Определение № 290 от 11.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3440/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. АД-Я. против решение № 86/7.06.2013 г. по в.гр.д. 135/2013 г. на Ямболски ОС в частите, с които по същество се: 1. Осъжда касаторът да заплати на Ю. Б. АД-С. сумите 11 400 лв. на основание чл.92 ЗЗД, договорна неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договор за наем от 23.06.2003 г., ведно със законната лихва, 3 235.82 лв. на основание чл.86 ЗЗД и 2 485 лв. разноски., 2. Оставя без уважение възражението за прихващане със сумите: 4 195.20 лв. договорна неустойка за забава за връщане държането на наетия имот и 20 146.48 лв. за причинени от наемателя вреди, изразяващи се в необходими разноски за премахване на построен трезор. Ответната по касационната жалба банка е подала отговор, че не са налице основания за допускане и по чл.281,т.3 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Приложим ли е чл.233,ал.1 ЗЗД за отговорността на наемател, който извършва СМР без съгласието на наемодателя и създава опастност от срутване на сградата?, Тези СМР подобрения ли са или вреди?-чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК., 2. Дължи ли се неустойка ако наемателят е освободил имота след договорения 7 дн.срок, когато забавата е по-малко от месец, а неустойката е уговорена като процент от наемната цена за всеки месец на забавата?-чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК., 3. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи във въззивната жалба?-чл.280,ал.1,т.1 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е прието следното: 1. Неоснователно е възражението за прихващане със сумата 20 146.48 лв., представляваща причинени от наемателя вреди, изразяващи се в разноски за премахване на построен трезор. В договора за наем от 23.06.2003 г. страните са се уговорили наетия обект да бъде ползуван за финансов център, като за тази цел наемателят е поел задължение да извърши преустройство за своя сметка съгласно указанията в приложение 1 към договора-чл.5. При прекратяването му трайните подобрения остават за наемодателя без да дължи обезщетение-чл.21.1. Трезорът е изграден от наемателя при преустройство на помещението за използуване по предназначението му. В чертежите за съгласувал собственик подписите са на член на СД. Действията му без представителна власт са потвърдени-чл.301 ТЗ., 2. Страните са договорили право на неустойка да възниква при непредаване на имота в предвидения 7 дн.срок от прекратяване на договора, но изискуемостта на неустойката да настъпва след изтичане на 1 месец забава за връщане на имота. Въпросите на касатора касаят възраженията за прихващане. Първият въпрос е ирелевантен, защото касаторът го обуславя от предпоставките: без съгласие на наемодателя, каквото обаче съдът се е мотивирал, че е налице, както и опастност от срутване на сградата, за каквато обаче не се говори във въззивнонто решение. По вторият въпрос не е налице твърдяното противоречие с Р 162/18.11.2010 по т.д. 998/2009 на ІІ т.о., с което е прието, че тълкуването на договора е в нарушение на чл.20 ЗЗД, ако не се търси действителната обща вола на страните и т.н. Евентуалното нарушение на материалния закон е основание по чл.281,т.3 ГПК и затова не е предмет на настоящето производство. В случая, същественото е, че уговорката е ясна, а нейното тълкуване, съобразно тезата на касатора, би довело до подмяна действителната обща воля на страните, респективно до противоречие със задължителната практика на ВКС. По третият въпрос следва да се има предвид следното: Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение, както и правилното разпределение на доказателствената тежест. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. Наличието на задължителна практика по смисъла на т.1 изключва приложното поле на т.2 и 3 на чл.280,ал.1 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.