Определение № 385 от 06.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2426/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Р. Д. срещу определение № 1876/08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1318/24 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 24950/04.10.2023 г. по гр. д. № 18237/2021 г. на Районен съд Пловдив за връщане на подадената от касатора въззивна жалба вх. № 38251/25.04.2023 г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на „Юробанк България“ АД срещу касатора. Жалбоподателят изразява становище, че атакуваното определение е незаконосъобразно и претендира неговата отмяна като излага съображения за наличие на интерес от обжалване на постановеното от районния съд решение, в частта, която го ползва, тъй като не е съгласен с решителните мотиви на районния съд. Заявява, че въззивният съд не е обсъдил всички негови оплаквания и с това е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Поставя процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност. Сочи съдебна практика, в отклонение от която счита, че се е произнесла въззивната инстанция. Препис от частната жалба не се изпраща. Липсва подаден отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на Районен съд Пловдив, с което е върната подадена от Л. Д. въззивна жалба срещу частта от постановеното по гр. д. № 18 237/2021 г. решение за отхвърляне на предявения от „Юробанк България“ АД срещу касатора иск. Съдът е преценил, че за жалбоподателя липсва правен интерес от поддържане на жалбата в нейната цялост, тъй като силата на пресъдено нещо се формира от диспозитива, а не от мотивите на решението. Посочил е, че съдът не е длъжен да обсъжда всички доводи на страните, а само тези, които прецени за допустими, относими и съществени към предмета на спора. Допускането на касационно обжалване според уредбата в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол, доколкото въззивният съд е процедирал в съгласие с цитираната от частния касатор практика. В атакуваното определение е обективиран отговор на повдигнатите от жалбоподателя оплаквания срещу постановеното от първоинстанционния съд разпореждане, поради което поставеният въпрос не кореспондира с мотивите на атакуваното определение. От друга страна, произнасянето на въззивната инстанция се явява в съгласие с разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, ВКС, което не е изгубило сила и към настоящия момент. Те гласят, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на решението, който съдържа констатация относно спорното право. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./ и 236, ал. 2 ГПК не са част от него, а само негов елемент. Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение, необходимо за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото, произнасянето по който намира отражение в диспозитива, не би било необходимо, ако мотивите на решението се ползваха с такава сила. Следователно те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението, макар страната да е останала недоволна от тях. При липса на обоснован достъп до касация такъв следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС