Определение № 2504 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3372/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. И. и Н. Б., чрез процесуалния им представител адв.К. А., срещу решение №595/07.05.2024г., постановено по гр.д.№626/2023г. на Пловдивския окръжен съд, допълнено с решение №729/05.06.2024г., в частта, с която е:

• потвърдено решение №260008 от 20.01.2023г., постановено по гр.д.№9879/2016г. по описа на ПРС, в частта с която са осъдени:

• Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72 от ЗС, сумата от по 4 582.83лева/четири хиляди петстотин осемдесет и два лева и 83 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място];

• Л. Г. И., ЕГН[ЕИК], да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72 от ЗС сумата от по 2 291.42лева/две хиляди двеста деветдесет и един лева и 42 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент,, с административен адрес на имота [населено място], п.к. 4000, [улица], ет. 6, ап. 5, извършени в периода 2014г.- 2015г.

• отменено решение №260008 от 20.01.2023г. постановено по гр.д.№9879/2016г. по описа на ПРС, в частта с която са:

• отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.3, с правно основание чл. 72 ЗС, за разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008г. и следните довършителни работи през периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент: направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/; направа на преградни, фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/; направа на покриване и водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки; направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво; полагане на мрежа под топлоизолация; В и К инсталация; водопровод - доставка монтаж: доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части; В и К инсталация - доставка монтаж: укрепване на тръби; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ; В и К инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени;

• отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], с правно основание чл. 72 ЗС за разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008 г. и следните довършителни работи през периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент: направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/; направа на преградни, фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/; направа на покриване и водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки; направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво; полагане на мрежа под топлоизолация; В и К инсталация; водопровод - доставка монтаж: доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части; В и К инсталация - доставка монтаж: укрепване на тръби; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ; В и К инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени, като вместо това е постановено въззивно решение, с което:

• Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.3, е осъден да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 8 437.17лв / осем хиляди четиристотин тридесет и седем лева, и седемнадесет стотинки/ за всеки един от двамата, представляваща разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв / тринадесет хиляди и двадесет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата;

• Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], е осъдена да заплати на К. С. Н., ЕГН, [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 4 218.58лв/ четири хиляди двеста и осемнадесет лева, и петдесет и осем стотинки/ за всеки един от двамата, представляваща разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева /две хиляди двеста деветдесет и един лева и 42 ст./ за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева/шест хиляди петстотин и десет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите:

1.За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка и да формира собствени правни изводи.

Въззивното решение е постановено в отклонение на т.19 от ТР№1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т.2 от ТР№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №94/28.03.2012г. по гр.д.№701/2011г. на ВКС, ГК и решение №50255/17.01.2023г. по гр.д.№649/2022г. на ВКС, ІІІг.о.

2.Какво представлява „подобрение“ по чл.72 от ЗС и как се определя неговата стойност.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с ППВС№6/74г. и решение №12/20.05.2022г. по гр.д.№1841/2021г. на ВКС, ІІ г.о.

3.Как следва да се определи правната квалификация на заявените претенции по сметки за извършени в съсобствен имот подобрения.

Въззивното решение е постановено в противоречие с ТР№85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС, ППВС№6/74г., решение №912/02.02.2010г. по гр.д.№4713/2008г. на ВКС, ІV г.о. и решение №74/21.02.2012г. по гр.д.№660/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

Претендира се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Ответниците по касация К. С. Н. и М. Н. Н. са депозирали отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По делото са постъпили отговори и от съделителите Б. К., С. Н. и Н. Н..Същите нямат качеството на страна в касационното производство, тъй като по отношение на тях въззивното решение е влязло в законна сила – касаторите не са оспорили способа по който следва да се прекрати съсобствеността върху процесния имот, а са атакували въззивното решение само в частта, в която съдът се е произнесъл по претенциите по сметки, заявени от К. С. Н. и М. Н. Н..

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено по делото, че с нотариален акт за учредяване право на строеж № 161, том ІІ, рег. № 3637, дело № 347/2001г. на нотариус С. К., в полза на К. и М. Н. е учредено право на строеж за изграждането на процесния мансарден апартамент.Увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик/ или при недобросъвестно владение на основание чл. 74, ал. 2 ЗС, когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това.В останалите случаи, когато съсобственикът владее само своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира увеличената стойност на имота при извършване на подобренията, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т. І. 5 на ППВС № 6/1974г.Единствено в хипотезата на чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че със съзнанието, че върху изграденото от тях ще придобият право на собственост, М. и К. Н. са изградили процесния обект в груб вид и са извършили подобрения в същия.Безспорни са и доказателствата, че съсобствениците на терена са знаели за извършването на подобренията и никога не са се противопоставили при тяхното изграждане до завеждане на иска за делба.Ето защо и доколкото по време на подобряването на имота, подобрителят е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия на собственик, то следва да намерят приложение разпоредбите на чл.72 ЗС. В конкретният случай следва да се приеме, че съсобствениците на терена дължат заплащането на увеличената стойност на имота, щом са знаели, че владелецът е правил подобрения и не са се противопоставили на същите. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявилите претенцията съделители К. и М. Н. имат качеството на добросъвестни подобрители по смисъла на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС.

По отношение размера на претенциите въззивният съд е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 ЗС увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение.Съгласно заключението на вещото лице инж. К. М. прието пред въззивната инстанция, което съдът е кредитирал като компетентно изготвено и безпристрастно, пазарната стойност на имота към настоящия момент възлиза на сумата от 184 100лв.Предвид на обстоятелството, че вещта предмет на делбата е възникнала като обект на собственост в резултат на вложените средства и огранизация на съделителите К. и М. Н., и никой от останалите съсобственици не е участвал финансово, физически или организационно в процеса на изграждането на обекта в „ груб строеж“, то подобрението по смисъла на закона се явява пазарната стойност на целия имот към деня на постановяване на съдебното решение.Поради това е прието, че следва да бъдат уважени претенции по чл.346 ГПК в пълния предявен размер към Н. Б. в размер на квотата му и към Л. И. в размер на квотата и.

Прието е за неоснователно възражението, че претенциите за извършени подобрения са погасени по давност.Според приетото в ППВС №6/27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., само за вземания на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот, погасителната давност започва за тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба.В мотивите към ППВС се сочи, че приложение в отношенията по повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира правилото на чл.114 ал.1 ЗЗД, според което давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.Правоотношенията, които възникват между извършилия подобренията владелец и собственика на имота, върху който са извършени, се характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта на вземането на подобрения върху чужди имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един покъсен момент.В конкретният случай давността започнала да тече от момента на предявяването на иска за делба.Последният е бил предявен на 03.07.2016г., а исковете на подобрителите по чл.346 ГПК - на 22.10.2019г. по гр. д. № 9879/16 г.Давностният срок, който е 5-годишен, не е изтекъл /чл. 110 ЗЗД/.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос, тъй като същото е постановено в противоречие с постоянната практика на ВКС, която приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните./решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II-ро т. о., решение № 51/29.06.2020 г. по т. д. № 613/2019 г. на I-во т. о., решение № 99/06.08.2019 г. по гр. д. № 2331/2018 г. на I-во г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. II-ро г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV-то г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ-ро т. о., и др. /.

В процесния случай въззивният съд е приел, че претендираните от съделителите К. Н. и М. Н. подобрения са извършени в различни времеви периоди: първата група подобрения, които са извършени за изграждане на съсобствения имот на етап „груб строеж“ – 2001г. - 2003г. и 2008г.; втората група подобрения/довършителни работи/ през периода 2014г. – 2015г.Същият не е съобразил, че Н. Б. и Л. И. са придобили качеството на съсобственици на процесния имот през 2012г., когато с договори за дарение са им били прехвърлени идеални части от дворното място, в което този имот е построен/съсобствеността върху последния е възникнала по приращение/.В практиката си ВС и ВКС приема, че приобретателят на недвижим имот не е пасивно легитимиран по претенцията за подобренията, извършени в него преди прехвърлянето му, тъй като задължението за обезщетяване на подобрителя е възникнало в лицето на бившите собственици на имота, които следва да отговарят за заплащане на тяхната стойност.Без значение е дали договорът, с който се прехвърля правото на собственост върху имота е възмезден или безвъзмезден/решение №682/30.09.1986г. по гр.д.№354/86г., І г.о., решение №2349/29.12.1995г. по гр.д.№2926/1994г. на ВС, ІV г.о., решение №1162/18.11.2008г. на ВКС по гр.д.№4998/2007г. на ВКС, ІІ г.о. и др./.

Отговор на втория и третия въпроси следва да се даде с касационното решение, тъй като те са обусловени от отговора на първия въпрос.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение