Определение № 2403 от 16.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1223/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. [община] обжалва решение № 205 от 27.03.2023 г. по в.т.д. № 1024/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, VI състав, с което е потвърдено решение № 92 от 31.08.2022 г. по т.д. № 237/2017 г. на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати в полза на „Крам комплекс груп“ АД /в несъстоятелност/ по сметка с IBAN [банкова сметка] на назначения ликвидатор П. Б. К., сумата 878 231,83 лв., съставляваща вземане на „Крам комплекс груп“ АД /в несъстоятелност/ към [община], произтичащо от договор № 77/29.06.2010 г. за извършване на строително-монтажни работи на обект „Водоснабдяване на [населено място] – реконструкция и модернизация - 2 етап“, което вземане е заложено в полза на „Обединена българска банка“ АД по договор за особен залог от 27.07.2011 г., вписан в ЦРОЗ с разпореждане за вписване № 2011072702110, възложено за събиране на „Обединена българска банка“ АД, съгласно пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ под номер 2012101800086, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2017 г. до окончателното ѝ заплащане. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.При обезсилване на първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания новото гледане да започне от първото процесуално действие, като се поправи исковата молба (чрез преформулиране както на обстоятелствената ѝ част, така и на петитума ѝ) и да се конституира нов ищец по делото - следва ли на ответника да се изпраща препис от така поправената искова молба и за него тече ли нов срок за отговор, при който същият да може да упражни правата си по чл. 131 от ГПК - за защита с оглед преформулираните обстоятелствена част и петитум на исковата молба, в това число да сочи и представя нови доказателства, различни от тези, които е посочил и представил при отговора на нередовната искова молба, заради която нередовност решението е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане? Сочи допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК. 2.Нищожен ли е договор за особен залог на парични вземания по договор за обществена поръчка, който договор за особен залог е сключен преди приемането на чл. 42а от Закона за обществените поръчки (отм.) и ако преди приемане на цитираната разпоредба заложените парични вземания са погасени чрез плащане на изпълнителя по договора за обществена поръчка, респ. договорът за обществена поръчка е прекратил действието си поради неговото пълно изпълнение? Сочи допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК. Обосновава, че спрямо правоотношението се прилагат действащите разпоредби към момента на сключване на договора. Предвидена била възможност сключените по реда на ЗОП правоотношения преди измененията ЗДИЗОП да са прехвърляни и залагани и да се извършва принудително изпълнение. Но процесният договор бил прекратен преди посоченото изменение ДВ бр. 40/2014 г. в сила от 01.07.2014 г. и не можело спрямо него да се приложи изменението на закона. Счита, че не може да се приложи и § 115 от ПЗР на ЗИД на ЗОП. Договорът за изработка не бил заварен. „Обединена българска банка“ АД, [населено място] и „Крам комплекс груп“ АД в несъстоятелност чрез синдика, оспорват касационната жалба. Излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като липсват формулирани правни въпроси. Претендират разноски. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. С решение № 2244 от 15.10.2019 г. по т.д. 2982/19 г, САС, ТО, 11 състав е обезсилил решение от 13.03.2019 г. по т.д. 237/17 г, СОС, ТО, 1 състав, с което са отхвърлени предявените срещу [община] главен иск с правно основание чл. 44 а, ал. 1 изр. 1 от ЗОЗ за сумата от 878 231,83 лв, представляваща заложено вземане, върху което ищецът бил пристъпил към изпълнение по ЗОЗ с вписване № 2012101800086, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21.11.2017 г, до окончателното плащане, евентуален иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за същата сума, обезщетение за имуществени вреди, причинени от извършени от ответника плащания в нарушение на задълженията му на трето задължено лице по договор № 77 от 29.06.2010 г. за извършване на СМР на обект „Водоснабдяване на [населено място] – реконструкция и модернизация етап II, сключен между ответника като възложител и „Крам комплекс груп“ ЕАД като изпълнител, вземанията по който са заложени в полза на ищеца по реда на ЗОЗ ведно със законната лихва от 21.11.2017 г. С решение № 60 047 от 08.09.2021 г. по т.д. 182/20 г. ВКС, I ТО е оставено в сила решението на САС. По настоящия спор, ВКС е приел, че с оглед действието на залога, уведомяване на длъжника, както и действията на вписванията е приел, че ищецът „ОББ“ АД към датата, на която е подадена исковата молба е кредитор с валиден залог върху вземане на залогодателя „Крам комплекс груп“ АД н, по който залог към 18.10.2012 г. е вписано пристъпване към изпълнение, извършено в рамките на петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. С това вписване и получаване на съобщение от задълженото лице на 23.10.2012 г., кредиторът бил осигурил непротивопоставимост на всяко разпоредително действие с вземането, както и непротивопоставимост спрямо него на извършено в полза на залогодателя плащане. Вписаното пристъпване към изпълнение оправомощава заложния кердитор да предяви иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 44 а, ал.1 изр. 2 ЗОЗ, поради което е прието, че същият е активно процесуалноправно легитимиран и заявеният иск е допустим. Отхвърлена е тезата, че е необходимо подновяване на вписването, тъй като кредиторът се ползва от първоначалното вписване, към което било насложено вписването към пристъпване към изпълнение, с придаденото от закона действие на изпълнителен запор. Кредиторът нямал интерес и необходимост да вписва залога си, доколкото заложното право не е погасено и не е погасено правото на изпълнение. ЗОЗ не обвързвал реализиране правата на пристъпил към изпълнеине заложен кредитор с непрекъснатост на вписванията на учредения залог в регистъра до приключване на изпълнението. Изложени са допълнителни аргументи, че спрямо длъжника на ищеца е открито производство по несъстоятелност и ищецът-кредитор е заявил правата си като вземанията му са приети. Прието е, че не може да съществува задължение за подновяване на вписванията. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от представения по делото и приет като доказателство Договор за кредитна линия от 14.01.2010 г. се установява, че по силата на същия, „Обединена българска банка“ АД е предоставила на кредитополучателя „Крам комплекс груп“ АД, парични средства, в режим на кредитна линия, с максимален лимит на усвояване в размер на 12 500 000 лв. Установено е, че за обезпечаване на вземанията на банката по Договора за кредитна линия от 14.01.2010 г., кредитополучателят "Крам комплекс груп“ АД е учредил особен залог върху свои вземания на обща стойност 3 686 181, 43 лв., произтичащи от Договор № 77 от 29.06.2010 г. за изпълнение на строително-монтажни работи на обект: „Водоснабдяване на [населено място] - реконструкция и модернизация - II етап“, сключен между ответника [община] в качеството му на възложител и „Крам комплекс груп“ АД като изпълнител. Установено е, че договорът за особен залог върху вземанията на изпълнителя „Крам комплекс груп“ АД по договора с [община] е бил сключен между „Обединена българска банка“ АД и залогодателя „Крам комплекс груп“ АД на 27.07.2011 г., вписан в ЦРОЗ с разпореждане за вписване номер 2011072702110. Установено е, че „Обединена българска банка“ АД е уведомила [община] за учредения в нейна полза особен залог на вземания с уведомление, изходящ № 000335/28.07.2011 г. (чл. 17 от ЗОЗ), което било получено от [община] и заведено в деловодството му с входящ № РД-17-04-1 от 28.07.2011 г. От представеното извлечение от ЦРОЗ се установява, че с вписване под номер № 2012101800086 от 18.10.2012 г. е отразено вписване на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ и по учредения в нейна полза особен залог на вземания, произтичащи от сключения между ответника [община] и „Крам комплекс груп“ ЕАД Договор № 77 от 29.06.2010 г. за изпълнение на строително-монтажни работи на обект: „Водоснабдяване на [населено място] - реконструкция и модернизация - II етап“. Установено е, че със съобщение по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ - уведомление изходящ № 220-ПК- 1333/19.10.2012 г. на „ОББ“ АД, заложният длъжник „Крам комплекс груп“ ЕАД бил уведомен за извършеното пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на заложените вземания. Прието е, че не се спори, а и се установява, че съобщението по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ е изпратено и връчено на ответника [община] с разписка за доставяне на 23.10.2012 г., поради което на основание чл. 34, т. 2 във вр. с чл. 44а, ал. 2 и 3 от ЗОЗ, Банката поканила третото задължено лице и настоящ ответник - [община] да извършва всички дължими плащания по договора, от който произтичат заложените вземания, по посочена банкова сметка, открита в „Обединена българска банка“ АД. Отбелязано е, че по делото е представена и е приета като доказателство обратната разписка за доставяне на уведомлението. В производството пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел Н. Щъркова - служител на [община] в служба „деловодство“, която е потвърдила получаването на пратката с подписа си. Прието е, че по делото не се спори, а и се установява, че с решение № 200 от 16.12.2013 г. по т.д.н. № 24/2013 на Софийски окръжен съд по отношение на „Крам комплекс груп“ АД е открито производство по несъстоятелност. С решение № 125 от 09.12.2015 г. по същото дело „Крам комплекс груп“ ЕАД е обявен в несъстоятелност, като вземанията по Договор за кредитна линия от 14.01.2010 г. на „Обединена българска банка“ АД за 19 273 378, 21 лв. са приети, като с частична сметка разпределение № 1 от 12.05.2017 г. е удовлетворена за 30 000 лв. или 0,16%. Посочено е, че в производството пред първата инстанция е допуснато изслушване на съдебно - счетоводна експертиза, като с оглед заключението на вещото лице е констатирано, че [община] е направила плащания по обект: „Водоснабдяване на [населено място] - реконструкция и модернизация - II етап“ по сметка, открита на името на залогодателя „Крамкомплекс“ ЕАД, като общият размер на преведената сума бил 878 231, 83 лв. извършени, както следва: на дата 22.11.2012 г. - сумата 858 274, 48 лв., с основание на превода „СМР по фактура 1252 от 31.07.2012 г.“; на дата 22.11.2012 г. - сумата 19 957, 35 лв. - с основание на превода „СМР по фактура 1284 от 19.10.2012 г.“. Посочено е, че заключението на вещото лице е, че за периода 01.10.2012 г. до 31.07.2014 г. ответникът [община] не е извършил никакви плащания по посочената сметка на депозитаря. Така въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като е споделил мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 от ГПК е препратил към тях. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на [община] за неправилност на първоинстанционното решение, основани на това, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че е била лишена от възможността да ангажира доказателствени искания в подкрепа на правоизключващите възражения срещу иска, както са заявени от нея в отговора на исковата молба - за липса на облигационно вземане на заложния кредитор и за неизпълнение на цялостния фактически състав на разпоредбата на чл. 44а от ЗОЗ за пристъпване към изпълнение на вземане. Въззивният състав е приел, че направените с въззивната жалба доказателствени искания - за изслушване на нова съдебно-счетоводна експертиза; за издаване на съдебни удостоверения; за представяне на оригиналите на представени по делото преписи заедно с осигуряване възможността за оспорване на истинността на оригиналите по реда на чл.193 от ГПК след тяхното представяне от насрещната страна правилно са били прецени от първата инстанция като неоснователни поради настъпилата към момента на посочването им за събиране процесуална преклузия. Въззивният съд е посочил, че първата инстанция правилно е приела, че при повторното разглеждане на делото за двете главни страни, които са били конституирани в надлежните си процесуални качества още при първоначалното разглеждане на делото – „ОББ“ АД в качеството на ищец и [община], като ответник е била налице настъпила процесуална преклузия по отношение на възраженията и доказателствените искания, които те са могли да сторят до този момент. Прието е, че след този момент - при повторното разглеждане на делото след връщането му от въззивната инстанция за конституирането на „Крам комплекс груп“ АД /н./ като съищец на първоначалния такъв „ОББ“ АД, по отношение на вече конституираните като главни страни „ОББ“ АД и въззивният жалбоподателя „Крам комплекс груп“ АД /н./ ще е настъпила вече процесуална преклузия за представяне на нови доказателства и за релевиране на нови доказателствени искания като тези процесуални възможности за упражняването на правото на защита са били на разположение и на двете главни страни и същите са могли да ги упражнят още при първоначалното разглеждане на делото в предвидените преклузивни срокове. Прието е, че след това при повторното разглеждане на делото, те са могли да твърдят и сочат за събиране само нововъзникнали или новоузнати писмени доказателства, какъвто характер нямат посочените от жалбоподателя [община]. Прието е, че преценявайки, че тези доказателствени искания са преклудирани, първоинстанционният съд правилно е отказал събирането им. Предвид това, въззивният съдебен състав е намерил, че не са налице сочените от жалбоподателя нарушения на съдопроизводствените правила при отказа за допускане за събиране на горепосочените доказателства, които да са довели до неизясняване на спора от фактическа страна и което да има крайна последица неправилност на постановеното решение. С оглед на събраните и обсъдени писмени доказателства, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните ССЕ въззивният съд е приел за безспорно установено обстоятелството, че в полза на въззиваемото дружество е съществувало право на частно изпълнение, което да е с източник процесния договор за особен залог върху вземанията на „Крам комплекс груп“ АД /н./, произтичащи от сключения с [община] договор за изпълнение на строително-монтажни работи. Посочено е, че към датата на предявяване на иска, заложният кредитор „Обединена българска банка“ АД е притежавал валидно заложно право върху вземане на „Крам комплекс груп“ АД /н./ от [община], доколкото по делото е безспорно установено, че към датата 30.12.2016 г. залогът е бил вписан в ЦРОЗ и фактическият състав по учредяването му е бил изцяло осъществен, като обстоятелството, че срокът на това вписване е изтекъл на 27.07.2016 г. е без всякакво правно значение, тъй като към момента на превода на исковите суми от длъжника по заложното вземане в полза на „Крам комплекс груп“ АД /н./ е съществувало валидно заложно право по отношение на което кредиторът „Обединена българска банка“ АД вече е бил пристъпил към изпълнение. Въззивният съд е приел, че с вписването на пристъпване към принудителното изпълнение и уведомяването на длъжника по заложеното вземане за това обстоятелство заложният кредитор е осигурил непротивопоставимост на всяко разпоредително действие с вземането, както и непротивопоставимост спрямо него на извършеното в полза на залогодателя плащане, като именно това обстоятелство е предопределило и активната процесуална легитимация на банката да предяви иска за принудителното събиране на вземането от страна на „лошо платилия“ вместо него на първоначалния кредитор длъжник на заложеното вземане. Въззивният съд е приел за неоснователни и като неможещи да бъдат споделени твърденията на [община] за нищожност на договора за особен залог поради невъзможен предмет. Въззивният състав е споделил изцяло мотивите на първостепенния съд, че дори в договора да не е бил конкретизиран размерът на заложените вземания, а само основанието, от което произтичат и страните, договорът за особен залог пак ще е действителен. В процесния случай, в договора за залог на вземания е посочена сумата от 3 686 181,43 лв., представляваща цената на сключения между [община] и длъжника „Крам комплекс груп“АД договор за изпълнение на СМР, преди да бъде извършено по него авансовото плащане в размер на сумата от 737 236,24 лв., представляващо 20 % от стойността на договора. Съдът е приел, че обстоятелството, че по договора за СМР вече е било извършено частично плащане, но само до размера на уговореното авансово плащане, както и че към момента на сключването на особения залог не е било отчетено това обстоятелство, а заложният кредитор не е длъжен да знае за същото, не прави договора за залог нищожен поради невъзможен предмет - доколкото вземането на същия е в по-голям размер от съществуващото заложно вземане, кредиторът има правото да се удовлетвори само до този размер. Въззивният състав е намерил за правилни и че следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че защитното възражение на ответника срещу иска, основаващо се на това, че заложният кредитор незаконосъобразно е вписал пристъпване към изпълнение, защото не е обявил законосъобразно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането си по договора за банков инвестиционен кредит, е неоснователно, тъй като ответникът като трето неучастващо в горните облигационни отношения лице, не е процесуално легитимиран да упражни вместо кредитополучателя възражението му за липса на надлежно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит. Въззивният съд е приел за неоснователни и не е споделил още и доводите на [община], че в хода на производството не били установени от банката всички елементи от надлежното упражняване на правото на принудително изпълнение от страна на заложния кредитор по отношение на процесното вземане, произтичащо от сключения договор за обществена поръчка между [община] и „Крам комплекс груп“АД, а именно наличието на надлежно уведомяване по реда на чл.17 от ЗОЗ на заложния длъжник [община] за сключения особен залог върху същото вземане, както и за надлежно уведомяване от заложния кредитор на задълженото лице за вписано пристъпване към принудително изпълнение по договора за особен залог със съобщение по чл.33 във вр. с чл.34, т.2 от ЗОС, с посочена банковата сметка на назначения депозитар, по която длъжникът следва да плати. Въззивният съд е посочил, че твърденията на [община] са, че и двете уведомления - това по чл. 17 и по чл. 33 от ЗОЗ са отправени от лица, които не са надлежно легитимирани и упълномощени от законните представители на „ОББ“ АД да представляват банката заложен кредитор в отношенията ѝ с трети лица, произтичащи от упражняването на учредени в нейна полза заложни права. Посочил е още, че конкретно по отношение на уведомлението по чл.33 от ЗОЗ се твърди, че не е налице надлежно връчване по отношение на [община] като се оспорва верността на записванията в разписката за връчване. Въззивният съд е приел, че тези твърдения на Общината се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По отношение на уведомлението по чл.17 от ЗОЗ, с което [община] е била уведомена още на 28.07.2011 г. за това, че с договор за залог от 27.07.2011 г. „Крам комплекс груп“ АД е заложил пред „ОББ“ АД вземането си, произтичащо от Договор за СМР № 77/29.06.2010 г., сключен между „Крам комплекс груп“ АД и [община], с посочени номер на вписване на залог в ЦРОЗ и номера на банковата сметка, по която трябва да се плати. Уведомлението е подписано от г-н М. Ц., в качеството му на мениджър „ОББ“ АД БЦ „София запад“, а че е имало това лице пълномощия да представлява банката в отношенията ѝ с клиентите и трети лица, е установено от изрично писмено пълномощно изходящо от законните представители на банката. Според въззивния състав, видно от т.4 от пълномощното този служител на банката е бил изрично упълномощен да я представлява при учредяването, вписването, подновяването и заличаването на всякакъв вид залози за обезпечаване на вземания на банката, вкл. и за извършване на изброените действия пред Централния регистър на особените залози. Освен изричното предоставяне на права на директора на банковия клон да упражнява всички права, произтичащи от учредяването, вписването и пристъпването към изпълнение на сключени договори за особен залог, то след като на упълномощеното лице са делегирани права по учредяването и реализацията на заложното правоотношение, то, според въззивния състав, на още по-голямо основание следва да се счита, че са му предоставени и права, насочени към обезпечаване реализацията на заложното право на банката, вкл. такова да уведоми третото задължено лице на кого и по чия сметка трябва да престира за да се освободи от задължението си. Прието е, че същото важи и по отношение на уведомлението, с което съгласно чл. 33, ал.1 от ЗОЗ банката е уведомила длъжника по изпълнението [община], че пристъпва към принудително изпълнение с указание, че следва да извърши плащане в полза на „ОББ“ АД по посочената в уведомлението банкова сметка. Установено е, че същото е подписано от г-н П. С., в качеството му на директор дирекция „Проблемни кредити“ при „ОББ“ АД, като от представеното по делото и прието като доказателство пълномощно се установява, че същият е изрично упълномощен да представлява банката при извършване на всички необходими действия пред ЦРОЗ, вкл. и да дава и отправя искания за информация и съдействия до трети лица, органи, институции и учреждения във връзка с упражняването на заложните права. При разпита му в с.з. на 14.12.2018 г. като свидетел П. С. изрично е потвърдил авторството на подписа си върху уведомлението до въззивника по чл.33 от ЗОЗ, а служителката на [община], Н. Щъркова при дадените от нея в същото съдебно заседание свидетелски показания изрично е потвърдила обстоятелствата по връчването на уведомлението до Общината, което е станало на посочената в обратната разписка дата- 23.10.2012 г. Въззивният съд е посочил още в своето решение, че в изпратеното по чл.33, ал.1 от ЗОЗ уведомление банката изрично е наредила всички плащания по Договор № 77/29.06.2010 г., сключен между „Крам комплекс груп“ ЕАД и [община] до размера на сумата от 3 686 181,43 лв. да бъдат превеждани по изрично посочената сметка на депозитаря, назначен от банката, което указание е в съответствие с изричната разпоредба на чл. 44а, ал.3 от ЗОЗ. Въпреки това, от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 22.11.2012 г. и след получаване на уведомлението по чл. 33, ал.1 от ЗОЗ, [община] е извършила следните плащания по Договор № 77/29.06.2010 г., сключен между „Крам комплекс груп“ ЕАД и [община], както следва: Плащане на сума в размер на 858 274, 48 лв. по сметка IBAN [банкова сметка], открита в „Сибанк“ АД с титуляр „Крам комплекс груп“ ЕАД и с основание на превода „СМР по фактура 1252 от 31.07.2012 г. и наредител [община] и плащане на сума в размер на 19 957,35 лв. по сметка IBAN [банкова сметка], открита в „Сибанк“ АД с титуляр „Крам комплекс груп“ ЕАД и с основание на превода „СМР по фактура 1284 от 19.10.2012 г. и наредител [община]. Прието е, че тези плащания са извършени от [община] в нарушение на изпратените от заложния кредитор „ОББ“ АД изявления по чл.17 и чл. 33 от ЗОЗ и в нарушение на разпоредбите на чл. 32, ал.4 от ЗОЗ и чл.44а от ЗОЗ и без съобразяване с указанията на заложния кредитор. Прието е, че извършените от [община] плащания са относително недействителни спрямо заложния кредитор „Обединена българска банка“ АД и в съответствие с общия правен принцип, че „който плаща зле плаща два пъти“ следва да бъдат възстановени в съответствие с дадените от заложния кредитор нареждания в полученото съобщение по чл.33 от ЗОЗ от 23.10.2012 г. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на [община], че за последната е съществувала нормативна забрана да заплати сумата на лице, което е различно от изпълнителя по договора за строително-монтажни работи, тъй като не намира опора в никой нормативен акт. Посочил е, че цитираните от жалбоподателя разпоредби на Наредба № 25/29.07.2008 г. не въвеждат каквито и да е ограничения за общината в качеството ѝ на ползвател на финансова помощ да плаща по банкова сметка на депозитаря по ЗОЗ, когато вземането към нея е заложено по реда на този закон и заложният кредитор е пристъпил към изпълнение. Въззивният съд е посочил, че както правилно е разяснил и първостепенният съд, да се приеме противното означава да се даде предимство на нормативен акт от по-нисък ранг и по този начин да се дерогират разпоредбите на ЗОЗ като се осуети възможността заложният кредитор да реализира учредените преди това в негова полза заложни права. За неоснователно е прието и възражението на въззивния жалбоподател за изтекла в негова полза пет годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Прието е, че от данните по делото, вкл. и от заключението на вещото лице по ССЕ, е установено, че плащанията към залогодателя са били извършени на 22.12.2012 г., а искът по чл.44а, ал.1, изр. второ от ЗОЗ на заложния кредитор срещу третото задължено лице е предявен в регистратурата на съда на 21.12.2017 г., точно преди изтичането на давността на 22.12.2017 г. Поради това, въззивният съд е приел, че се е наложил извода за основателност на предявения иск с чл.44а, ал.1, изр.второ от ЗОЗ и с оглед изхода на спора по главния иск е прието, че съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличие на основания, обуславящи вероятност съдебното решение да е нищожно, както и не са установени основания, въззивното решение да е евентуално недопустимо. Извън посочените основания, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, за които съдът следи служебно, касаторът следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на поставения първи правен въпрос, следва да се посочи, че при първото разглеждане на делото от въззивния съд, чието решение е потвърдено от ВКС, решението на първоинстанционния съд е обезсилено, не поради липса на участие на ответник в процеса, а поради липса на участие на лицето, чийто права са предявени, носителя на спорното право. С обезсилването на решението, целта е била да се защитят правата на лицето, чиито права са предявени, носителят на материалното право „Крам комплекс груп“ АД. Съгласно разясненията в т. 5 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, целта на обезсилване на решението е да се упражни надлежно правото на иск, при спазване на всички предпоставки от и срещу легитимираната да отговаря по исковете страна. В случай, че е постановено недопустимо решение поради нарушено право на страна в процеса, (което в разглеждания случай е установено с влязло в сила решение), тогава решението се обезсилва и делото се връща за ново разглеждане, обезпечаващо разглеждането на делото с цел обезпечаване правата на страната, чийто права са накърнени. В този смисъл, поставеният първи правен въпрос, не е релевантен за обуславящия изход на спора. Поради това с поставения правен въпрос, касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на формулирания втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че с постановеното вече в процеса решение на ВКС по т.д. 182/20 г., I ТО е разрешен въпросът относно валидността на договора за залог. Поставеният правен въпрос е свързан с твърдението на ищеца, че е погасил точно задължението си към своя кредитор. Този факт не е приет за установен от въззивния съд. С оглед данните по делото, направеното оспорване на връчването на уведомление за вписано пристъпване към изпълнение на заложния длъжник (23.10.2012 г.), въззивният съд е приел, че плащането е извършено след уведомяването на заложния длъжник за пристъпване към изпълнението (22.11.2012 г.). Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС ( решение № 95 ОТ 31.01.2020 г. по т.д. № 1757/2018 г. ТК, I ТО на ВКС), съгласно която упражняването на правомощието на заложния кредитор по чл. 34, т. 2 ЗОЗ, е от значение с оглед противопоставимостта на вписаното пристъпване към изпълнение на заложния длъжник. „До получаване на уведомлението по чл. 34, т. 2 ЗОЗ заложният длъжник може да плати валидно на залогодателя, което плащане ще има погасителен ефект и спрямо заложния кредитор, а след получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния кредитор, заложният длъжник трябва да плати по посочената сметка на депозитаря.“ С оглед анализа на доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извода, чe уведомяването на длъжника е станало преди извършването на плащането. Това от своя страна е обусловило извода за плащане не на легитимираното лице, в отклонение на предвиденото в закона и при липса на погасителен ефект. Въззивният съд също така е съобразил тълкуването на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и преди, и след датата 30.12.2016 г., на която влиза в сила ЗИДЗОЗ, дв. бр. 105/2016 г., направено с решение № 35 ОТ 27.02.2023 г. по т. д. № 712/2020 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. С посоченото решение, ВКС е приел, че неблагоприятни последици от неподновяване на вписването в петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и преди, и след датата 30.12.2016 г., на която влиза в сила ЗИДЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г., се свързва единствено с бездействието на кредитора да охрани в пълен обем правата си по залога, за да може успешно да ги реализира принудително и при конкуренция с друг кредитор, вписал залог върху същото имущество, но не води до погасяване на заложното му право. За да се запази действието на особен залог по смисъла на § 49 от ПЗР на ЗИДЗОЗ и реда на неговото вписване, не трябва да бъде извършвано подновяване, ако преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е било вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ или друг регистър по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, или е било насочено принудително изпълнение по реда на ГПК, съответно извършено вписване в съответния регистър на наложен запор върху заложеното имущество, или е бил наложен общ запор върху цялото имущество на длъжника залогодател с решение по чл. 710 ТЗ от съда по несъстоятелността.“ В случая въззивният съд е установил, че липсва точно изпълнение на задължението на легитимирания заложен кредитор. Прието е, че плащането, извършено от заложния длъжник на кредитора му, „Крам комплекс груп“ АД, не е годно да погаси задължението, тъй като е извършено след уведомяване за пристъпване към изпълнение. Това е обусловило извод, че залогът е провел правно действие. По отношение противоречието на договора за залог със ЗОП 2004 г., настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на спора и установената липса на изпълнение от страна на заложния длъжник, не може да се приеме, че договорът е прекратен. Съответно следва да се приеме, че въззивният съд не се е отклонил от трайното тълкуване, извършено от ВКС по отношение на чл. 42 а от ЗОП от 2004 г. вр. § 115 от ЗИДЗОП решение № 137 ОТ 19.07.2016 г. по т. д. № 1503/2015 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Съгласно тази практика с изменението на ЗОП (ДВ бр.40/2014г.) е въведен новият текст на чл. 42а от същия закон, уреждащ възможността за прехвърляне на паричните вземания по договорите под режима на този закон. На тази разпоредба законодателят изрично е придал обратно действие - § 115, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗОП, поради което следва да се приеме, че тя се простира и по отношение на заварените правоотношения, за които споровете относно вземанията са висящи. Доколкото спорът и в настоящия случай е висящ, при разрешаването на поставения правен въпрос, не е налице отклонение от трайното тълкуване на посочената норма. Твърдението на касатора относно прекратяване на договора за изработка, по силата, на който дължи плащане на възнаграждение, на основание чл. 266 от ЗЗД, на своя кредитор, не е прието за основателно, поради липсата на точно изпълнение на задължението за плащане. След връчване на съобщение за вписания залог по реда на ЗОЗ, Общината като длъжник има задължение да плати към заложния кредитор, „ОББ“ АД, съответно след връчване на съобщение за вписване пристъпване към изпълнение, да плати на заложния кредитор. Поради това, че не е платил на легитимираното да получи плащане лице, договорът не е прекратен и съответно разрешението на поставения правен въпрос, следва да е в съответствие с посочената трайна практика на ВКС относно обратното действие на приетата с § 115 от ПЗР на ЗОП, норма(ДВ бр.40/2014г.) за въвеждане на чл. 42 а от ЗОП. Наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС по посочения правен въпрос, изключва посоченото от касатора допълнително основание съгласно т. 3, чл.280, ал. 1 от ГПК. Следва изрично да се подчертае, че вписаното пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, води до възлагане на вземането от заложния кредитор за събиране. Това е прието и в решението на ВКС при предходното разглеждане на делото, за да бъде потвърдено решението на въззивния съд при първото разглеждане на делото. Предвид посоченото не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът „ОББ“ АД е поискал присъждане на разноски. По делото няма доказателства за извършване на разноски от тази страна, поради което такива не трябва да се присъждат. Наличието на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на въззивния съд, посочваща „ликвидатор“ вместо „дипозитар“, на основание чл. 247 от ГПК, следва да се отстрани служебно от въззивния съд. Така мотивиран Върховният касационен съд