Определение № 1577 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2375/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Хасково, чрез адв. Т. В., против решение № 15/10.02.2025г. по възз.гр.д. № 434/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение №338 от 02.08.2024 г., постановено по гр.д.№775 от 2022 г. на Окръжен съд – Хасково и делото е върнато на Окръжен съд - Хасково за разглеждане от друг състав на съда. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. Постъпил е писмен отговор от Л. Р. С., чрез адв. И. С. В., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. За да направи извод, че първоинстанционното решение е недопустимо и да го обезсили, въззивният съд е изложил мотиви, че в исковата молба, подадена в Районен съд – Хасково, се твърди, че наследодателите на ищците са придобили с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №12, н.д. № 350/1952 г., нива от 3,4 дка в м. „К. л.“ в землището на [населено място]. Твърденията на ищците са, че 2240 кв.м. от този имот не са били отчуждавани по установения в закона ред, не е плащано обезщетение на собствениците, но община Хасково е отнела тази площ от собствениците и я владее като част от имот с идентификатор №***, целият от 7388 кв.м., отреден за парк и актуван като публична общинска собственост с АПОС №3481/12.10.2010 г. Ищците са поискали да се признае по отношение на община Хасково, че са собственици на 2240 кв.м. от имот с идентификатор №*** и да бъде осъдена община Хасково да им предаде владението върху тези 2240 кв.м. и да отмени АПОС №3481/12.10.2010 г. до размера на притежаваните от тях 2240 кв.м. от имота. Въззивният съд е посочил, че с разпореждане №1890/05.10.2022г. районният съд е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, като част от тях /т. 3 и т.4 от разпореждането/ са да се уточни дали към момента имотът се владее от ответника и се формулира ясен петитум, който логически да съответства на изложените нови фактически обстоятелства във връзка с дадените указания по т.2 и т.3. Въззивният съд е приел, че указанията в т.3 и т.4 са несъответстващи на съдържанието на исковата молба. Посочено е, че с молба от 18.10.2022 г. ищците са поискали да бъде признато правото им на собственост върху 2240 кв.м. от общата площ на имот с идентификатор №*** и да бъде отменен АПОС №3481/12.10.2010 г. до размера на притежаваните от тях 2240 кв.м. С последваща молба от 09.11.2022 г. са уточнили, че претендираната от тях площ е 2155 кв.м. в границите, оцветени в жълто на приложената към молбата скица. Въззивният съд е приел, че в опит да изпълнят указанията на съда за отстраняване на несъществуваща неяснота в петитума на исковата молба, ищците са формулирали петитум за осъждане на ответника да им предаде владението на 2155/7388 идеални части, които владее без правно основание. Посочено е от въззивния съд, че по правилата на родовата подсъдност делото е изпратено на Окръжен съд - Хасково. Ответникът е изразил становище за неяснота в петитума на предявения иск - първоначално е претендирана ревандикация на реално обособена площ, а впоследствие е формулиран петитум за ревандикация на идеални части от имота, като процесуалният представител на ищците е уточнил, че е предявен иск за реална част от имота. Според въззивния съд неяснотата на исковата молба е отстранена пред въззивната инстанция, като ищците са заявили, че искат да бъдат признати за собственици на 2155 кв.м. от имот с идентификатор №*** и да бъде осъдена ответната страна да им предаде владението на 2155 кв.м., която площ е оцветена в жълто на комбинирана скица на л.34. При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че първоинстанционният съд е отхвърлил иск по чл. 108 ЗС за 2155 кв.м. от 7388 кв.м. ид. ч., с което се е произнесъл по искане, различно от направеното с исковата молба. Петитумът в исковата молба е бил ясно формулиран, а с уточнителна молба е отстранена непълнотата в него, като са посочени границите на претендираната площ от 2155 кв.м. В първоинстанционното производство не е допуснато по реда на чл.214 от ГПК изменение на иска, чрез преминаване от претенция за ревандикация на реална част от имота, към претенция за ревандикация на идеални части. Производството е приключило при последващо внесено с уточняваща молба противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, в резултат от неправилно дадени указания от съда за отстраняване на несъществуващо противоречие в исковата молба. В резултат от тази неяснота, съдът се е произнесъл по непредявено искане и постановеното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено. При тези мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма вероятност въззивното решение да е недопустимо – въззивният съд е бил валидно сезиран с постъпила в срок въззивна жалба и се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл. 269, ал.2, изр. 1, предл. второ ГПК, според която се дължи служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение в обжалваната му част. Налице е основанието на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид приетото от въззивния съд, че подлежи на обезсилване решение, с което съдът се е произнесъл по искова молба, която е била изначално редовна, но в резултат от неправилно дадени от първоинстанционния съд указания, ищците са въвели противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, която неяснота на исковата молба е отстранена пред въззивната инстанция. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение