Определение № 991 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 638/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо А-539/13.04.2011година на В. А. Г. и В. Г. Г., и двамата от [населено място], приподписана от адв.М.Х.- АК М. срещу въззивно Решение от 22.02.2011 година по гр.възз.д. Nо 357/2010 година на ОС-Монтана. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция от 01.11.2010 година по гр.д. Nо 539/2010 година на РС- Берковица ,с което по отношение на касаторите-ответници е прието за установено правото на собственост на Д. Т. и А. А. на ½ идеална част от недвижим имот- ПИ с идентификатоор * по КК на [населено място], целият с площ от 346 к.м. с трайно предназначение урбанизирана територия, ведно с построената в имота сграда с идентификатор * по КК на града и застроена площ от 52 кв.м. и е осъден същите да предадат владението на имота, на основание чл. 108 ЗС.Присъдени са и разноски. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод, че с въззивно решение, съдът се е произнесъл по материално- правен въпрос, който е разрешен в противоречие с точното приложение на закона, тъй като изводите на съда относно притежанието на правото на собственост са „уязвими” с оглед на доказателствата на делото и предмета на претенцията за собственост на жилищен имот.Поддържа се, че неточното приложение на материалния закон е довел и до неточно и неправилно приложение на процесуалния закон. Прилага се Решение Nо 680/18.04.2008 година по гр.д. Nо 3290/2007 година на ВКС-V отд. В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и цената на предявения вещен иск при данъчна оценка на процесния недвижим имот от 13 089 лв. След преценка на посочените въпроси, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС „въпроса по чл. 280 ал.1 ГПК следва да бъде изведен в рамките на предмета на спора и да има функционална връзка с крайния правен резултата по делото, обективран в съдебното решение т.е. да има характера на правен извод относно основателността или неоснователността на правната квалификация с оглед на защитимото материално право, а не само да съставляват квалификация на предявените искове или допуснато неточно приложение на посочените правни норми. Данните по делото сочат, че с подадения отговор по чл. 131 ГПК не е взето конкретно становище, в т.ч. няма направени оспорвания за валидността прехвърлителните сделки, основания за придобиване правото на собственост на ищците по делото.Именно затова и въззивната инстанция не е ангажирала становище относно евентуалната недействителност/ нищожност/ поради обстоятелството, че разпоредената в полза на ищците и ревандикирана сграда не отговаря на критериите за жилище. След като в рамките на произнесеното решение конкретен въпрос по приложение на закона/ в случая нормите на ЗУТ, Наредба Nо 5 и др./ не е предмет на обсъждане и приложение на правната норма, то е недопустимо този въпрос като обуславящ изхода на спора да се поставя за първи път в касационната жалба, а още по малко да се третира в рамките на производството по допустимостта на касационното обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия