Определение № 1753 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 447/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. Й. срещу определение № 3922/06.12.2023 г., постановено по гр. д. № 1442/2023 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу решение № 260039/29.12.2022 г. по възз. гр. д. № 323/2020 г. на Кюстендилския окръжен съд и касационното производство е прекратено. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответната страна по частната жалба – „Рент-трейд“ ЕООД, чрез адв.В. Р., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за основателна, предвид следното: С обжалваното определение състав на ВКС, Четвърто гражданско определение, е оставил без разглеждане подадената от Е. Й. касационна жалба срещу въззивно решение № 260039/29.12.2022 г. постановено по възз.гр.д. № 323/2020 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 102/12.02.2020 г. по гр. д. № 1321/2019 г. на Районен съд – Дупница. За да прекрати производството по касационната жалба съдът е посочил, че с постановеното решение е признато за установено, че по издадена заповед за изпълнение на парично задължение касаторът дължи на дружеството – ищец сумите: главница в размер на 14 142 лв., със законната лихва върху нея от 08.03.2019 г., представляваща неотчетено изпълнение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело с взискател – дружеството; и мораторна лихва в размер на 4 306,36 лв. С обжалваното определение е прието, че процесният договор е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ, тъй като едната страна по него е търговско дружество и по делото не е оборена законовата презумпция, че договорът е свързан с упражняваното от дружеството занятие. Спорът по делото е търговски по смисъла на чл. 365, т. 1, пр. 4 и пр. 5 ГПК, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК, съгласно която въззивното решение по делото не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по търговско дело с цена на исковете до 20 000 лв. Настоящият състав на ВКС, III г. о., намира, че обжалваното определение е неправилно, предвид следното: Вземането, предмет на установяване с иска по чл. 422 ГПК е претендирано като последица от сключен договор за адвокатска услуга - за образуване, защита и процесуално представителство на ищеца по изпълнително дело. Независимо от търговското качество на ищеца спорът е гражданскоправен, тъй като договорът за адвокатска услуга съдържа елементи на договор за изработка (чл. 258 и сл. ЗЗД) и договор за мандат (чл.280 и сл. ЗЗД), които не са сред абсолютните търговски сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ, нито сделката е търговска с оглед въведения от законодателя субективен критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ. Правоотношенията във връзка с процесуалното представителство се уреждат от специалния Закон за адвокатурата (чл. 25 ЗА), като в случая липсва функционална обвързаност (по см. на чл. 286, ал. 1 ТЗ) на претендираното вземане с търговското качество на доверителя. Предмета и целта на договорената адвокатска услуга - образуване на изпълнително дело и процесуално представителство пред съдебен изпълнител - не е в същинска връзка с осъществявана от дружеството търговска дейност по занятие, а презумпцията по чл. 286, ал. 3 ТЗ е относима към обичайната дейност на търговеца и в случая не обуславя търговски характер на възникналия спор с ответника - адвокат. Процесуалното представителство е типична и едновременно с това изключителна дейност, характеризираща упражняването на адвокатската професия, като особеното правно положение и основни функции на адвокатите са уредени в Конституцията и в специалния Закон за адвокатурата. Договорът за правна защита в изпълнителния процес не може да се определи като търговска сделка, доколкото адвокатите (и адвокатските дружества) не са търговци - по аргумент от съществуващите в Закона за адвокатурата забрани адвокатът да е търговец (чл. 5, ал. 2, т. 1), да рекламира дейността си (чл. 42, ал. 1), в адвокатското дружество да членуват лица, които не са адвокати (чл. 57, ал. 2) и др. Предвид това, квалифицирането на спорните отношения между доверителя и адвоката-пълномощник във връзка с процесуалното представителство като търговски, заради качеството търговец на една от страните, в случая е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Както се посочи, с оглед характера и целта на сключения договор, материалноправният му режим не се определя от търговското качество на една от страните. Делото е гражданско, тъй като спорните вземания не произтичат от търговска сделка и достъпа до касационен контрол не е изключен - цената на главния иск е над посочения от законодателя минимален праг от 5 000 лв., което определя и допустимостта на касационното обжалване по обусловения иск за мораторна лихва. По изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на състава на Четвърто гражданско отделение на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение