Определение № 1466 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4934/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К., чрез процесуалния представител адвокат Х. Н., срещу решение № 1082/21.07.2022 г. по в. гр. д. № 2631/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260857/28.10.2020 г. по гр.д. № 6807/2019 г. на Софийския градски съд и е уважен предявеният от Л. Д. Г. осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - за осъждане на касатора да й заплати сумата от 24 000 евро, платена по развален договор от 24.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното въззивно решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде обезсилено, расп. отменено като бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявения осъдителен иск бъде отхвърлен със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани въпроси, за които се твърди, че са от обуславящо значение за изхода на спора като по отношение на тях се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1. Налице ли е освобождаваща длъжника невъзможност /невиновна невъзможност/ по чл. 81 ЗЗД, която дава основание първоначално уговорените срокове да се удължат с времето на забавата, поради което не е налице надлежно възникнало за кредитора право на разваляне, ако забавата се дължи на неизпълнение на законовоустановени задължения на трети лица (съдебен изпълнител, синдик), за чиито действия длъжникът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не отговаря; 2. Обусловен ли е изходът от делото по предявен иск за връщане на задатък поради отпаднало основание /разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот/ от изхода на производството по обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу трето лице - собственик па процесните имоти, ако в договора за покупко-продажба изрично е предвидено, че процесните имоти ще бъдат прехвърлени на ищцата, след като ответникът ги придобие на публична продан. Поддържа се и становище за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Оплакването си за недопустимост на въззивното решение, касаторът обосновава, с довода, че са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Л. Д. Г., чрез процесуалния си представител адвокат Г. М., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба, с който К. се е задължил да прехвърли на ищцата Г. правото на собственост върху два недвижими имота, които следва да придобие като участва в публична продан, на която същите ще бъдат изнесени, срещу заплащане на продажна цена от общо 240 000 евро или по 120 000 евро за всеки един от имотите. Прието е, че купувачът е заплатил на продавача капаро от общо 24 000 евро или по 12 000 евро за всеки един от имотите като до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, ответникът не е придобил собствеността върху имотите. Посочено е, че в т. 2.1 от договора страните са предвидили, че продавачът се задължава да прехвърли на купувача имотите в 5 -месечен срок от неговото подписване, като е предвидено, че този срок се прекъсва, ако публичната продан бъде обжалвана от трето лице извън кръга на кредитора /взискател/ и длъжника до приключване на производството по обжалване с влязъл в сила съдебен акт. Посочено е, че с допълнително споразумение от 22.06.2016 г. страните са продължили крайният срок за сключване на окончателен договор до 15.08.2016 г. Констатирано е, че срещу процесните два имота- собственост на „Симеоново Сити" ЕООД-в несъстоятелност, е насочено принудителнно изпълнение за удовлетворяване на вземанията на взискателите Н. К., Г. В. и С. А., проведена е публична продан, на която ответника е обявен за купувач на имот пл. № 1422 като изпълнителното производство е спряно и съдебният изпълнител не е издал постановление за възлагане, тъй като по отношение на длъжника по изпълнението „Симеоново Сити" ЕООД е открито производство по несъстоятелност. Посочено е, че крайният срок за изпълнение на задължението на продавача по договора К. за прехвърляне на собствеността върху имотите е бил 22.11.2016 г. Прието е, че не са настъпили фактите, които водят до прекъсване на този срок по смисъла на чл. 2.1 от договора, тъй като принудителното изпълнение не е приключило с издаването на възлагателни постановления за двата имота. Посочено е, че клаузата на договора е ясна и от съдържанието й може да се формира извод, че срокът се прекъсва ако трети лица - всяко лице извън страните по изпълнителния процес /взискател и длъжник по изпълнението/ подаде жалба срещу издадените постановления за възлагане. Изложени са мотиви, че страните не се предвидили това неизпълнение да има безусловен прекратителен ефект, поради което се прилагат общите правила, т.е. изправната страна следва да отправи едностранно изявление за разваляне на договора, като определи подходящ срок за изпълнение. Посочено е, че по делото е представена нотариална покана от 16.11.2018 г., в която е било обективирано изявлението на купувача за разваляне на договора, ако продавачът не изпълни задължението си в 10 дневен срок. Прието е, че посоченият срок е подходящ, тъй като поканата е била отправена 2 г. след изтичане на срока, в който задължението на продавача е следвало да се изпълни. Посочено е, че процедурата по връчването на поканата по реда на чл. 47 ГПК е опорочена, тъй като уведомлението не е залепено на постоянния или настоящия адрес на адресата, който е различен от отразения в договора адрес за кореспонденция. Изложени са съображения, че същата е получена надлежно на 11.11.2019 г., когато на ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата. Констатирано е, че в дадения срок, както и до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция продавачът не е придобил собствеността върху имотите и не е изявил готовност да ги прехвърли, поради което сключеният между страните договор е развален едностранно от купувача в хода на процеса. Прието е, че действието на развалянето е обратно и всяка от страните следва да върне на другата това, което е получила от нея на основание чл. 34 ЗЗД. Формиран е решаващ правен извод, че предявеният осъдителен иск за връщане поради отпаднало основание на платеното капаро по сключения между страните и развален предварителен договор за покупко-продажба, е основателен и същият е уважен изцяло. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че постановеното от въззивния съд решение не е вероятно недопустимо като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, доколкото цитираното от касатора ТР № 1/2017 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК са релевантни за тези дела, при които е налице безспорно установена обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено. Само при наличието на такава връзка, допустимостта или основателността на иска по обуславящото дело са от значение за обусловеното дело и поради това не следва да има различия в преценките на съда по двете дела. Именно в тази хипотеза, нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора и да изчака решението по обусловящото дело. Съдебната преценка за наличие на преюдициална връзка винаги е конкретна и зависи от фактите по делото. В процесния случай такава не е налице. Без значение за допустимостта и основателността на иска по чл. 55, ал. 1, т. 3 ГПК - за осъждане на касатора да върне на ищцата Г. сумата от 24 000 евро, платена по развален договор от 24.11.2015 г., като дадена на отпаднало основание, е производството по обявяване на „Симеоново Сити" ЕООД- в несъстоятелност. В това производство няма да бъдат признати или отречени със сила на пресъдено нещо права или факти, релевантни за субективното право по предявения иск. В процесния договор не е предвидена публичната продан, в която ще участва касаторът, нито е предвидено спиране и/или прекъсване на срока по договора в хипотези различни от посочената в разпоредбата на чл. 2. 1, нито дружеството „Симеоново Сити" ЕООД - в несъстоятелност, е посочено като собственик на процесните имоти. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в случая не са налице. Първият от формулираните от касатора правни въпроси относно наличието на основание за приложението на чл. 81 ЗЗД, не е обусловил правните изводи на въззивния съд и не отговарят на изискването за общо основание за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по него изобщо липсва произнасяне от съда. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че отговорът на исковата молба не обективира и възражение за наличие на основание за освобождаване от отговорност за неизпълнението по реда на чл. 81, ал. 1 ЗЗД /според т.4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК възраженията на ответника по правило се преклудират с отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК/, поради което и въззивният съд не е дължал произнасяне по такова. Още повече, че в процесния договор не е посочена публичната продан, в която ще участва ответникът, каквито твърдения навежда и самият той в отговора на исковата молба, нито е посочено дружеството „Симеоново Сити" ЕООД - в несъстоятелност като собственик на имота, затова и спирането на изпълнителното производство, по което се провежда публичната продан, поради обявяването на дружеството в несъстоятелност, не може да освободи продавача от задълженията му по договора за покупко-продажба и от отговорността за неизпълнение на същите. Вторият поставен от касатора въпрос относно приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не е разрешен от въззивния съд в противоречие, а изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС - ТР № 1/2017 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, по съображенията изложени по-горе. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение