Определение № 415 от 12.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 752/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. М. М. К. обжалва определение № 209 от 20.03.2023 г. по т.д. 169/23 г., по описа на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане въззивната й жалба срещу решение № 7 от 18.01.2023 г. по т.д. 61/22 г. по описа на ОС – Търговище. Излага съображения относно очевидна неправилност на обжалваното решение № 7 от 18.01.2023 г. по т.д. 61/22 г. по описа на Окръжен съд – Търговище. Сочи, че изводът, че нейният баща и наследодател, М. К. бил съдружник и управител едновременно, бил едноличен собственик на капитала на „ЕАЗ – П“ ЕООД, бил необоснован. В резултат на това обстоятелство била депозирала въззивна жалба, ведно с допълнителна въззивна жалба за поправка на мотивите и прекратителното основание. Била сезирала ВКП с искане да се упражни контрол за законосъобразност по отношение действия на ОП – Т. при постановяване на процесното решение и неговото последващо обжалване. Счита, че са налице предпоставките на чл. 228, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в хипотезата на замяна на страна, при отказ от иска от страна на ОП – Т.. От приложено пред ОС - Търговице, писмо № 1296/22 на ОП – Т. било видно, че бил депозиран отказ от иска, посредством изразен отказ от обжалване на процесното решение № 7 от 18.1.2023 г. на ОС - Търговище, въпреки констатациите за неговата неправилност. Счита, че процесното определение № 109 от 20.03.2023 г. на АС – Варна било неправилно, от гледна точка на констатирана липса на правен интерес от обжалване на наследник на дялове в еднолично дружество с ограничена отговорност и постановено като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, като счита, че е неправилно. Въззивният съд бил изложил аргументи по същество на въззивната жалба, което не представлявало мотиви относно прекратяване на производството. В мотивите на определението били развити аргументи в подкрепа на твърдяното във въззивната жалба основание за неправилност на решението на ОС – Търговище, относно факта, че едноличен собственик на капитала „ЕАЗ П“ ЕООД бил „ЕАЗ Приват“ ООД, прекратено с влязло в сила съдебно решение. Физическото лице – съдружник, управител К. не бил едноличен собственик на капитала на процесното дружество, като бил пропуснат факта, че лицето било управител и съдружник и на прекратеното „ЕАЗ Приват“ ООД. Тези аргументи предпоставяли мотиви на решение, а не на определение, по подадена въззивна жалба за поправка на порочно първоинстанционно решение относно фактическата и правна нищожност, поради липса на предмет и очевидна неправилност, представляващи основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивният съд бил изложил съображения за извършена служебна проверка от него на вписванията в Търговския регистър. Въззивният съд бил пропуснал да посочи, че освен управител, М. К. бил и съдружник, притежаващ 114 дяла от капитала на „ЕАЗ П“ ЕООД. Неправилно било твърдението, че възззивната жалба била подадена от наследник на управителя, поради което се явявала недопустима. Наследодателят бил притежавал посочените дялове в „ЕАЗ П“ ЕООД, които всъщност били притежание от „ЕАЗ Приват“ ООД, като участието било прекратено на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ТЗ и в двете дружества. Неправилно било определението, защото К. била наследник на дялове на съдружника М. К. в „ЕАЗ П“ ЕООД и „ЕАЗ Приват“ ООД, по силата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ. Моли да се отмени определението. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 209 от 20.03.2023 г. по т.д. 169/23 г., Апелативен съд – Варна, е оставена без разглеждане въззивната жалба вх. № 268/20.01.2023 г. по т.д. 169/23 г. в качеството й на заинтересована страна, наследник на управителя на „ЕАЗ П“ ЕООД М. Марков К., срещу решение № 7 от 18.01.2023 г. на Търговищки окръжен съд, постановено по т.д. 61/22 г., като недопустима. Въззивният съд приема, че подадената въззивна жалба е недопустима, тъй като изхожда от лице, което няма право на жалба. В самата въззивна жалба било посочено и това се установявало от служебна справка в Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на ответното дружество „ЕАЗ П“ ЕООД, било друго юридическо лице – „ЕАЗ Приват“ ООД, поради което и соченото наследствено правоприемство с управителя на дружеството било ирелевантно обстоятелство за допустимостта на обжалването. Управителят, организирал и ръководел дейността и не бил самостоятелна страна по предявени от и срещу представляваното от него дружество, искове. При смърт на управителя, правомощията му на законен представител се прекратявали и не се наследявали. Като наследник на починалия управител, в по-ранен период, жалбоподателката не била страна или друг участник в исковото производство, постановеното решение не формирало сила на пресъдено нещо, спрямо нея, съответно нямало защитим от закона интерес да обжалва решението. Върховният касационен съд, намира, че производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК, доколкото въззивният съд се произнася по допустимостта на въззивната жалба и постановява определение, което се явява преграждащо търсената от жалбоподателката защита чрез подаване на въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд. В случая не е налице производство по подадена частна жалба по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК. В производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решение 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/17 г. на ОСГТК на ВКС, съдът се произнася изцяло по правилността на определението, при условията на пълно въззивно производство. В този случай съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, включително представените с частната жалба и отговора на същата. Въззивният съд разрешава всички включени в предмета на обжалване правни въпроси. Въззивният съд е компетентен на основание чл. 262 от ГПК да се произнесе по отношение допустимостта на въззивната жалба на М. К.. Изводите на въззивния съд, относно недопустимостта на подадената от М. К. срещу решението на ОС – Търговище, са правилни. Само страна в процеса пред първоинстанционния съд, може да има право на въззивна жалба, респ. неин правоприемник. В случая М. К. не е правоприемник на страна в процеса. Исковото производство пред Окръжен съд – Търговище е образувано от Прокуратурата срещу „ЕАЗ – П“ ЕООД, с искане за прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност, поради това, че управителят е починал, като е посочено, че починалият, освен управител, е бил и едноличен собственик на капитала. М. К. е правоприемник, наследник на М. К.. Но не е правоприемник на дружеството – страна в процеса. Исковете се предявяват от и срещу лица. От значение е правосубектността на лицето, страна в процеса. Предявеният иск е срещу „ЕАЗ П“ ЕООД и той е страна в процеса. Искът не е бил насочен срещу М. К.. Основанието на иска е и обстоятелството, че М. К. е бил управител и след неговата смърт няма определен управител. Това обстоятелства не може да обоснове право на въззивна жалба. Независимо от твърдението на частния жалбоподател, че основание на предявения от Прокуратурата иск, че М. К. е бил едноличен собственик на „ЕАЗ П“ ЕООД, като след неговата смърт, наследниците не са поели дяловете в дружеството, което не било вярно обстоятелство, това не може да обуслови правоприемство в процеса, между дружеството и М. К. и съответно право на въззивна жалба срещу решението. Доводът на частния жалбоподател, че опосредствено има право на дял в едноличното дружество „ЕАЗ П“ ЕООД, поради това, че нейният наследодател е притежавал в дружеството с ограничена отговорност - едноличен собственик на капитала на „ЕАЗ П“ ЕООД, „ЕАЗ Приват“ ООД дял и тя има право на наследяване на този дял, не може да обоснове право на въззивна жалба. Както бе посочено по-горе, правото на въззивна жалба принадлежи само на страна в първоинстанционния процес. Лице, което не е страна или универсален правоприемник на страна в исковия процес, няма право на въззивна жалба. Също така и правото на наследяване върху ликвидационния дял на М. К. в „ЕАЗ приват“ ООД, не би могло да обуслови извод за защита на имуществени права на жалбоподателя, посредством обжалване на решението на ОС – Търговище, за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност „ЕАЗ П“ ООД. Твърденията на частния жалбоподател, че едноличен собственик на капитала „ЕАЗ – П“ ЕООД, е „ЕАЗ приват“ ООД и основанието на предявения иск не може да е смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството с ограничена отговорност, тъй като не физическо лице е собственик на капитала, не може да се разглежда в настоящия процес. Те са свързани с обсъждане решението на първоинстанционния съд, което не може да се извърши по реда на настоящето частно производство. Не може да се приеме, че в случая е изпълнена хипотезата на чл. 228 от ГПК, доколкото не са налице предпоставките, предвидени в тази норма, а именно встъпване в процес между други лица със заявяване на собствени права и в срок до приключване на първоинстанционното производство. Подаването на въззивна жалба не може да представлява замяна на страна в исковия процес. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България