Определение № 4423 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. Г. Т. срещу определение №963/22г., постановено по ч.гр.д. 663/22г. на ВТОС, с което е потвърдено прекратително определение на Великотърновски районен съд. За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че ищецът е предявил иск срещу ЧСИ И. Б. Ц. да бъде осъдена да му предостави копия от Сертификатите на български и английски език, установяващи факта на валидно сключена от нейна страна задължителна застраховка „професионална отговорност". Въззивният съд е приел, че предявеният иск не е за защита на субективно право, поради което е недопустим. В частната жалба, подадена срещу определението на въззивния съд, се твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът е прекратил производството поради липса на подведомственост, а в този случай съдът следва да препрати делото на компетентния орган. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1.и т.3, както и по ал.2, пр.2 ГПК, и се поставя следния въпрос: Какъв е редът за защита срещу отказите на ЧСИ за предоставяне на сертификат за валидно сключена застраховка „професионална отговорност"? Предвид дадените разрешения на въззивния съд, настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Искането на ищеца е с правна квалификация чл. 190 ГПК, където е уредено процесуално право на страна по делото да иска от другата, насрещна страна по делото представяне на документ, който е от значение за разрешаване на спора. Това процесуално право не е самостоятелно, а е производно от упражняването на правото на иск, поради което то не може да получи защита в отделно, самостоятелно производство. Освен това исковото производство дава защита на нарушени материални субективни права (чл.124, ал.1 ГПК), и предмет на делото не може да е процесуално право- относно тях не се формира СПН. Затова предявеният иск по чл. 190 ГПК е недопустим заради липсата на правен интерес- правото по чл. 190 ГПК не се упражнява самостоятелно и по него не се формира СПН. Във връзка с изложеното, поставеният въпрос в изложението не е обуславящ, доколкото отговорът на въпроса не би имал значение за установяване на допустимостта на самостоятелен иск по чл. 190 ГПК. Неотносими и без значение за преценка на допустимостта са твърденията в частната жалба, че съдът е следвало да изпрати делото на друг компетентен орган. Твърденията за вероятна недопустимост на обжалваното определение също са неоснователни, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на твърденията в исковата молба. Поради липсата на общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК, както и липсата на основанията по чл. 280, ал.2 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО