Определение № 266 от 03.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1312/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Б. Й. Б.-Ф., А. Ф., „Форбо“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], представлявано от А. Ф. и „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], представлявано от Б. Й. Б.-Ф., всички чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 11953 от 31.08.2020 г. по в.т.д. № 659/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, петнадесети състав, с което: 1. е потвърдено решение № 97 от 05.07.2019 г. по т.д. № 10/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта, с която е обявен за недействителен по отношение на държавата по обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, предл. второ, т. 4 и т. 6 ДОПК, предявени от Национална агенция за приходите, представлявана от М. К. – публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София, срещу „ Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД, Б. Й. Б.-Ф. и А. Ф. договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 199/28.07.2014 г., дело № 364 на нотариус Р. Г., рег. № 486, по силата на който „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД, представлявано от управителя Б. Й. Б.-Ф., е продало на Б. Й. Б.-Ф. следния недвижим имот: масивна сграда, представляваща предприятие за производство на аксесоари за мебели – производствена сграда, състояща се от административна част и производствена част с обща застроена площ от 1 247.40 кв. м., изградена на етап груб строеж и построена в поземлен имот с кадастрален № 015063, отреден за производствена, складова и търговска дейност по плана на [населено място], общ. Божурище, местност „Новините“, целият с площ от 3 600 кв. м.; 2. е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите иск срещу Б. Й. Б.-Ф., А. Ф. и „Форбо“ ЕООД, представлявано от управителя А. Ф., за обявяване за недействителен на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 вр. т. 4 ДОПК по отношение на държавата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 186/18.12.2015 г., т. IV, рег. № 3891, дело № 732 на нотариус Р. Г., по силата на който Б. Й. Б.-Ф. и А. Ф. са продали на „Форбо“ ЕООД, представлявано от управителя А. Ф., същия недвижим имот и вместо това искът е уважен. И в четирите касационни жалби се поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост на атакувания съдебен акт. Претендира се обезсилване на въззивното решение, евентуално – неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Недопустимостта касаторите извеждат от произнасянето на съда по недопустим иск, твърдейки, че ищецът няма правен интерес от така предявените обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, предл. второ, т. 4 и т. 6 ДОПК, защото не би могъл да получи търсения резултат – провеждане на принудително изпълнение върху недвижимия имот, както и от липсата на качеството на длъжници на страните по втората сделка към момента на прехвърляне на имота. Релевират се доводи за неправилно приложение на чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, поради приетото без доказателства от съда, че „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД и „Форбо“ ЕООД са свързани лица. Считат, че неправилно съдът е приел за доказано, че разпореждането с недвижимия имот е извършено с единствената цел да се увреди публичния взискател и е игнорирал факта, че сделките са възмездни, като срещу собствеността се придобива паричен еквивалент, влизащ в патримониума на праводателя – обстоятелство, което изключва увреждането и безспорно е доказателство за възможност за удовлетворяване на взискателя. Излагат и съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до погрешно установяване на фактите и ограничаване правата на ответниците: допусната комплексна съдебно-икономическа-техническа експертиза с вещо лице икономист, вместо две отделни експертизи; отказ за отлагане на заседание и даване възможност на страните да осъществят връзка с вещото лице за изясняване на въпроси от предмета на експертизата; преградена възможност за сочене на доказателства във връзка с оспорването на заключението. Искането за допускане на касационно обжалване касаторите основават на допълнителния селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните поставени в изложенията им по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обобщени правни въпроси, за които считат, че са включени в предмета на спора, обусловили са правната воля на съда, обективирана в решението му, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Налице ли е нарушение на чл. 3 ГПК, ако страната не е потърсила вещото лице след определянето му от съда и, ако е налице недобросъвестност, какви следва да са последиците за недобросъвестната страна; 2. Налице ли е нарушаване на основните начала на ГПК по глава Втора, ако съдът е отказал отлагане на делото по искане на страна, за да може да представи на вещото лице достъп до имот или материали от значение за изготвяне на експертното заключение, и това нарушение съществено ли е; 3. Съществено ли е ограничено правото на защита на страна, когато съдът отхвърли искане на страна поради неизвършването му навреме, без на страната да е указан срок и последиците от неспазването му; 4. Когато се предявяват поредица от отменителни искове на основание чл. 216, ал. 1 ДОПК при условията на кумулативност в едно производство, налице ли е правен интерес от водене на делото, ако условията за уважаване на иска са налице само по отношение на първата по време сделка, а исковете за отмяна последвалите сделки са недопустими и/или неоснователни и 5. Какъв е редът за защита на държавата при последваща разпоредителна сделка, извършена от трето лице, в чиято полза лицето с данъчни задължения се е разпоредило с имуществото си – по реда на чл. 216, ал. 1 ДОПК или по реда на ал. 3 от същия член. По отношение на последния въпрос се поддържа, че е налице и допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обосноваван с позоваване на Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторите сочат и самостоятелния селективен критерий по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – Национална агенция за приходите, [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, е депозирал два писмени отговора по жалбите, в които се оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се твърди правилност на въззивното решение. Сочи се, че поставените въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В отговорите са развити и съображения за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултски възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и са насочени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, поради което са процесуално допустими. При постановяване на атакувания съдебен акт за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, пр. 2, т. 4 и т. 6 ДОПК по отношение на посочените по-горе две сделки за покупко-продажба на недвижим имот, апелативният съд е приел за установено от фактическа страна, че са налице публични задължения на ответника „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД, установени с влезли в сила ревизионни актове, съответно за сумите 115 849.39 лв. и за 13 020.23 лв. За безспорно е прието, че Б. Й. Б.-Ф. и А. Ф. са съпрузи, като Б. Й. Б.-Ф. е законен представител на ответника „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД, а А. Ф. – на „Форбо“ ЕООД. Решаващият състав е извел правен извод за наличие на общите предпоставки за уважаване на исковете, а именно: по отношение на прехвърлителя „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД е доказано, че има установени с влезли в сила ревизионни актове публични задължения, като заповедите за възложените ревизии са връчени на длъжника преди извършване на първата от атакуваните сделки. По отношение на увреждането, съдът е посочил, че такова е налице винаги, когато длъжникът извършва правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, като увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. В този смисъл се е позовал на постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС. Приел е, че с действието на разпореждане с правото на собственост върху недвижимия имот, „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД е намалил имуществото си и по този начин е осуетил или най-малкото затруднил удовлетворяването на публичния взискател. Въз основа на приетите съдебно-счетоводна и оценителна експертиза апелативният съд е изтъкнал, че цената по договора е много по-малка от пазарната цена на имота, а освен това е уговорено, че тази цена ще бъде платена до 2024 г., без да е уточнено по какъв начин ще се извърши това плащане. Констатирал е също, че имотът, предмет на атакуваните договори, към датата на сключване на първия от тях, е с пазарна цена 466 200 лв., а задължението на „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД към ипотекарния кредитор е било в размер на 149 183,52 евро, или 291 777,54 лв. към същата дата, което сочи, че последният би могъл да се удовлетвори изцяло от цената на имота дори в случай на изнасянето му на публична продан и би останала сума, достатъчна за удовлетворяване на вземането на държавата, което е в общ размер от 128 869.62 лв. В мотивите към въззивното решение съдът, зачитайки твърденията на ищеца, е изтъкнал, че кредиторът може да бъде увреден не чрез една, а чрез поредица от правни действия или сделки. В този случай целеният от длъжника резултат се постига с осъществяването на последното действие или сделка. Тогава кредиторът може да поиска обявяване на относителната недействителност на цялата поредица и преценката дали са налице предпоставките за обявяване на такава относителна недействителност се прави като се прецени първо намерението на длъжника, като първоначален прехвърлител, и на следващо място, качеството на последния приобретател, или евентуално неговото знание, ако е изискуемо при съответната хипотеза. Апелативният съд изрично е посочил, че за да е изпълнен фактическият състав на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е необходимо да бъде доказано и намерението да се увреди публичния взискател, като същото не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца, в какъвто смисъл е и решение по т. д. № 410/2012 г. на ВКС, II т. о. Приел е, че след като сделките са сключени след връчване на заповедите за назначаване на ревизии, то е налице субективно знание за наличие на публични задължения, съответно и разпореждането с недвижимия имот, собственост на дружеството, представлява намерение за увреждане на публичния взискател. По отношение на основанието по чл.216, ал.1, пр.2, т.6 ДОПК, освен установяване на горните предпоставки, решаващият състав е счел за доказано, че атакуваните сделки са сключени между свързани, по смисъла на § 1, т.З от ДР на ДОПК, лица, тъй като длъжник на държавата е търговско дружество, а родствената връзка е между управителя и съконтрахента по сделката. В случая, законен представител на длъжника „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД е Б. Й. Б.-Ф., а на купувачът по втората сделка - „Форбо“ ООД – А. Ф., и тези представители са съпрузи. По тези съображения, въззивният съдебен състав е потвърдил решението на първостепенния съд за уважаване на предявените отменителни искове по чл.216 ЗОПК по отношение на първата сделка, а след отмяна на отхвърлителното решение на Софийския окръжен съд, е уважил исковете и по отношение на втората транслативна сделка. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Като неоснователно следва да се прецени поддържаното от всички касационни жалбоподатели самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидна неправилност на решението би била налице при превратно прилагане на закона, или при прилагане на несъществуваща /отменена или изменена/ правна норма, както и при явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Посочените пороци следва да са изводими само от съдържанието на мотивите към решението, без да е необходима преценка на доказателствения материал по делото, или проверка за материална и процесуална законосъобразност и обоснованост на съдебния акт. В случая, касаторите са обосновали сочената от тях очевидна неправилност с доводи, които са изцяло релевантни към касационните оплаквания по чл.281, т.3, пр.1 и 2 ГПК, а произнасянето по последните не е в предмета на селективното производство. Формулираните от касаторите: Б. Ф., А. Ф. и „Бетамакс Джей Ви Си“ ЕООД въпроси, свързани с: регламентираното в чл.3 ГПК задължение за добросъвестно упражняване на процесуални права, гарантираното право на защита на страните по делото, вкл. и при искане за отлагане на делото, за да се осигури достъп на назначено вещо лице до имот, или до материали от значение за експертизата, не съответстват на основната характиристика на общата предпоставка. Начинът, по който са формулирани въпросите / под № 1 – 3 от изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ сочи на тяхната относимост към касационните оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила. При поставяне на тези въпроси касаторите не са зачели разясненията, дадени в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според които не е налице тъждество между основанията за достъп до касационно обжалване и основанията по чл.281, т.3 ГПК, като при произнасяне по искането за допускане на обжалването ВКС не може да се произнася по правилността на атакувания съдебен акт, нито по въпроси, които не притежават характеристиката на правни. Четвъртият въпрос в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбите на предходно посочените трима касатори, не удовлетворява основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Обосноваването на въпроса с това, доколко е налице правен интерес от водене на дело по специалните искове по чл.216 ДОПК при поредица от прехвърлителни сделки на имот, ако условията за уважаване на иска са налице само по отношение на първата по време сделка, е въз основа на поддържани от касаторите доводи, които не са възприети от решаващия въззивен състав. Следователно, въпросът не може да се квалифицира като правен, а като такъв, обективиращ несъгласието на тримата касатори с крайните правни изводи на съда по предявените специални отменителни искове. Що се отнася до въпроса само в частта му, с която се иска произнасяне – доколко са допустими искове по чл.216 ал.1 ДОПК по отношение на поредица сделки, то дори и да се счете, че в тази част той съответства на изискванията на общото основание за допускане на обжалването, не е налице сочената допълнителна селективна предпоставка. Според практиката на ВКС – решение по т.д. № 601/2019 г. на ВКС, II т.о., специалните отменителни искове по чл.216, ал.1 ДОПК при поредица от сделки, са допустими. Доколко по делото са установени фактите, на които се основават предявените от НАП искове, вкл. взаимовръзките между твърдяните увреждащи сделки, и доколко втората сделка е сключена изцяло с намерение да се увреди публичния взискател, е въпрос по правилността на атакувания съдебен акт, която не може да се проверява във фазата по чл.288 ГПК. По поставения от касаторите Б. Ф. и А. Ф. пети въпрос, свързан с реда за защита на държавата при последваща разпоредителна сделка, отговор е даден в цитираната по-горе практика на ВКС, съобразена както с постановките в Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГТК на ВКС, така и със спецификата на уредените в ДОПК специални отменителни искове. Поради това, не са налице основания за промяна или изоставяне на тази практика. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лв. за депозираните два отговора на касационните жалби. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение