Определение № 273 от 29.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1711/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Н. Л. В. против решение № 138/13.01.2020г. по гр.д. № 2550/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.02.2019г. по гр.д.№ 16350/2017г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено на осн. чл.422 вр. чл.415 ГПК в отношенията с «Банка ДСК»ЕАД съществуването на задължение по договор за кредит от 05.07.2007г. и допълнителни споразумения в размер на 66 569,79лв. главница, ведно със законната лихва от 13.09.2017г. до окончателното изплащане; 45 331, 71лв. договорна лихва за периода 01.02.2012г. – 12.09.2017г.; 1 405,31лв. наказателна лихва за периода 21.03.2012г.-12.09.2017г. и 1 629,11лв. заемни такси. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията «Банка ДСК»ЕАД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на касатора, че предсрочната изискуемост на претендираното вземане, с източник безспорният между страните договор за банков кредит, е настъпила на 22.01.2012г., от когато до завеждане на исковата молба 15.12.2017г. е изтекъл 5-годишния давностен срок, погасяващ правото на иск на кредитора за претендираните суми. Според САС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Първото по време заявление за издаване на заповед за изпълнение по предходното частно дело през 2013г. няма характер на уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем би имала исковата молба по чл.422 ГПК, но в конкретния случай иск не е бил подаден от банката в указания срок и по тази причина са обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по предходното частно дело. Поради това САС е приел, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 23.08.2017г., когато са били налице и двете посочени предпоставки упражняване правото за предсрочна изискуемост на кредита, и това е началото на погасителната давност по чл.114 ЗЗД, която давност не е изтекла към датата на подаване на второто заявление по чл.417 ГПК на 13.09.2017г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Представляват ли заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, както и заявлението по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 30493/2013г. на СРС писмено изявление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем? Достигнало ли е това изявление до длъжника?; 2/ С кое писмено изявление длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита – с посочените в първи въпрос документи или с нотариалната покана, връчена на 23.08.2017г.? Може ли предсрочната изискуемост да се обяви два пъти? По тези правни въпроси касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение с дадените по тях разрешения в задължителната практика на ВКС– в т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. И двата въпроса са поставени от касатора в един и същи контекст – при обосноваване на довод за настъпване на предсрочна изискуемост в един по-ранен момент от връчването на нотариална покана след проведено преди това производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение. Макар и даденото по тях разрешение от САС да е обусловило изхода от спора, не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Именно в т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че преди всичко, за да настъпи предсрочна изискуемост е необходимо да се направи изявление от кредитора, отправено до длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсочно изискуем и същото това изявление следва да достигне до длъжника. Издадените в предходното заповедно производство съдебни актове – заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист нито изхождат от длъжника, нито обективират въобще изявление, че кредитът се обявява от кредитора за предсрочно изискуем. Заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, макар и да изхожда от кредитора не се връчва на длъжника. Следователно в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС въззивната инстанция е приела, че не са се осъществили посочените две предпоставки, за да може извършените от банката и съда по предходното заповедно производство действия да се считат за надлежно уведомление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост от кредитора. Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд