Определение № 60712 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 276/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Българска асоциация по боуен терапия“, [населено място], срещу решение № 12339/18.11.2020г., постановено по т.д.№ 1971/2020г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 130/20.02.2020г. по т.д.№ 432/2019г. на Софийски градски съд за признаване за установено по иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО /отм./, вр. чл.124 ГПК, предявен от „РР К.“ ЕООД, [населено място], против Сдружение „Българска асоциация по боуен терапия“, че Г. В. И. е действал недобросъвестно при заявяване в Патентно ведомство на Република България за регистрация на марка „BOWEN БОУЕН“ – словна, заявка № 2014132636N от 26.05.2014г., за стоки от клас 16 – афиши, плакати от хартия и картон, печатни произведения, учебни материали, както и за услугите от клас 41 – организиране на конкурси, организиране и провеждане на симпозиуми, конференции, семинари и колоквиуми и клас 44 – медицинско обслужване, грижи за хигиената и красотата на хора, по международната класификация на стоките и услугите (Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за целите на регистрация на марки от 1957г.). Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че на 05.09.2010г. ищецът по иска „РР К.“ ЕООД е сключил писмен договор с представлявано от Андрю Зопос дружество (A-Z Bowen Training P/L със седалище в Кипър) за организиране на курсове и събития по Боуен техника/Боутех на територията на България, за които кипърското дружество ще осигурява регистриран лицензиран инструктор, а ищецът се е съгласил да не се включва в никаква друга организационна дейност по Боуен техника за период от 2 години от прекратяване на договора, първоначално сключен със срок до 20.11.2010г. В изпълнение на договора са организирани мероприятия, подробно описани в мотивите на решението. През 2011г. Р. Р., като управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е преминал семинари, покриващи теорията и практиката на техниката, а на 18.05.2012г. е получил сертификат от Европейския колеж за изучаване на Боуен техника. През октомври 2012г. Р. чрез ищовото дружество е предприел организирането на курсове и презентации, участие в телевизионни предавания, популяризиране в интернет страницата на дружеството, поддържане на ю-туб канал, за което са събрани доказателства за периода 2012г. – 2013г. На 26.05.2014г. Г. В. И. е заявил за регистрация в Патентно ведомство словна марка „BOWEN БОУЕН“ за класове 16, 35, 38, 41 и 44. На 23.01.2015г. е учредено Сдружение „Българска асоциация по боуен терапия“ и на 14.08.2015г. са прехвърлени правата върху заявката за регистрация на марката от И. на сдружението. Марката е регистрирана на 30.10.2017г. със срок на действие до 26.05.2024г. На 09.01.2015г. между Австралийската академия по Боуен терапия и от името на „Българска Боуен ТМ Асоциация“ чрез Г. И. е било сключено споразумение, съгласно което на българската асоциация е било разрешено да провежда курсове. Посочената Австралийска академия по Боуен терапия е създадена след смъртта на Т. Амброуз Боуен, основател на терапията, и асоциацията е действала чрез дружество Боутех Пти ЛТД. Асоциацията е основала филиали в различни страни и имала регистрирани национални и европейски търговски марки. Лицето Г. И. е бил управител и собственик на няколко търговски дружества и в периода 2011г. – 2019г. е реализирал приходи от обучения и семинари, както и той самият е преминал обучения, а на 30.03.2011г. му е издадена диплома за професионални умения от Австралийската академия по Боуен терапия. Чрез едно от дружествата си той е сключил договор на 24.03.2011г. с представлявано от Андрю Зопос дружество - A-Z Bowen Training P/L, а на 05.11.2011г. с друго дружество на Зопос - A-Z Bowtech Center Ltd. Г. И. и Р. Р. заедно са организирали една от презентациите през 2010г., като не е установено Р. да е узнал за Боуен терапията от И.. Първоинстанционният съд е формирал извод, че най-ранната дата на проведено събитие в България по Боуен метода е 07.10.2010г. във ВМА, като Р. – лично и чрез фирмата си е популяризирал и разработил пазара по посочената терапия. Прието е, че утвърждаването на знака е направено от Р. чрез единственото регистрирано от него дружество. Заявителят на марката И. е знаел за осъществяваната от Р. терапевтична дейност, поради което е действал недобросъвестно при подаване на заявката за регистрация на марката. От правна страна въззивният съд се е позовал на решение на СЕС по дело С-529/07г. относно преценката за недобросъвестност, а именно: обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице ползва идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока/ услуга, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена; намерение на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак, както и степента на правна защита, от която се ползва знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1.“При предявен иск за установяване, че заявителят на марка е действал недобросъвестно при подаване на заявката за нейната регистрация, в съдебното производство изследва ли се качеството „действителен притежател“ на марката на ищеца или това качество подлежи на установяване пред Патентно ведомство в последващо административно производство (по заличаване на марката)?“ – твърди се противоречие с решение № 195/31.01.2018г. по т.д.№ 370/17г. на ВКС, І т.о.; 2.“Качеството „действителен притежател“ на марка изисква ли ищецът да докаже, че използва фактически в търговската си дейност знака и че го е използвал и към датата на подаване на заявката за регистрация на марката?“- на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 195/31.01.2018г. по т.д.№ 370/17г. на ВКС, І т.о.; 3.“ Качеството „действителен притежател“ на марка изисква ли лицето да е утвърдило марката на пазара на съответните стоки или услуги преди заявяването й от трето лице? Обемът на използване на марката от ищеца преди датата на заявката й подлежи ли на изследване по делото и релевантен ли е към установяване на недобросъвестността?“ – въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не са посочени решения на ВКС, а на други по степен съдилища; 4.“В случай, че както ищецът, така и заявителят на марката, твърдят, че те са били нейни „действителни притежатели“, тъй като са я използвали в дейността си преди подаване на заявката за регистрация на марката, съдът длъжен ли е да прецени обема на използване на всеки от тях, за да прецени кое лице има качеството на „действителен притежател на марката“ или използването на заявителя е без значение по делото?“ – заявено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 5.“При преценка на недобросъвестността на заявителя трябва ли да се изследва цялата търговска логика на заявяване на марката или е необходимо и достатъчно условие съдът да установи, че заявителят е знаел, че ищецът е използвал знака преди подадената заявка?“ – твърди се наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с решенията на СЕС по дело С-529/07 и по дело С-320/12. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Отговорите на първи и втори въпроси са дадени изрично в цитираното от касатора решение № 195/31.01.2018г. по т.д.№ 370/17г. на ВКС, І т.о. По третия въпрос не е посочена конкретна практика на ВКС, обективирана в решения, но отговорът му също се извежда от решение № 195/31.01.2018г. по т.д.№ 370/17г. на ВКС, І т.о. Четвърти и пети въпроси са разрешени в практиката на СЕС в решения по дело С-529/07 и дело С-320/12 и съответно даденото тълкуване е съобразено в решение № 195/31.01.2018г. по т.д.№ 370/17г. на ВКС, І т.о. В това решение е прието, че понятието „действителен притежател на марката“, употребено в разпоредбата на чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО /отм./, не е идентично с понятието „собственик на марката“, придобил права върху нея, чрез регистрацията й по надлежния ред, а следва да бъде тълкувано в смисъл на правен субект, който реално /фактически/ ползва в търговската си дейност за обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или сходен на заявения такъв за регистрация като търговска марка от лицето по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО /отм./. Наличието на регистрирана търговска марка от ищците към момента на предявяването на иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО /отм./ не представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на същия. Изложени са съображения, че тълкуването по този начин на понятието „действителен притежател на марката“, използвано в чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО /отм./, намира опора и в съдебната практика, разглеждаща по същество предявените по реда на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО /отм./ при аналогична активна процесуална легитимация искове за недобросъвестност. В практиката на съдилищата недобросъвестността се възприема като правна категория, предпоставяща знание у лицето подало заявление за регистрация на един знак като търговска марка, че този знак се ползва от друг търговски субект в търговската му дейност и чрез използването на знака /а не упражнявайки правата върху вече регистрирана своя марка/ това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. Съставът на ВКС се е позовал и на практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с преюдициални запитвания /решение от 11.06.09г. по дело С-529/07/, а също и на Общия съд - по искове за обявяване на недействителност поради недобросъвестност при заявяване за регистрация на основание чл.52, §1, б.“б“ от Регламент №207/2009 на Съвета /решение от 11.07.13г. по дело Т-321/10, решение от 14.02.12г. по дело Т-33/11/. В мотивите на решението по дело Т-33/11 е подчертано, че прилагането на принципа на „първия заявител“, на който почива режимът на регистрация на марките, е ограничено от нормата на чл.52, §1, б.“б“ от Регламент №207/2009 на Съвета, предвиждаща възможност по искане на трето лице, използващо нерегистрирана марка, регистрирана марка на Общността да бъде обявена за недействителна, когато заявителят е бил недобросъвестен при подаването на заявката. Посочено е, че предвидената с посочената разпоредба възможност отговаря пряко на изискването да се гарантира широка защита на всеки предприемач, използващ знак, който обаче все още не е регистрирал. В решението по дело С-529/07, постановено по преюдициално запитване в рамките на производство по дело Chocoladefabriken Lindt&Sprungli AG срещу Franz Hauswirth GmbH, като относимо към преценката за наличие на недобросъвестност се определя обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице предходно използва идентичен или сходен знак /нерегистриран като търговска марка/ за идентична или сходна стока, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена. В решението по дело С-320/12 СЕС е посочил, че за да се установи наличието на недобросъвестност на автора на заявка за регистрация на марка, трябва да се вземат предвид всички относими към конкретния случай фактори, които са налице към момента на подаване на заявката. Обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС и СЕС, което обуславя липсата на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наличието на практика на ВКС е СЕС по поставените въпроси изключва допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В молба вх.№ 67532/12.10.2021г. касаторът Сдружение „Българска асоциация по боуен терапия“ твърди, че с влязло в сила решение № 7605/23.06.2021г. по адм.д.№ 10703/2020г. на ВАС е потвърдено решение № 3957/17.07.2020г. по адм.д.№ 2188/2020г. на Административен съд София град, с което е потвърдено решение № 138/01.11.2019г. на Председателя на Патентно ведомство за заличаване на регистрация на марка „BOWEN/БОУЕН“ с рег.№ 99675 за услуги „медицинско обслужване“, както и за всички услуги от клас 41. Според ответника заличаването на марката „прави делото безпредметно“, поради което иска същото да се прекрати и да се обезсилят съдебните решения. Настоящият състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна. Предявеният иск е за установяване на факт с правно значение – недобросъвестност на заявителя към момента на подаване на заявката за регистрация на марката. Заличаването на регистрацията на марката за част от стоките или услугите след подаване на касационната жалба не е основание за прекратяване на производството по делото, респ. за обезсилване на постановените първоинстанционно и въззивно решения, след като за други стоки или услуги регистрацията не е заличена. Установената със съдебно решение недобросъвестност на заявителя би имала значение в производство по чл.36, ал.3, т.1 ЗМГО /ДВ бр.98 от 13.12.2019г./, в което това основание за заличаване ще се приложи за стоките и услугите, за които регистрацията не е заличена към момента на подаване на искането, като действието на заличаването във всички случаи е от датата на подаване на заявката – чл.38, ал.3 ЗМГО. Право на разноски за производството има ответникът, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд