Определение № 2750 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 950/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. П. С., подадена чрез адв. П.А., срещу решение № 7281 от 01.12.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 2755/2025г. на Софийския градски съд, ГО, ІІІ въззивен брачен състав. С това решение е потвърдено решение № 23463/30.12.2024г. по гр.д. № 49899/2023г. на Софийския районен съд, с което е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен бракът между К. С. С. и А. П. С. по вина и на двете страни; упражняването на родителските права по отношение на детето Г. е предоставено на майката К. С. и местоживеенето му е определено при нея; на бащата А. С. е определен режим на лични отношения както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, с преспиване; всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 19,00 часа в сряда до 19,00 часа в петък, с преспиване; тридесет дни през лятото (в периода от 01 юли до 01 септември), разделени на два периода от по 15 последователни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода; по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 28 декември, респективно на Светли понеделник, с преспиване; по време на новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02 януари в следващата календарна година; по време на следните официални празници през всяка нечетна година - 03 март, 01 май, 06 май, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник; по време на следните официални празници през всяка четна година - 24 май, 06 септември, 22 септември, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник. При изпълнение на режима на лични отношения бащата взема и връща детето от и до дома на майката. Седмичният режим на лични отношения не се прилага в периода от 01 юли до 01 септември, по време на коледно Новогодишните празници (от 24 декември до 02 януари), по време на великденските празници (от Разпети петък до Светли понеделник), както и по време на официалните празници 03 март, 01 май, 06 май, 24 май, 06 септември, 22 септември и бащата А. С. е осъден да плаща на детето месечна издръжка в размер 300 лева. Касаторът обжалва решението, в частта, с която въззивният съд се е произнесъл относно вината за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Г. е предоставено на майката и местоживеенето на детето е определено при нея. В касационната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението в атакуваните части, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права н личните отношения между детето и родителите; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните; 2а. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни. По първия въпрос сочи, че е налице противоречие с решение № 30/27.01.2025г. по гр. д. № 5157/2023г. на ІІІ ГО и решение № 70/02.02.2024г. по гр. д. 4628/ 2022г. на ІІІ ГО, а по втория-противоречие с решение № 190/07.02.2020г. по гр. д. № 24/2019 г. на І ГО, решение № 63/07.07.2015г. по гр. д. № 674/2014г. на II ТО, решение № 20/23.07.2018г. по гр. д.№ 1377/2017г. на ІІ ГО. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя следните въпроси, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 3. Следва ли съдът при определяне на родителските права да обсъди всички критерии по чл. 59, ал. 6 от СК (предишен чл. 59. ал. 4 от СК, съгласно редакция към ДВ, бр. 115 от 30.12.2025г.) в тяхната съвкупност или е допустимо да изведе решаващ извод само въз основа на един от тях; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно родителския капацитет на двамата родители и да изложи мотиви защо кредитира едни и отхвърля други; 5. Представлява ли нарушение на процесуалните правила липсата на обсъждане на посочените твърдения за проява на психическа и физическа агресия спрямо детето; 6. Следва ли да бъдат предоставени родителски права на родител, за когото са налице доказателства, че упражнява физически и психически тормоз спрямо детето; 7. Допустимо ли е при наличие на доказана изневяра от страна на единия съпруг съдът да приеме взаимна вина, без да установи конкретни виновни брачни нарушения от страна на другия съпруг, конто да са в пряка причинна връзка с разстройството на брака; 8. Необходимо ли е съдът да установи причинна връзка между твърдените брачни нарушения на съпруга и настъпилото разстройство на брака, за да приеме взаимна вина, или е достатъчно формално посочване на влошени отношения; 9. Съответства ли на задължителната практика на ВКС приемането на взаимна вина при развод, когато е доказано тежко брачно нарушение (изневяра) само от страна на единия съпруг. Ответникът по касационната жалба К. С. С., чрез пълномощника адв.Ц. П., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по брачни искове, включително относно въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Поради това в тази част подадената от А. С. касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и касационното производство да се прекрати в същата част. В останалата част отнасяща се до произнасянето на въззивния съд относно упражняването на родителските права касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, по предварителния въпрос относно основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Въззивният съд е установил, че А. П. С. и К. С. С. са сключили граждански брак на 09.10.2016г.; на 26.07.2017г. се е родило детето им Г. А. С.. След подробно обсъждане на ангажираните гласни доказателства, съдът приел за установено, че в период от около година – година и половина преди раздялата на страните, отношенията им били обтегнати; имали постоянни спорове по битови и финансови въпроси; грижите за детето се полагали основно от майката, която била подпомагана от нейните родители, към които детето е привързано. Съдът е обсъдил представения по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/151001/30.06.2025г. на ДСП – Л., изготвен след среща с родителите и детето Г. С., в който страните описват отношенията помежду си и тези с детето. Обсъдил е подробно и заключенията на Съдебно-психологичната експертиза (СПЕ), приети от първоинстанционния съд и във въззивното производство според които детето е емоционално привързано и към двамата си родители; авторитетната фигура за него е баща му, на второ място то самото си е авторитет, а на трето – майка му; в емоционален план е по-привързан към майка си. Установена е полова идентификация с бащината фигура и възприятие за близки емоционални отношения с бащата. Експертът, изготвил заключението във въззивното производство установил тежък конфликт на лоялност и към двамата родители, което е довело до когнитивен дисонанс-дискомфортно психично състояние, възникващо, когато детето трябва да побере в ума си две мисли, които са несъвместими или противоречиви. Според вещото, това е особено напрягащо състояние за детската психика, затова при Г. се наблюдава незрял детски опит да се „справи“ с този конфликт на лоялност; детето е в състояние на травматичен регрес поради тежкия родителски конфликт; отказва да приеме родителската раздяла и във фантазния си свят се стреми да събере своите родители; детето функционира в гневно агресивния и страхово-тревожния регистър; усеща се дълбоко несигурно и няма яснота за родителските отношения; манипулативните му детски стратегии са начин да получи сигурност в психо-емоционален план и да минимизира болката и напрежението от ролята, в която е поставен – да лавира в отношенията между двамата най-обичани от него възрастни. В психологическото изследване има индикации, че детето Г. ревнува майка си от новия приятел и не го приема особено добре. Отбелязва се и, че описаните дисфункционални конфликтни взаимодействия между родителите след раздялата им се отразяват дистресиращо и травмиращо на детето. Вещото лице заключава, че и при двамата родители е налице желание да бъдат по-добрият родител в степен да се надценяват в желанието да направят добро впечатление на детето си и на околните. И двамата родители са способни да се грижат без чужда помощ за детето си на битово ниво, имат и желание да отделят внимание и да полагат грижи за детето си. Когнитивното му развитие доказва, че за него са полагани грижи. Според експерта обаче родителският капацитет на страните е силно засегнат поради неразрешения междуличностен конфликт помежду им, което занижава и тяхната емоционална интелигентност; това рефлектира негативно върху детето, като преди родителите да са повишили своя родителски капацитет, няма да постигнат позитивни резултати в психо-емоционалното състояние на детето си. Във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 от СК (в редакцията преди изм. с ДВ, бр.115/2025г.) е изслушана К. С. Т., която е изразила несъгласието си с определения от първата инстанция режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като затруднява провеждането на извънкласните занимания на детето, защото бащата отказва да го води на такива. Намира, че тя трябва да упражнява родителските права, защото със сина имат изградена силна емоционална връзка. Изразява притеснение, че детето развива склонност към жестокост след срещите с баща си. Посочва, че детето приема сегашния партньор – Б. Т. и отношенията им са приятелски. Може да очаква подкрепа в отглеждането на детето както от сегашния си приятел, така и от нейната майка. По реда на чл. 59, ал. 6 от СК (в редакцията преди изм. с ДВ,бр.115/2025г.) е изслушан и бащата А. П. С., който заявява, че работи с редовно работно време, но при нужда може да отсъства от работа, както и да разчита на помощта на майка си. Желае да упражнява родителските права по отношение на детето Г., тъй като намира, че средата при него е много по благоприятна. Посочва, че заедно с детето провеждат образователни занимания и то също предпочита да прекарва време с него. В случай, че му бъдат предоставени родителските права, не би ограничавал детето да се вижда с майка му. Заявява, че е ограничаван да чува детето по телефона. Въззивният съд след като е взел предвид становищата на експертите, даден в СПЕ, е споделил извода на първоинстанционния съд, че упражняването на родителските права по отношение на детето Г. следва да бъде предоставено на майката К. Т., тъй като тя има добър родителски капацитет и възможност да полага грижи за детето, като подхожда с необходимата ангажираност, стремейки се да подпомогне неговото развитие; може да разчита на помощ от родителите си и настоящия си партньор; има достатъчно доходи и подходящи жилищни условия; детето Г. е привързано към майка си в емоционално отношение и двамата имат добра комуникация, като детето се чувства спокойно и сигурно в нейната среда, като търси вниманието и контакта с нея. Въззивният съд е посочил, че този извод не се променя от обстоятелството, че майката очаква друго дете от настоящия си партньор, доколкото при изслушването на вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 от СК се установи, че раждането на второ дете винаги създава чувство на ревност в по-голямото дете и това не е специфично за деца на разделени родители, поради което не е основание за предоставяне на родителските права на другия родител. Изложил е съображения, че родителският дефицит при майката се концентрира главно в конфликта с бащата А. С. и последиците, които това има върху психиката и възпитанието на детето; установено е категорично, че конфликтът между родителите предизвиква дистрес в детето, като в същото време, с оглед разрасналия се конфликт всеки от тях се стреми да създаде добро впечатления в детето и да го спечели на собствена страна, което се отразява негативно на възпитанието му, тъй като в тази обстановка родителите не са склонни да налагат граници в поведението му чрез възпитателни и дисциплинарни мерки. Последното от своя страна според съда дава негативно изражение в държанието на малолетния. Независимо от изложеното съдът е отбелязал, че установеният дефицит се проявява по идентичен начин и при двамата родители. В този контекст е разгледал и демонстрираното при провеждането на психологическото изследване предпочитание на детето към своя баща. Позовал се е на изводите на психолога, че детето Г. управлява манипулативно родителите и се възползва от липсата на единство между тях в неговото възпитание, като вижда, че баща му осигурява по-голям комфорт и удовлетворяване на желанията му. Последното е изложено и пред социалните работници на ДПС-Л. за това, че детето се разбира с бащата защото той му позволява всичко. От друга страна неразбирателството с майката е обяснено с това, че тя му поставя задачи и налага забрани с цел създаване на навици за ред. В този смисъл според съда е нормално детето да изразява предпочитания към другия родител, но последното не следва да се разглежда като недостиг на родителски капацитет на майката. Счел е, че за детето не съществува опасност при съвместното живеене с майка си и нейния партньор; отношението на детето към новата семейна ситуация и склонността му да лавира в отношенията между родителите си следва да се разглежда като стремеж на детето да угоди и да се хареса на съответния родител, като пресъздава случилото се по начин, който да съвпада с вижданията и представителите на този родител. Пресъздадените от детето случки пред социалните служители, подкрепят виждането на бащата, че в семейството на майката се отнасят лошо към детето. Отчел е, че детето е споделило, че с баща му често обсъждат „лошото поведение на майката“ и в този контекст съдът е разглеждал и споделеното от детето пред свидетеля С., че е „пушило вейп“. Съдът е посочил, че дори да се приеме, че майката е склонна да прилага някои по-строги дисциплинарни методи, това не означава само по себе си дефицит в родителския капацитет до степен, която да не позволява да бъдат предоставени за упражняване родителските права. Съдът е приел, че бащата притежава съпоставим с майката родителски капацитет, но е съобразил и, че детето е все още в ранна възраст (8 г.) и е счел за по-подходящо да бъде отглеждано от майката. В този смисъл съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, според което детето следва да живее при майката, а в последващ период, когато порасне, би могло да бъде извършена промяна. С тези мотиви съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта за предоставяне упражняването на родителските права на майката и определянето на местоживеенето на детето при нея. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на въпросите от 1 до 5 свеждащи се най-общо до задължението на въззивния съд, включително и служебно да следи за интереса на детето и за критериите, които следва да бъдат взети предвид от съда при спор относно упражняването на родителските права е налице многобройна практика на ВКС, включително и задължителна такава. В мотивите към т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и към т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, както и в практиката на ВКС по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 и чл. 269, изр. 2 от ГПК е разяснено, че въззивният съд следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото. Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2019г. въззивния съд не е ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения. Преценката как следва да се реши спор относно родителски права е комплексна - съдът трябва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето-в тяхната съвкупност. Част от критериите са нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.6 СК (в редакцията изм. с ДВ, бр.115/2025г.), но тяхното изброяване не е изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства. Подлежат на съвкупна преценка от съда: родителските качества на всеки един от родителите; полаганите до момента грижи и отношението към детето; желанието на родителя и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност; да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на детето от трети лица; привързаността на детето към родителя; желанията и потребностите на детето, съобразени с неговия пол и възраст; отношенията между двамата родители и отношението им към детето след раздялата; умението да водят диалог в името на детето; да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като съобрази и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В пълно съответствие с цитираната съдебна практика е процедирал въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, като е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, които са от значение при преценката на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Г.. Съдът е формирал решаващите правни изводи относно предоставяне упражняване на родителските права на майката, като е взел предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 1/1974г., които имат значение за преценка интереса на детето, като изводите по отношение на всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти. Взел е предвид становищата и исканията на родителите, както и установеното по делото тяхно поведение и ги е преценявал в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства. Съдът е съобразил също, че интересът на детето не се ограничава единствено до възможностите на всеки от родителите за физическото му отглеждане, но и с притежавани от тях родителски качества за правилното му възпитание и получаване на образование, необходими за нормалното му умствено, нравствено и социално развитие. Анализирайки експертните становища на вещите лица-психолози, съдът е счел, че детето е поставено в изключително тежка ситуация, която се отразява негативно на психиката му, поради конфликтите между майката и бащата и нежеланието и невъзможността им да постигнат разбирателство относно отглеждането му. Съдът не е игнорирал твърденията на касатора за проявен спрямо детето от страна на майката физически и психически тормоз, а след съвкупен анализ на доказателствата и при съобразяване с експертните становища на СПсихЕ е приел, че част от тях са останали недоказани, а установената склонност на майката да прилага по-строги дисциплинарни методи според съда не води до извод за дефицит в родителския капацитет. Съдът не е пренебрегнал и твърденията на бащата, както той сочи в обосновката на въпросите си, за влошени отношения между детето и майката и силната емоционална привързаност на детето към него, но е изследвал задълбочено причините, довели до това и е счел за необходимо повишаването на родителския капацитет и на двамата родители. Именно поради това, а не поради допуснати процесуални грешки или несъблюдаване на интереса и благополучието на детето, съставът на ОС е отказал да изгради върху тях правните си изводи. Следва да се допълни по отношение на въпросите от 3 до 6, поставени в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, че извън твърдението, че те са значими за точното прилагане на закона и за развитие на правото и изразеното несъгласие с изводите на въззивния съд, конкретни съображения в подкрепа на това основание касаторът не е изложил-не се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която вече не е актуална с оглед промяна на законодателство (т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС). В приложението липсват и доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. Поради недопустимост на касационната жалба в частта относно произнасянето на въззивния съд по въпроса за вината за дълбокото и непоправи разстройство на брака, Върховният касационен съд не обсъжда въпросите 7, 8 и 9, поставени в изложението. При този изход на делото касаторът дължи на ответницата по касация сторените в касационното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 1 500 евро, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 04.03.2026г., удостоверяващ и плащането в брой. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение