Определение № 150 от 04.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2870/2013 г.
ВКСI търговско отделение04.03.2014 г.
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 10.04.2013 г. по гр.д. № 9566/2012 г. на СГС. Осъжда Б. О.-С. да заплати на П. 21 О.-С. сумата 1 200 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. О.-С. против решение от 10.04.2013 г. по гр.д. № 9566/2012 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 4.06.2012 г. по гр.д. № 35494/2010 г. на СРС, в частта с която касаторът е осъден да заплати на П. 21 О.-С. сумите: 23 818.86 лв. на основание чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД за заплащане на разходите необходими за поправката на недостатъците, ведно със законната лихва, и 1 602.75 лв. на основание чл.78,ал.1 ГПК. Ответното по касационната жалба П. 21 О. е подало отговор да не се допуска касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното: Въпросът за отговорността на дружеството ни по чл.265 ЗЗД в зависимост от поведението на възложителя, е решен в противоречие с практиката на ВКС. Един и същ казус се решава противоречиво от съдилищата по приложението на чл.264,ал.2 и чл. 265 ЗЗД. Разглеждането на спора от ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Представени са 4 арб.решения, които не са съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, и 1 решение на САС, за което няма данни да е влязло в сила. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. Приложното поле се определя не от актовете, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Доводите за неправилност по чл.281,т.3 ГПК не са предмет на това производство по чл.288 ГПК, а се разглеждат ако касационно обжалване бъде допуснато-чл.290 във вр. с чл.293,ал.2 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.