Определение № 650 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 12.02.2020г по гр.д.№2045/2019г. на ОС Варна, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа че решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено. Ответникът М. Г. М. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република да заплати на М. Г. сумата от 9000лв, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на противоправно обвинение за извършено престъпление, повдигнато с ДП № 42/2014г. по описа на РУП-Провадия. Със същото решение е отхвърлен иска на М. Г. за разлика над 8000лв до предявения размер от 15000лв, на осн. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както и иска му за заплащане на сумата от 1625лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от по 325лв месечно за периода от 6.02.2014г до 1.07.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г. до окончателното плащане, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. С определение от 07.07.2020г. ВКС е изпратил делото на ОС Варна да извърши преценка за наличие на допусната в решението очевидна фактическа грешка в отхвърлителния диспозитив на същото. С решение от 04.02020г. по гр.д.№2045/2019г. ОС Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение 12.02.2020г по гр.д.№2045/2019г. на ОС Варна, като е постановено, че следва да се счита, че предявеният иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 9 000лева до 15000лева. Установено е че ищецът- ответник по жалба, е бил привлечен като обвиняем на 20.11.2014г. за престъпление по чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК, за това, че на 19.01.2014г. в [населено място], като съизвършител, с цел да набави за себе си имотна облага възбидил и поддържал у лицето М. И. заблуждение, че дъщеря му Д. Д. страда от тежко заболяване и се нуждае от спешно лечение и затова му причинил имотна вреда в размер на 2000 лева, като впоследствие досъдебното производство било прекратено, тъй като обвинението е останало недоказано. Установено е, че ответникът претърпял и претърсване в дома си, както и това, че там е бил задържан по повод повдигнатото му обвинение и му е била наложена МНО „задържане под стража“. Констатирано е, че общо задържането му е продължило за периода от 06.02.2014г до 17.04.2014г, когато мярката е била изменена на „домашен арест“, продължил до 27.06.2014г., като след това е била наложена МНО „парична гаранция“ в размер на 500лв, отменена при прекратяването на производството с Постановление на прокурор при РП Пловадия от 01.07.2016г., влязло в сила на 19.07.2016г. Съдът е установил, че в конкретия случай наказателното преследване е продължило за срок общо 2 год и 5 месец, което като цяло е надвишило сроковете по НПК и обосновава извод за нарушение на изискването за разследване в разумен срок по чл. 6 ЕКПЧ. През посочения период спрямо ищеца са били предприети принудителни мерки за неотклонение с различна тежест – от по-тежка „задържане под стража“ за срок от 2 месеца и половина; „домашен арест“.- за около 2 месеца; към по-лека –„парична гаранция от 500лв“, без да се достига до наказателно производство в съдебната фаза. Съдът е приел, че съобразно разпоредбата на чл.2, т.2 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано и в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността и. Съдът е приел, че за ищеца са настъпили вреди от действията на длъжностни лица от Прокуратурата, които са повдигнали обвинение, тъй като е бил задържан в дома му, в присъствието на семейството му –съпругата, която била бременна, и дъщеря му, тогава 5-годишна, и майка му, като освен това, в квартала излезли много от съседите, които наблюдавали задържането, като са му били наложени и мерки за неотклонение, а по-късно наказателното преследване е било прекратено като недоказано. Прието е, че има причинна връзка между действията на прокуратурата и увреждането съобразно разпоредбите на чл.51 ЗЗД и чл.4 ЗОДОВ. Съдът е приел за справедлив размерът на паричното обезщетение от 9000лв, до който размер следва да бъде уважена претенцията за неимуществени вреди и отхвърлена за разликата над посочената сума до пълния размер от 15000лв. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост и за критериите, които следвада се имат предвид при определяне на същото. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Предвид изложението съображения, съдът