Определение № 249 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 937/10.03.2015 година на П. Г. С. и В. Д. С., и двамата от [населено място] чрез адв. П. А. – АК П., служебен защитник срещу Решение Nо 30 от 05.02.2015 година по гр.В.д. Nо 363/2014 година на АС- Велико Търново, в частта с която е уважен предявеният като евентуален иск на М. Б. Г. по чл. 72 ал.1 ЗС за сумата 50 000 лв., съставляващи увеличената стойност на недвижим имот – ПИ с идентификатор 567772.663.94 по КК и КР на П.. С касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон И процесуалните правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: съставляват ли заплатените вноски от титуляра на правото на строеж по договор за строителство с фирма- търговец, която е продала ограниченото вещно право‚ подобрения по см. на дадените с ПП ВС 6-74 разяснения по приложение на чл. 72-74 ЗС произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по посочената задължителна съдебна практика. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по правния въпрос допустимо ли да се определи увеличената стойност на недвижимия имот, по отношение на който са извършени подобрения, без да се изследва въпроса каква е била стойността на вещта преди подобрението ? произнесъл в противоречие със задължителната практиката ПП ВС 6-74. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с довод, че въпросите дали владението на правото на строеж от страна на подобрителя може ли да се счита за „смутено“, когато собственикът на подобрения имот, развали договора за прехвърляне правото на строеж на сграда от който договор черпи права неговия праводател и може ли да се приеме, че владението на правото на строеж се прекъсва когато се учредява право на строеж, включително и за процесните обекти, на последващ суперфициар, които извършва фактически действия по строителството и се явява владелец на правото на строеж на всички самостоятелни обекти в сградата, като произнесени в противоречие с ПП ВС 6-74. В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация М. Б. Г.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за цената на иска в обжалваната част, досежно претенцията за подобрения, увеличили стойността на подобрения имот на стойност от 50 000 лв., касационната жалба се явява процесуално допустима. С посоченото въззивно решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция, по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 379 от 17.07.2014 година по гр..д. Nо 169/2014 год. на ОС-Плевен, в частта по уважената претенция по чл.72 ал.1 ЗС на М. Б. Г. за сумата 50 000 лв., съставляваща стойността на подобрения на чужд имот и е признато правото на задържане. За да уважи в пълен размер заявения при условията на евентуалност иск по чл. 72 ал.1 ЗС за сумата 50 000 лв. въззивният съд е съобразил, че като необжалвано решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска по чл. 124 ал.1 ГПК за признаване правото по отношение на ограниченото вещно право на строеж на обекти – апартамент No 1, магазин No 1 и магазин No 2 и гараж No 4, намиращи се е сградата, построена в ПИ с идентификатор 567772.663.94 по КК и КР на П. е вляло в сила, ищцата не установява да е титуляр на правото на строеж на тези обекти поради изтекъл срок на погасителната давност, но има качеството на добросъвестен владелец на това право и в обема на реализирането му в натура- изграждане на посочените обекти в сградата има право, на основание чл. 72 ал.1 ЗС следва да получи стойността, с което се е увеличила стойността на целия имот в предметната рамка на заявения иск- т.е. за сумата от 50 000 лв. След преценка на наведените доводи и изискванията на закона, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че за да е налице основание за селекция и допускане на касационно обжалване в приложното поле на т.1, следва приложена от съда материално или процесуално правна норма, да е в противоречие със задължителна съдебна практика, даваща разсянения за насоката на приложението на същата правна норма или правен институт. Въпроса дали заплатените парични вноски от титуляра на правото на строеж по договор за строителство с фирма- търговец, която е продала ограниченото вещно право‚ съставляват подобрения по см. на дадените с ПП ВС 6-74 разяснения по приложение на чл. 72-74 ЗС не може да се приеме, че е произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по посочената задължителна съдебна практика. С ПП ВС 6-74 година се приема, че подобрение на чужд имот е налице тогава, когато лице, имащо качеството на владелец, влага труд и средства, чрез които увеличава стойността на владяния имот. Въззивният съд е приел, че платените на фирмата строител парични вноски ,предназначение и вложени за закупуване материали и заплащане на труд по изграждане на обектите, предмет на договора за покупка на правото на строеж, съставляват подобрение.н При очевидна е разликата между опростената хипотеза, на базата на която е изградена правната теза на ПП ВС, и усложнената по силата на правоотношенията по договор за строителство на обектите, предмет на прехвърленото право на строеж, не може да се приеме наличие на противоречие доколкото съдът е потърсил генезиса на неоснователното разместване на имуществена облага. Доколкото първата хипотеза касае влагане лично на средства и труд при увеличаване стойността на чужд недвижим имот, то при втората хипотеза усложненията са поради наличие на договорни правоотношения между владелеца –титуляр на ограниченото вещно правото на строеж и трето лице, което от името и за сметка на последния влага труд и средства, предварително платени от възложителя по договора за строителство, като по този начин увеличава стойността на чуждия имот, но не за своя сметка. Съдът и в двете хипотези търси кои са правните сфери между които съществува разместване на имуществени блага без основание- а именно лицето което влага пари, но изграденото с тези парични вноски не е за негова сметка, а за сметка на собственика на терена, след като се приема, че правото на строеж като част от единното право на строеж на цялата сграда е погасено по давност.В тази насока е дадения отговор в т.4 на ПП ВС 6-74. Въпросът за допустимостта да се определи увеличената стойност на недвижимия имот, по отношение на който са извършени подобрения, без да се изследва въпроса каква е била стойността на вещта преди подобрението, не касае правилното приложение на закона и не е в противоречие с конкретно дадени разяснения в ПП ВС 6-74. Въпросът е фактически и касае конкретния вид подобрения. Въпросите дали владението на правото на строеж от страна на подобрителя може ли да се счита за „смутено“, когато собственикът на подобрения имот, развали договора за прехвърляне правото на строеж на сграда от който договор черпи права неговия праводател и може ли да се приеме, че владението на правото на строеж се прекъсва когато се учредява право на строеж, включително и за процесните обекти, на последващ суперфициар, които извършва фактически действия по строителството и се явява владелец на правото на строеж на всички самостоятелни обекти в сградата, не са произнесени в противоречие с ПП ВС 6-74, тъй като по естеството си тези въпроси не касаят предмета на иска по чл. 72 ЗС, а именно налице ли е подобрение на чуждия имот, кой е извършил това подобрения и на каква стойност е увеличение цената на подобрения имот. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия