Определение № 4932 от 15.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3767/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Геов Г. срещу определение № 3508 от 26.06.2026 г. по ч. гр. д. № 2600/2026 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 1752/2002/22.04.2026 г. срещу разпореждане № 140 от 30.03.2026 г. по в. гр. д. № 184/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, с което подадената от него молба с вх. № 1540 от 24.03.2026 г., съдържаща искане до ВКС за непряк контрол върху окончателното решение по същото дело, е оставена без движение като нередовна, като са му дадени указания в едноседмичен срок да подпише молбата и да посочи вида на търсената защита. Г. Геов Г. поддържа в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с правото на Европейския съюз и с Конституцията на РБ. Твърди, че искането му е за непряк съдебен контрол, а не за отмяна по чл. 303 ГПК, и че е насочено и срещу въззивното решение по в. гр. д. № 184/2024 г. на Окръжен съд – Монтана. Позовава се на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, чл. 17, ал. 2 ГПК и чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ. Моли определението да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на окръжния съд за произнасяне по същество. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу преграждащо определение на ВКС, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, съставът на Второ гражданско отделение на ВКС е приел, че с атакуваното разпореждане на Окръжен съд – Монтана са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности в подадена молба с вх. № 1540/24.03.2026 г. от настоящия касатор. Съдът е счел, че горепосоченото разпореждане не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което го е намерил за необжалваемо и е оставил частната жалба срещу него без разглеждане като недопустима. Настоящият съдебен състав намира за правилно даденото разрешение в атакуваното определение, че разпореждане № 140/30.03.2026 г. по в. гр. д. № 184/2024 г. на Окръжен съд – Монтана не подлежи на обжалване. С последното молбата на касатора за косвен контрол на окончателното въззивно решение е оставена без движение, като са му дадени указания да я подпише и да уточни търсената защита. Разпореждането не прегражда хода на производството и не е измежду изрично предвидените в закона подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК. Затова то не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Изложените от жалбоподателя Г. оплаквания в частната жалба са неотносими към предмета на настоящото дело, който касае единствено обжалваемостта на процесното разпореждане. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че самостоятелно производство за непряк (косвен) контрол върху влязло в сила решение ГПК не урежда. Инцидентна проверка на акт е допустима единствено в рамките на висящ спор, за който този акт е обуславящ. Проверката на влязло в сила решение се осъществява по реда на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, от който жалбоподателят изрично заявява, че не се ползва. Позоваването на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК също не е относимо към настоящото производство. Очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя допускане на касационно обжалване единствено спрямо актове, подлежащи на касационен контрол, но не създава обжалваемост на необжалваеми актове. Доводите за нарушение на правото на Европейския съюз и на Конституцията на РБ се отнасят до правилността на въззивното решение и в настоящото частно дело не подлежат на обсъждане, като намиращи се извън неговия предмет. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение