Определение № 514 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], подадена чрез процесуалния представител адвокат Николай Банков, срещу решение № 731 от 18.06.2019 г. по в.гр.д. № 931/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1024 от 12.03.2019 г. по гр.д. № 15982/2018 г. на Варненския районен съд за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че В. О. М. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата в размер на 11 698,24 лв., начислена по фактура с № [ЕГН] от дата 31.08.2018 г., като корекция на сметка за периода от 31.05.2018 г. до 28.08.2018 г., а не за реално доставена и потребена електрическа енергия, за обект на потребление с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН], находящ се в [населено място],[жк], [улица], въз основа на изготвена справка за корекция на сметки от 29.08.2018г., на основание чл.48, ал.1, т.1Б от ПИКЕЕ. Въззивният съд е възприел установената от Варненския районен съд фактическа обстановка, както и правните изводи на съда, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, като е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Посочил е, че в случая действително е доказана намеса в схемата на свързване, като е установено неправомерно присъединяване съм електроразпределителната мрежа, поради което електрическата енергия не се отчита от монтираното СТИ, поради което е налице и неправилно отчитане на консумираната ел. енергия. В настоящия случай обаче не били налице хипотезите, посочени в ПИККЕ – липса на СТИ, неизмерване или измерване с грешка на СТИ. При липсата на предпоставките уредени в чл. 48 от ПИККЕ, полученото количество електроенергия не можело да се остойностява и претендира по реда на корекционната процедура, уредена в ПИККЕ. Ето защо не е доказана по безспорен начин дължимостта на исковата сума и наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна – „Енерго – про продажби” АД обстоятелството, че процесна сума му се дължи. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.? 2. Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция от задължението ѝ да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е, анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, събрани по делото, формирал ли е собствени фактически констатации, както и собствени правни изводи по предмета на делото относно твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните? 3. Дължи ли въззивният съд произнасяне и преценка за наличието на предпоставките за допускане на доказателства по искане за събирането им, заявено по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК? По тези въпроси се твърди противоречие с приложени от жалбоподателя решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Ответницата по жалбата В. О. М., с адрес в [населено място], е подала писмен отговор чрез процесуалния ѝ представител адв. Б. Ф., в който е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователност на подадената жалба. Претендирала е присъждане на разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия повдигнат въпрос. Той е обусловил изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 233,97 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.