Определение № 60596 от 24.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2051/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мини Марица изток“ЕАД против решение №55/06.07.2021г. по в.т.д.№308/21г. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение №260138/04.12.20г. по т.д.№125/19г. на Окръжен съд [населено място],с което дружеството е осъдено на основание чл.44а ал.2 от Закона за особените залози да заплати по сметка на вписания в ЦРОЗ депозитар С. Б. Ц., открита в „Първа инвестиционна банка“АД, сумата 236 240,04 лв., представляваща стойност на неизпълнени задължения на „Ремотекс Раднево“ЕАД към заложния кредитор „Първа инвестиционна банка“АД, в качеството й на заложен кредитор, ведно със законната лихва и съдебни разноски до размер на сумата 20 384,40 лв., както и направените в производството пред апелативния съд разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт. Претендира се отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Като аргумент за твърдените пороци касаторът сочи останалия несъобразен от съда факт, че с писмо на дружеството /тълкувано от състава като признание/ ищецът „Първа инвестиционна банка“АД е бил уведомен,че сумата 667 727,57 лв., която първоначално е била претендирана от него, представлява не заложено в полза на банката вземане на залогодателя „Ремотекс Раднево“ЕАД, а общо задължение по фактури, които не са били предмет на особения залог. Поддържа липса на произнасяне на съда и по възражението му, че извършеното прихващане на вземания от 30.05.2014г. между „Мини Марица изток“ЕАД и „Ремотекс Раднево“ЕАД е действително и противопоставимо на банката, тъй като вписванията на залога, на заложените взмания, на заложния длъжник „Мини Марица изток“ЕАД и на залогодателя – „Ремотекс Раднево“ЕАД, както и фактът на уведомяването им за тези вписвания, не ограничават правата за разпореждане със заложените вземания до получаването на съобщението за пристъпване към изпълнение.Сочи се,че към момента, в който длъжникът е уведомен за залога, насрещните вземания на двете дружества са били изискуеми и ликвидни, а прихващането им е станало известно на банката и доколкото тя не се е противопоставила, последното е произвело действието си и по отношение на нея. Касаторът счита,че съдът неправилно е приложил нормата на чл.32 ал.4 ЗОЗ, която не е била действаща към момента на извършване на прихващането, тъй като е приета през 2016г.Излага подробни съображения,че претендираните вземания не подлежат на събиране като заложени с договорите за особен залог на вземания от 01.03.2012г. и от 25.07.2012г., поради припокриването им с цедирани на банката от „Ремотекс Раднево“ЕАД вземания по сключените между тях договори за цесия. Тези вземания, според касатора, надлежно са били погасявани чрез плащане от „Мини Марица изток“ЕАД. В касационната жалба е наведено и оплакване за липса на изложени от съда мотиви по направеното от страната възражение за нищожност на договорите за особен залог. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на въззивния акт до касационен контрол касаторът поставя като обуславящи изхода на делото пред въззивната инстанция въпросите: 1. Извършеното на 30.05.2014г. между страните прихващане на насрещни задължения действително, валидно и противопоставимо ли е на банката-кредитор /ПИБ/, след като прихващането е извършено след вписването на пристъпване към изпълнение, но банката не се е противопоставила, когато прихващането ѝ е станало известно?; 2. Нищожни ли са процесните договори за особен залог, когато чрез сключването им се цели банката да изпревари останалите кредитори на своя обявен в несъстоятелност длъжник – „Ремотекс Раднево“ЕАД, като при това друг кредитор - „Мини Марица изток“ЕАД е поставен в невъзможност да събере вземанията си от „Ремотекс Раднево“ЕАД, но е задължен да плаща свои насрещни задължения към заложния длъжник? 3. Коя е приложимата редакция на чл.32 ал.4 ЗОЗ към процесното прихващане, извършено между страните на 30.05.2014г. и може ли съдът да се позовава на тази норма за прихващането, извършено на 30.05.2014г. и да я съобразява в производството, ако не ѝ е придадено обратно действие?? По отношение на така формулираните три въпроса касаторът счита за осъществен допълнителният критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, сочейки,че по тях липсва постановена съдебна практика и същевременно разрешаването им ще бъде от значение за прилагането на закона и ще допринесе за развитието на правото. Ответникът „Първа инвестиционна банка“АД в писмения си отговор на касационната жалба е оспорил наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По същество излага аргументи за правилност на възприетите в решението на апелативния съд разрешения по правния спор и за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания. Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Старозагорски окръжен съд е бил сезиран от „Първа инвестиционна банка“АД с искова молба, насочена срещу „Мини Марица изток“ЕАД и „Ремотекс Раднево“ЕАД, в която са изложени твърдения за наличие на сключен между банката и „Ремотекс Раднево“ЕАД договор за кредит от 01.03.2012г. /с два анекса към него/, вземанията й по който са били обезпечени с договор от 01.03.2012г. за особен залог на произтичащи от конкретни договори, сключени между двамата ответници, вземания на кредитополучателя, както и с договор от 25.07.2012г. за залог на всички настоящи и бъдещи вземания на „Ремотекс Раднево“ЕАД от „Мини Марица изток“ ЕАД; длъжникът по заложените вземания „Мини Марица изток“ЕАД бил уведомен както за вписването на залозите, така и за последващо вписаното на 16.12.2013г. по първия договор и на 17.12.2013г. по втория договор /поради неизпълнение от страна на кредитополучателя/ пристъпване към изпълнение, като с това вземанията на кредитополучателя от заложния длъжник се считат за възложени на заложния кредитор за събиране чрез вписания в ЦРОЗ депозитар; след уведомяването му, с изрично писмо от 01.04.2014г., „Мини Марица изток“ЕАД потвърдил наличието на негови задължения към залогодателя в общ размер 667 727,57 лв., а с друго такова от 06.07.2015г. заявил,че тази сума представлява общо задължение, включващо и задължения по фактури, които не са заложени в полза на банката; към това писмо дружеството – заложен длъжник приложило протокол от 30.05.2014г., подписан от двамата ответници, за прихващане на взаимни задължения до размер на сумата 217 674,83 лв.; междувременно вземанията на банката от кредитополучателя били приети от синдика на обявеното в несъстоятелност дружество „Ремотекс Раднево“ЕАД, с което се считат за установени. Заявявайки се в качеството на процесуален субституент на „Ремотекс Раднево“ЕАД, оправомощен по силата на чл.44а ЗОЗ и, считайки,че от момента на уведомяването на заложния длъжник за пристъпването към изпълнение за последния възниква функция на пазач на заложеното имущество, без право да се разпорежда с него, ищецът счита,че всички извършени от „Мини Марица изток“ЕАД действия /в т.ч. изявлението за прихващане/ са непротивопоставими на заложния кредитор и поради това е поискал от съда да постанови осъдително решение, с което да осъди „Мини Марица изток“ЕАД да заплати по сметката на вписания в ЦРОЗ депозитар сумата 667 727,57 лв., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. По така депозираната искова молба е образувано т.д.№353/15г. по описа на Старозагорски окръжен съд. В изпълнение на указания на съда за отстраняване на констатирани от него недостатъци в исковата молба, ищецът е поискал първоначално заявеният като втори ответник „Ремотекс Раднево“ЕАД да бъде конституиран като трето лице, поради липса на правен интерес от осъждането му, но с оглед необходимостта от участието му в процеса. С разпореждане от 30.01.2017г. окръжният съд, обосновавайки се с това,че „Ремотекс Раднево“ЕАД е носител на спорното материално право, което се предявява от „Първа инвестиционна банка“АД в качеството й на процесуален субституент и основавайки се на разпоредбата на чл.26 ал.4 ГПК, е конституирал служебно „Ремотекс Раднево“ЕАД като ищец в процеса. С постановеното от него съдебно решение №227/09.05.2018г. е отхвърлил иска като неоснователен. По реда на въззивното обжалване Пловдивски апелативен съд с решение №76/05.03.2019г. по в.т.д.№565/18г. е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за произнасяне от друг състав на окръжния съд. Приел е, че с исковата молба „Първа инвестиционна банка“АД е предявила осъдителния иск в защита на собственото си материално право в качеството ѝ на заложен кредитор, а не като процесуален субституент в защита на чужди права. Намерил е,че „Ремотекс Раднево“ЕАД не е страна по правоотношението между заложния кредитор и заложния длъжник, поради което не е необходим другар на ищеца, а съдът в нарушение на чл.216 ал.2 ГПК е конституирал служебно дружеството като ищец по делото и се е произнесъл по непредявен иск. При новото разглеждане на образуваното по описа му т.д.№125/19г., съставът на Старозагорски окръжен съд е прекратил производството за част от вземането /поради извършено в хода на процеса плащане от страна на „Мини Марица изток“ЕАД в размер на 431 487,53 лв., в която част искът е оттеглен/ и по отношение на втория ответник „Ремотекс Раднево“ЕАД, искът срещу когото също е оттеглен от банката. Произнесъл се е с решение №260138/04.12.2020г., с което е осъдил „Мини Марица изток“ЕАД да заплати на „Първа инвестиционна банка“АД сумата 236 240,04 лв.,ведно със законната лихва и разноските по делото. За да потвърди така постановения първоинстанционен акт, въззивният съд е определил правната квалификация на иска по чл.44а ал.1 и ал.2 ЗОЗ. Посочил е,че след уведомяването му за вписването на пристъпването към изпълнение по отношение на заложените вземания „Мини Марица изток“ЕАД не е могъл да извършва плащания в полза на длъжника, тъй като от този момент правото да събира заложените вземания и техните плодове възниква за заложния кредитор, а залогодателят не може да се разпорежда със заложеното имущество, поради което негови действия в този смисъл не могат да бъдат противопоставени на заложния кредитор. Въз основа на това съдът е приел,че извършеното на 30.05.2014г., след уведомяването на заложния длъжник за пристъпването към изпълнение, прихващане на взаимни задължения между „Мини Марица изток“ЕАД и „Ремотекс Раднево“ЕАД няма погасителен ефект, а такъв би имало само извършено от заложния длъжник плащане по сметката на депозитаря, каквото не е направено. По тези съображения осъдителният иск е намерен за основателен. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира за неосъществени законоустановените предпоставки за провеждане на селекцията, визирани в разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, поради липса на обосновани от касатора както общ, така и допълнителен критерий за достъп до касационен контрол. Всички, формулирани от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, въпроси не покриват характеристиките за правни такива по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените в него задължителни указания, поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, доколкото е обусловил решаващата воля на съда, но не следва да се свежда до правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановки или обсъждането на събраните по делото доказателства от въззивния съд. Поради това въпроси по фактите не могат да бъдат квалифицирани като такива от правно естество, тъй като отговорът им не би могъл да бъде еднозначен и общоприложим във всяка хипотеза на доказвано едно и също твърдение, каквото е изискването на разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК. Поставените от касатора въпроси са именно такива, тъй като отговорът им е поставен изцяло в зависимост от интерпретирането на събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело. Поради това нямат характер на въпроси по прилагането на закона. Освен това не е обоснована във връзка с така поставените въпроси и необходимост от съдебно тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите, разяснени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да би могъл да бъде направен извод за приложимост на допълнителния селекционен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на който касаторът само се е позовал. От друга страна служебно задължение на съда е да следи за допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, а съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС постановките на т.10 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС са приложими и в стадия на селектиране на касационните жалби. Поради това решението следва да бъде допуснато до касационен контрол при хипотезата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК за извършване на проверка във връзка с надлежната процесуално-правна легитимация на страните, като абсолютна предпоставка за допустимост на съдебния акт. На касатора следва да се укаже на основание чл.18 ал.2 т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 4 724,80 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение