Решение № 653 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2009 г.

Решение № 653 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител-адвокат П. против въззивно решение № 1364 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 1308 по описа за 2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 168 от 14.12.2006 г. по гр. д. № 269/2006 г. на Районен съд Пловдив, I състав, с което са уважени предявените от С. Д. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ против [фирма] [населено място], район "К. село" и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове - за признаване на уволнението й, извършено със заповед № 950 от 15.12.2005 г. за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - "механик Главен разпределител" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2 290.14 лв. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски. С определение № 197 от 24.02.2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставените въпроси за наличието на реално осъществено закриване на част от предприятието и за това - дали в тази хипотеза /при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ/ - извършването на подбор е задължение или право на работодателя. В съдебно заседание касаторката се явява лично и се представлява от процесуалния си представител, който пледира за уважаване на подадената касационна жалба. Представя и писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационното обжалване е допуснато предвид противоречивото произнасяне от съдилищата по горепосочените въпроси, установено с приложени към касационната жалба решения. От тях - настоящият съдебен състав възприема становището, изложено в тези, които приемат, че за закриване на част от предприятието може да се говори, когато се преустановява дейността на едно негово обособено звено, така че отпада необходимостта от осъществяването на съответната дейност, което и налага освобождаването на работниците, осъществявали тази дейност. Закриване на част от предприятието е различно и не е идентично със случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието, налагащо вливане, сливане, трансформиране, промяна на наименованието на негови отделни звена. В тези случаи - дейността продължава да се осъществява, макар и под други организационни форми. Закриване на част от предприятието изисква окончателно преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на съответното предприятие, по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се запазва. При реално осъществено закриване на част от предприятието - подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши. В такава хипотеза - работодателят може /но не е длъжен/ да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други, работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва. Така дадения отговор на поставените въпроси се разминава с приетото от въззивният съд на базата на приетите по делото заключения на четири експертизи. С тях е установено следното: Ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността "механик-репартитор" /сходна с посочената във въззивното решение - "механик-Главен разпределител"/ в отдел "Аналогова комутация ВАТЦ4" в Р. П. Тя е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради закриване на част от предприятието със заповед № 950,считано от 20.12.2005 г. Със заповед на главния изпълнителен директор на [фирма] - в изпълнение на решение на Управителния съвет на [фирма] е постановено прекратяване на цялостната дейност на Р. П., считано от 1.04.2006 г. Същевременно - по силата на решение от 7.10.2004 г. на УС са създадени четири нови М. "Р." като организационни структури. Вещото лице, изготвило допълнителното заключение, входирано в съда на 15.11.2006 г. е категорично, че "към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата - в структурата на "БТК АД" са съществували едновременно - и старото Р. П. и новото - Административен район "ЮГ". Със заповед № 230 от 13.01.2006 г. на директора на Р. П. са внесени промени в щатното разписание, считано от 16.01.2006 г. като до 1.04.2006 г. са продължили да съществуват - по щатно разписание - и заеманата от ищцата длъжност: "механик-репартитор", и сходната по трудови функции и професионални изисквания и квалификация на заеманата от ищцата - длъжност "техник първа степен Аналогова мрежа", които са били заети от други лица, с които не е прекратено трудовото правоотношение. Отделно от горното - вещото лице, изготвило допълнителните заключения, входирани в съда на 2.09.2008 г. и на 30.10.2008 г. - установява, че заеманата от ищцата длъжност е била запазена и е продължила да съществува и след създаването на Административен район "ЮГ". Установено е и, че основната изпълнява дейност и на закритото структурно поделение на юридическо лице "БТК АД" - Р. П. и на новосъздаденото - Административен район "ЮГ е една и съща - "далекосъобщения", отговаряща на код по Н.: 6420. Съгласно заключението, входирано в съда на 30.01.2009 г. - дейността на експлоатационното звено-репартитор към А. в Р. П. съществува и понастоящем в Административен район "ЮГ" - гр. П., като са идентични осъществяваната дейност и трудовите функции на предишната заемана от ищцата длъжност и тези на техниците, които понастоящем обслужват главен разпределител към описаните пет А. в Административен район "ЮГ" - гр. П. При тези факти въззивният съд е приел, че е налице реално осъществено закриване на част от предприятието - в случая на Р. П. Настоящият съдебен състав намира така направения извод за неправилен. Не е налице реално осъществено закриване на част от предприятието, защото не е окончателно преустановена осъществяваната от Р. П. дейност. Напротив - тя продължава да се осъществява и понастоящем от новосъздаденото звено - Административен район "ЮГ" - гр. П. Освен това-от съществено значение за уволнението на ищцата е, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение /20.12.2005 г./ - дейността и на Р. П. не е била закрита. Това е станало три месеца по-късно, считано от 1.04.2006 г. Към момента на уволнението на ищцата - в структурата на "БТК АД" са съществували едновременно - и старото Р. П. и новото - Административен район "ЮГ". Следователно - към този момент - въобще не може да се приеме, че е налице преустановяване на дейността на обособеното звено Р. П., за да се обсъжда наличие на "закриване на част от предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Отделно от изложеното-установено с гореописаните заключения на експертизи е, че до 1.04.2006 г. са продължили да съществуват по щатно разписание - тъй както заеманата от ищцата длъжност, така сходна по трудови функции и професионални изисквания и квалификация на заеманата от ищцата длъжност. В такава хипотеза - извършването на подбор е задължително, а такъв не е проведен. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да отмени поставения въззивен съдебен акт и да реши въпроса по същество като признае уволнението, извършено със заповед № 950 от 15.12.2005 г. за незаконно. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - "механик репартитор". Основателна е и претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, което съгласно заключението на приетата експертиза следва да е в размер на 2 290.14 лв. С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - претенцията за разноски е основателна, но поради липса на доказателства за размера й - съдът не може да присъди такива. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение