Iг.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д. № 1405/2009г. 6/Допустимо ли е без конкретни доказателства съдът да се позове на ефекта на погасителната давност по чл. 67 ЗС. Твърди се, че въззивният съд е постановил решение, което е противоречи на приетото в Решение № 60/05.07.2016 г. по гр.д. № 5519/2015 г. на ВКС, II г.о. Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. В срок е постъпил отговор само от ответника по касация И. А. Т., чрез пълномощника си адв.Л. А. от САК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е изложил съображения, че обжалваното пред него решение не е недопустимо, с оглед наведените доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск в частта, с която е разгледал иск за делба на целия УПИ с идентификатор ***.*.* въпреки че е претендирана делба само на 1/2 ид.ч. от него, както и че съдът бил допуснал делба на реална част от него, въпреки че е претендирана делба на идеална част. Прието е, че ако по отношение на спорния делбения имот, някой от съделителите- сънаследници /страни по делото/ притежава идеални части на друго- извън наследяването, лично основание /най-често разпоредителна сделка/, то делбата следва да се допусне на целия недвижим имот, като на съделителите с права на лично основание се определи квота, сбор от личния дял и сънаследствения дял.Съделителят с притежавана идеална част на лично основание не е трето лице по см. на чл. 345 ГПК /респ. 283 ГПК/, поради което делбата в тези хипотези следва да се допусне на целия недвижим имот, като делът на такъв съделител ще съставлява сбор от сънаследственатата му идеална част и тази, притежавана на лично основание.Определянето на правата в съсобствеността за всеки един от съсобствениците, съобразно конкретните факти по делото и закона, в обем, различен от този, поиска от ищеца с исковата молба, не съставлява нито нарушение на процесуални правила, нито нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския исков процес.Именно такъв е и настоящият случай.Поради това, като е приел, че предмет на делбата е целият УПИ, районният съд не се е произнесъл свръхпетитум и не е постановил недопустимо решение. Изложени са съображения за неоснователност на довода, че обжалваното решение е недопустимо поради това, че районният съд е допуснал до делба реална част от процесния УПИ, която не е обособена според изискванията на ЗКИР, тъй като обстоятелството дали реална част от поземлен имот е обособена като самостоятелен имот по реда на ЗКИР и ЗУТ е относимо към основателността на предявения иск, но не и към неговата допустимост.Настоящият случай е именно такъв, тъй като ответникът И. Т. се е позовал на допустим от закона придобивен способ /придобивна давност/ по отношение на реално обособена част от процесния УПИ с идентификатор ***.*.*.Поради това възражението му за изключване на тази част от предмета на делбата е допустимо. Въззивният съдебен състав е споделил напълно изложените от районния съд мотиви и препратил към тях на основание чл. 272 от ГПК, като се е произнесъл по следните конкретни наведени в жалбата доводи: По отношение на УПИ с идентификатор ***.*.*: Приети са за неоснователни оплакванията срещу решаващия извод на районния съд, че ответникът И. Т. е придобил реална част от имота по давност.От представения н.а. № 453/1987г. е видно, че А. Т. Д. и И. Т. Т. са продали на ответника И. Т. 1/2ид.ч. от процесния УПИ с идентификатор ***.*.*. Действително, имотът е придобит по време на брака между ответника и съпругата му П. Т., сключен на 06.04.1967г., към който момент семейните отношения между съпрузите са се уреждали от чл. 20 и сл. от ЗЛС/ДВ бр. 50 от 23 Юни 1961г./, който не предвижда режим на съпружеска общност.Впоследствие, обаче, с приемането на чл. 103 от СК /1968г./ се регламентира ретроактивно действие на режима на съпружеската имуществена общност, като се счита, че той се прилага и за придобито преди приемането на този кодекс имущество в условията на заварени за кодекса бракове.Следователно, по силата на тази сделка, 1/2 ид.ч. от процесния УПИ е придобита в режим на СИО от ответника И. Т. и неговата съпруга П. Т., които са се явявали съсобственици на целия имот заедно с А. Т. Д. и И. Т. Д..За да бъде реализиран соченият от този ответник придобивен способ /а именно - придобиване по давност/ по отношение на 1/2 реална част от имота, следва да бъде доказано, че в рамките на законоустановения 10- годишен срок той е упражнявал фактическа власт върху съответната реална част на основание, което изключва владението на останалите съсобственици /т.е. при намерение за своене/, както и че е било възможно обособяването на тази реална част като самостоятелна вещ според действащите териториални и устройствени закони. За доказване на тези обстоятелства, по делото са били ангажирани заключение по СТЕ и показания на свидетели както на ответника, така и на ищцата. Св.М. съобщава, че живеела в непосредствено съседство със семейството и процесните имоти.Заявява, че първоначално поземленият имот бил предоставен на А., бащата на И..Голямата къща в него /т.е. сградата с идентификатор ***.*.*.*/ откъм [улица]и [улица]била построена от ответника И., който малко преди това се оженил, но предприел строежа, защото със съпругата му нямали собствен дом и се налагало да живеят на квартира.Според свидетелката, едва около десет години по- късно била изградена и сградата в югоизточната част на имота с идентификатор ***.*.*.*., като до нейното построяване А. и съпругата му живеели в мазето на „къщата на И.“/сградата с идентификатор ***.*.*.*./.Според свидетелката, след като родителите му се преместили да живеят в съседната сграда със сина им Г., ответникът И. Т. поставил ограда между двете сгради и изградил стопански сгради и гараж в своята половина от имота. Подчертава, че И. сам е построил сградата и - откакто това се е случило - той непрекъснато е живеел там, обработвал двора, изградил гараж и допълнителна стопанска пристройка.Свидетелства, че през годините е предприемал и ремонти изцяло със собствени средства, сменял дограми, надстроявал стопанските постройки. В същата насока са и показанията на св. М., който заявява, че къщата, намираща се в северозападната част на имота /т.е. сградата с идентификатор ***.*.*.*/, е построена от И..Посочва, че първоначално И. и А. се помещавали заедно в нея, докато А. не построил и втората къща, в който момент домакинствата се разделили. Споделя също, че между двете къщи има ограда, като заявява, че не е местена откакто мястото е прехвърлено на И..Твърди, че не знае, от кого е поставена, но че съществува отдавна.Заявява, че често е посещавал и двете къщи, както и че почти всеки ден минава покрай тях. Въззивният съд е приел, че тези показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са пълни, логични, последователни и възпроизвеждат в достатъчно детайлна степен възприетата от свидетелите фактическа обстановка, а по делото няма данни за тяхна евентуална заинтересованост.От тези показания се налага извод, че до построяването на втората къща /тази с идентификатор ***.*.*.*/, съсобствениците на процесния УПИ заедно и едновременно са упражнявали правата си върху него, живеейки в сградата с идентификатор ***.*.*.* в северозападната част на имота, откъдето може да се заключи, че са ползвали общо тази негова част.Моментът, в който А. и И. са преустановили упражняването на фактическа власт над северозападната част от поземления имот с преместването си в новата сграда и построяването на ограда между двете сгради, е първият момент, в който ответникът И. Т. е започнал да упражнява еднолична фактическа власт върху северозападната част от имота.Така е доказан обективният елемент на владението върху тази част – след така установения момент занапред.Доколкото субективният елемент - намерението за своене - представлява психическо състояние, чието външно обективиране не винаги е възможно, разпоредбата на чл. 69 от ЗС въвежда презумпция за неговото наличие, която намира приложение и в отношенията между съсобственици.В случая съсобствеността между А. и И. от една страна и И. и П. от друга страна върху поземления имот с идентификатор ***.*.* е възникнала от юридически факт, различен от наследяването /а именно правна сделка/, поради което, презумпцията е приложима.В конкретния случай ясен знак за намерението на И. Т. да свои северозападната реална половина от поземления имот с идентификатор ***.*.* е ограждането на тази част и едноличното изграждане в нея на второстепенни обслужващи постройки.С тези си действия И. Т. не само е отблъснал владението на останалите съсобственици върху северозападната половина от имота, но и ясно е манифестирал намерението си за нейното своене пред тях. Прието е още, че ищцата по делото не е провела успешно насрещно доказване на обстоятелствата, че фактическата власт, осъществявана от ответника, е била в условията на съвладение, както и че той не бил извършил действия, с които да демонстрира преобръщане на намерението си.За доказване на тези обстоятелства тя е ангажирала показанията на двама свидетели.Свидетелят К. заявява, че за първи път е посетил имота в ранна детска възраст.Посочва, че в имота се намират две къщи, но не знае, кога са построени, като предполага, че са построени от А. и неговата съпруга И..Твърди, че всички съсобственици общо ползвали двете къщи и че не е имало обособяване.Сочи, че рядко посещавал имота - 2-3 пъти в годината, при това не всяка година.Не познава вътрешното устройство на къщите, не знае да е имало ограда, не е забелязвал такава. Помни, че и двете къщи са се ползвали общо и че всички са нощували и в двете къщи, макар самият той да не е оставал там нощем.Същевременно заявява, че не знае, къде се е намирала спалнята на А. и жена му, нито спалнята на И..Не бил обърнал внимание, дали дворът е градината се обработват.Според въззивният съд тези показания не опровергават тезата за упражнявано давностно владение от страна на И. Т. върху северозападната част от поземления имот, тъй като впечатленията на свидетеля се основават на редки посещения и твърде откъслечни спомени, като за голяма част от съществените обстоятелства по релевантния въпрос за владението той заявява, че не знае или не си спомня. По делото е разпитана и св. М., бивша съпруга на един от съсобствениците и майка на ищцата, която заявява, че е живяла в къщата, намираща се в югоизточната част на имота през периода 1979 – 1982г.В едната къща е живял И., а в другата е живяла тя като снаха в семейството.Твърди, че в къщата, в която е живяла, всичко е било общо и се е ползвало от всички.Не знае дали А. и И. са имали обособено място в къщата на И., но заявява, че не е било необходимо, защото всички имали достъп и до двете къщи.Когато станала снаха, имало миниатюрна дървена оградка с портичка, направена единствено с цел да бъдат ограничавани отглежданите от семейството домашни животни. Заявява, че след развода си през 1982г. не е ходила и че през 2019г. е видяла опънатата мрежа, без порта в нея.На конкретно зададените въпроси заявява, че тя живеела със съпруга си и родителите му в едната къща, а И. и неговата съпруга живеели в другата къща в отделно домакинство. Въззивният съд е приел, че св.М. е заинтересована от изхода на делото, тъй като е майка на ищцата.Недоверие в нейните показания поражда и фактът, че свидетелката няма преки наблюдения върху имота от момента на развода си /1982г./ до 2019г., поради което не може да допринесе за изясняване на фактите именно в периода, релевантен за реализирането на сочения придобивен способ. Въззивният съд е приел, че по делото е доказано установяването на владението на ответника върху процесната реална част от имота, което е продължило необезпокоявано във времето до срещата му с ищцата и заявеното от нея искане да получи достъп до него след смъртта на баща и. Поради горното, е формиран извода, че в полза на ответника е изтекла придобивна давност с начало 01.01.2001г. и край 02.01.2011г.Приет е за неоснователен довода, че давностният срок бил изтекъл по време, когато законът не е позволявал придобиване на реална част от поземлен имот по давност.Щом ответникът е владял тази част и преди и след момента, в който придобиването й по давност е станало възможно /01.01.2001г./, няма пречка, той да се позове на владението си именно след този момент, както е направено в случая.След като не е релевирано давностно владение преди тази дата /независимо и тогава че е владял частта от имота/, няма основание, жалбоподателката да извършва такова релевиране вместо него, с единствената цел да обоснове недопустимост на последното. Съобразено е още, че от заключението по т.2 от СТЕ се установява, че след 11.08.1997г. тази реална част от поземления имот е отговаряла на изискванията за обособяване като самостоятелна вещ според действащите нормативни актове, т.е. не е имало пречка за придобиването й по давност. 2.По отношение на с града с идентификатор ***.*.*.* .: Въззивният съд е споделил извода на районния съд, че по делото не са представени убедителни доказателства за това, че за построяването на намиращата се в северозападната част на имота сграда с идентификатор ***.*.*.* е било учредено право на строеж от останалите собственици на поземления имот в полза на ответника И. Т.. Независимо от това, ответникът се легитимира като собственик на тази сграда с констативен нотариален акт за собственост № 102, том 3, дело № 864/1995г.Съгласно Тълкувателно решение 11/21.03.2013г. по т.д. 11/2012г. на ОСГК, констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, но независимо от това, при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, в случая- жалбоподателката.Ангажираните от нея доказателства, обаче, не доказват това обстоятелство. Напротив, установено е, че с построяването на втората сграда с идентификатор ***.*.*.*, ответникът е започнал да упражнява самостоятелно фактическа власт върху цялата жилищна сграда с идентификатор ***.*.*.*, намираща се в северозападната част на имота, както и че с недвусмислени действия е преустановил свободния достъп на останалите съсобственици както до тази част от поземления имот, така и до намиращите се в него сгради. Следователно, поради липсата на доказателства, оборващи легитимиращото действие на нотариалния акт, съдът е длъжен да приеме установеното в него, а именно, че ответникът е изключителен собственик на сграда с идентификатор ***.*.*.*. *. По отношение на сграда с идентидикатор ***.*.*.*: Въззивният съд е приел, че тази сграда е съществувала като самостоятелен обект на правото на собственост към 2002г., поради което е била съсобствена по приращение между собствениците на дворното място. С оглед на това е следвало да се произнесе по направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.Съображенията, обосноваващи неговата основателност, са идентични на изложените по- горе, а именно - продължилото не по- малко от десет години необезпокоявано, явно и спокойно владение, срещу което няма данни за противопоставяне от останалите съсобственици. Така, поради идентичност на съображенията за уважаване на твърдяното придобиване по давност на имот с идентификатор ***.*.*.*, въззивният съд е препратил към вече изложените съображения. Допускането на касационното обжалване на обжалваните въззивни решения е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност/чл.280, ал.2 от ГПК/. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане до делба на УПИ№*-*, в кв.** по плана на [населено място].В исковата молба са били наведени твърдения, че страните по делото са съсобственици по наследяване от А. и И. Т. на пет сгради, които са изградени в УПИ№*-*, както и на 1/2 ид.ч. от поземления имот.Останалата 1/2 ид.ч. се притежава от съделителя И. Т. въз основа на договор за покупко-продажба от 1987г. Въззивното решение е постановено при съобразяване на каузалната практика на ВКС, според която когато само част от имота е сънаследствена, а друга част е притежание на един от наследниците на друго правно основание, то разпоредбата на чл. 345 ГПК не намира приложение.В такъв случай на делба подлежи целия имот, а не само наследствената част и делбата се извършва по общия ред.Делба на идеална част от недвижим имот, който е бил съсобствен между наследодателя и един от наследниците, е недопустима/ решение № 261 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 346/2011г., II г.о./.Съобразено е, че е поискана делба на 1/2 ид.ч. от поземления имот, който е бил съсобствен между наследодателите и един от наследниците, поради което следва да се допусне делба на целия имот.Неоснователен е и вторият довод за недопустимост, тъй като дали са налице предпоставките за допускане на делба на реална част от един УПИ, доколкото съдът е формирал извод, че останалата част от имота принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите, е въпрос по същество, тъй като е свързан с преценката дали са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите два правни въпроси, тъй като същите са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, че ответникът И.Т. е придобил по давност реална част от УПИ№*-*.Отчетено е, че с отговора на исковата молба е направено възражение от ответника, че от 1987г. е установил владение върху реална част от този имот, който е бил съсобствен между него и родителите му, която фактическа власт продължава и към настоящия момент.Изложени са съображения, че за част от периода, в който е било осъществявано владението, е съществувало законова забрана за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели, която е отпаднала през 2001г.Владението на ответника Т. не е било прекъсвано с действия на останалите съсобственици, поради което в негова полза е изтекла придобивна давност към 2011г., т.е. при действието на чл.200, ал.1 от ЗУТ. Не следва да се допуска касационно обжалване по третия поставен в изложението въпрос, тъй като не е налице както общото, така и специалното основание за това.Въззивният съд не е нарушил диспозитивното начало, като е изследвал период на давностно владение различен от този, посочен от ответника с отговора на исковата молба – 1987г. - 2023г., а е посочил, че след 2001г. която се включва в този обхват, е отпаднала забраната на чл.59 от ЗТСУ-отм.Посоченото решение на ВКС е неотносимо към конкретния въпрос, тъй като по него е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос: „трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т. е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица“. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по четвъртия и петия въпрос, които са свързани помежду си и по тях следва да се даде общ отговор. Според Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение“ придобива конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всяко отделно разглеждано дело.В трайно установената си практика ВКС приема, че действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи това.Във всеки отделен случай обаче обстоятелствата, установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани конкретно/решение № 74 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014 г., I г. о./. Действия, показващи промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владяния имот в отношенията между сънаследници, са: отстраняване от имота, недопускане, оспорване на правата на останалите сънаследници; когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници /решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 870/2011 г., II г. о. и решение № 484/4.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011г., I г.о./. Съобразявайки тази практика въззивният съд е приел, че такава явна промяна в намерението за своене на идеалните части на останалите съсобственици е обективирана с действията на ответника Т., с които е: поставил масивна ограда, с която е отделил фактическа реална част от дворното място; изградил е постройки на допълващо застрояване в оградената част от дворното място. Последният поставен въпрос е фактически, а не правен, тъй като е свързан с преценка на събраните по делото доказателства, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по него.Отделно от това същият е неотносим, тъй като по делото не е поставян въпрос за погасяване на право на строеж в полза на собственика на земята, а за придобиване по давност на реална част от дворно място и две сгради.Погасителната и придобивната давност са различни по съдържание и последици правни институти. Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма. Не се установява въззивното решение да страда от такъв порок. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение