Определение № 25 от 31.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 49/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение от 26.07.2012 г. по гр.д. № 13 744/ 2011 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 03.06.2011 г. по гр.д. № 36 183/ 2010 г. на СРС, 51с., с което е отхвърлен искът на [фирма] - [населено място] срещу „А. - Ф.”-Е. - [населено място] за сумата 9 000 лв. - обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на наемен договор, на основание чл. 82 ЗЗД, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените по делото материалноправни въпроси: за точното изпълнение на договор за наем и значението на приемо-предавателния протокол за състоянието на отдадения и върнатия обект, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на съдилищата по чл. 164 ал.1 т. 5 ГПК за недопустимост на свидетелски показания при наличие на двустранно подписани протоколи за същите факти. Поддържа, че в противоречие с установената практика на ВКС съдът е обсъдил решението по друго водено между страните дело - гр.д.№ 2004/2006 г. на СРС, 30 с., което е на друго основание. Жалбоподателят прави оплакване за допуснато процесуално нарушение - неизпълнение от съда на задължението по чл. 235 ал.2 ГПК, за което задължение сочи съдебна практика. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен искът на [фирма] - [населено място] срещу „А. - Ф.” - Е. - [населено място] за сумата 9 000 лв. - обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнен наемен договор, на основание чл. 82 ЗЗД. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по жалба срещу първоинстанционно решение, постановено по осъдителен иск по търговско дело с цена до 10 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение