Определение № 4726 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3666/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. В. П. от [населено място] срещу определение № 14582 от 31.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 7929/2025 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 22765 от 23.05.2025 г. по гр. д. № 30063/2024 г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК. Жалбоподателят счита определението за неправилно, поради което иска да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените субективно съединени искове по чл. 32, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС. Ето защо частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,