Определение № 50756 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 898/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1741/ 19.11.2021 г. по гр.д. № 1761/ 2021 г., с което Варненския окръжен съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил иска да признае за установено, че Д. В. В. не дължи на “Електроразпределение Север“ АД сумата 8 241.17 лв. – начислена корекция на електроенергия по фактура № [ЕГН]/01.12.2020 г. за периода 05.05.2017 – 03.06.2019 г. за обект в [населено място], област Варна, клиентски № [ЕГН] и абонатен №[ЕИК]. Решението се обжалва от Д. В. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребителя за минал период /фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия? 2. Задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ? 3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и докателствената й стойност? 4. Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение по СТЕ, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице? 5. Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.? 6. Периодът на корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019 – 02.05.2019 г. при положение, че съгласно параграф 2 от ПИКЕЕ “Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени по до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 24.11.2020 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране? Поддържа се, че от първи до четвърти въпрос е налице основание за допускане на касационно по обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по пети и шести въпрос – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът “Електроразпределение Север“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските в настоящото производство. Касационният състав намира жалбата с допустим предмет. Делото е гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения, регламентирани от Закона за енергетиката. Ответникът е лицензиран оператор, а ищецът - потребител на електроенергия за битови нужди в обекта, присъединен към електропреносната мрежа (§ 1, т. 2а ДР на ЗЕ). Намерил е, че проверката на СТИ за отчитане на доставената и потребена електроенергия в този обект е извършена при условията и по реда на чл. 49, т. 1 – 3 и чл. 55 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.) - така констативен протокол № 5100891/24.11.2020 г. Намерил е също, че при проверка в БИМ РО - Варна е установена външна софтуерна намеса в тарифната схема на СТЕ, в резултат на която реално потребената ел.енергия от 43 664 к ВТч. в зададения с иска период (от монтажа до премахването на СТЕ) не е отчитана, а това че е реално доставена от ответника в обекта, е установено от данните в скрития, неиндивидуализиран регистър на СТЕ - така констативен протокол № 566/26.11.2020 г. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 55, ал. 2 ПИКЕЕ, преизчисляването на неотчетена ел.енергия се извършва въз основа на две предпоставки: 1) констативен протокол, съставен по реда на чл. 49, т. 1 - 3 ПИКЕЕ и 2) метролологична експертиза. Двата констативни протокола доказват, че и двете са осъществени, а същото следва и от изслушаното по делото заключение, което също така установява, че издадената фактура за сумата 8241,17 лв. съответства на реално доставеното, но неотчетено количество електроенергия в зададения с иска период, което ищецът дължи да плати на ответника - по действащата за периода на преизчисляване прогнозна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежов оператор. При тези мотиви на въззивния съд, първият повдигнат материалноправен въпрос е от значение за изхода на спора. По него вече има установена практика на ВКС (например решение № 85/27.06.2021 г. по гр.д. № 2528/2021 г., IV-то ГО и цитираните в него много други), която му отговаря положително, но и разяснява основанието на тези корекции на сметките на потребител за минал период – действащите ПИКЕЕ от 2019 г. и техният характер на технологични разходи. Това изключва първата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. В установяване на допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на други решения на ВКС, които установяват основанието на вземанията по отрицателните установителни искове, предявявани от потребителите срещу крайния доставчик поради извършени корекции на сметки за минал период – цена на действително доставеното, но незаплатено количество електрическа енергия. Тези дела касаят периоди, в които с решение на ВАС са отменяни действащите ПИКЕЕ. Следователно не е възможно противоречие между обжалваното решение и тази практика на ВКС, на която касаторът се позовава. Изложеното изключва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият повдигнат въпрос не обуславя решението. Това е така, защото въпрос за противоречие между разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ от страните по делото не е поставян, нито въззивният съд е установил такова противоречие, респ. не е прилагал нито отказвал да приложи чл. 15, ал. 3 ЗНА. Въззивният съд е приел, че за оператора на електроразпределителната мрежа в съответствие с делегацията в ЗЕ в ПИКЕЕ (подзаконов акт) е предвидена възможността за начисляване на корекция на сметка на потребителя за минал период поради направените технологични разходи за разпределението на доставена електрическа енергия до конкретен обект, като в случая са спазени и строго формалните изисквания, произтичащи от ПИКЕЕ. По третия и четвъртия въпрос също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът е изложил мотиви защо приема определени факти за доказани. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е разгледал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, изложил е ясни и логични аргументи кои от доказателствата кредитира и кои не и въз основа на приетите за установени факти е формирал заключение за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Съдът е приложил правилно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. Несъгласието на касатора с това какво е приел съда от фактическа страна и как е приложил процесуалния закон не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Посоченото е напълно относимо и към поставения въпрос във връзка с нуждата от нова експертиза. Съдът е възприел, че заключението по допуснатата експертиза в достатъчна степен го убеждава да приеме за осъществени фактите, установени чрез заключението. Това, че заключението според касатора е непълно, неясно или необосновано, не рефлектира върху дължимата преценка по чл. 202 ГПК, която въззивният съд е извършил. По петия въпрос не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на която касаторът се позовава. Въпросът е допълнен вариант на първия. Вече бяха изложени мотиви за това, че по първия въпрос има установена практика на Върховния касационен съд. Настоящият състав я споделя, а обжалваното решение й съответства. Въззивният съд е приел, че извършената корекция е при спазване на условия и ред, произтичащи от действащите ПИКЕЕ от 2019 г. Мотивирал се е с това, че съставеният констативен протокол е от 24.11.2020 г., а решеният спор не обхваща период, предхождащ влизането в сила на тези ПИКЕЕ. В такъв смисъл обаче е повдигнатият от касатора шести въпрос, поради което не обуславя решението. Изключена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да възстанови направените от ответника разноски пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът