Определение № 191 от 06.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 146/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 07.02.2012г. по гр.д.№540/2011г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 11.01.2011г. по въззивно гр.д. № 996 /2010г. на Градски съд София. Жалбоподателят [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната му жалба. Ответницата Д. К. А. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 07.02.2012г. по гр.д.№540/2011г. на ВКС, ІV г.о. е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 11.01.2011г. по въззивно гр.д. № 996 /2010г. на Градски съд София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, на основание чл.280, ал.2 ГПК, като е констатирано, че касационното жалба е подадена в съда на 25.02.2011г. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г на Дв.в./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е под 5000 лева - 280 деноминирани лева, поради което правилно е прието, че производството по касационната жалба е недопустимо. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът