Определение № 2711 от 23.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1245/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР БУРГАСМЕД“ ЕООД, представлявано от адв. П. Ш., против решение № 136 от 25.02.2025 г. по в.гр.д. № 1950/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, VI въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 2109 от 16.10.2024 г. по гр.д. № 6889/2023 г. на Районен съд – Бургас, IX граждански състав, за отхвърляне на предявените от „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР БУРГАСМЕД“ ЕООД против „Т. комерс 83“ ЕООД искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от присъдените 3 196 лв. до претендираните 13 200 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва, представляваща дължима цена по неформален договор за изработка на вентилационна система, сумата от 2 475, 26 лв., представляваща обезщетение за забава, както и сумата от 3 960 лв., представляваща обезщетение за неизпълнен договор в размер на 30 % от стойността на договора, и „ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР БУРГАСМЕД“ ЕООД е осъдено да заплати на „Т. комерс 83“ ЕООД разноски във въззивната инстанция в размер на 1 000 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът „Т. комерс 83“ ЕООД оспорва касационната жалба, като излага съображения за липса на основание за допускане на касационен контрол и нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. В настоящия случай въззивното решение е постановено по искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за сумата 13 200 лв. с вкл. ДДС, представляваща платена цена по развален договор за СМР от 01.03.2022г., сумата от 2 475,26 лв., представляваща законната лихва за забава, начислена върху главницата от 13 200 лв. за периода от датата на извършване на плащането на 21.03.2022г. до подаване на исковата молба, както и сумата от 3 960 лв., представляваща обезщетение за неизпълнен договор, в размер на 30% от стойността на договора между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Сключеният между страните договор за изработка, доставка и монтаж има характера на търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, поради което предявените искове са от категорията на посочените в чл.365, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед цената на исковете съобразно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може до обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение