Решение № 2502 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12274/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЗЗД "Агромид Трюфел" /с участници Институт по декоративни и лечебни растения-София, "Агромид-2004" ООД, със седалище гр. Брезово и ЗП А. Т. Ж./, представлявано от управителя В. К., приподписана от адвокат С. Вулджева, срещу решение № 24882/21.07.2025 г. по адм. дeло № 10190/2024 г. на Административен съд-София град /АССГ/, трето отделение, седми състав. Релевирани са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ, Фонда/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Момчилов, в писмен отговор по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, също дава мотивирано заключение за неоснователността й. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Агромид Трюфел" ДЗЗД, срещу решение № 22/16/1/0/00015/3/02/03/01/25.09.2024 г. /изх.№ 07-2600/19408/25.09.2024 г./, издадено от изпълнителния директор на ДФ3, в частта, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 17, ал. 8, във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4/40.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /Наредба № 4; Наредбата/ е отказано частично изплащане на финансова помощ, представляващо плащане на "Агромид Трюфел" ДЗЗД по договор № РД50-39/17.12.2020 г., рег.№ в ИСУН BG06RDNP001-16.001-0007-С01, съгласно искане за окончателно плащане № 2/08.02.2022 г., с идентификационен № 22/16/1/0/00015/302/01.04.2022 г., в размер на 40 977.56лв. Обжалваният пред първостепенния съд административен акт е издаден след постановяване на предходни две съдебни решения на АССГ за отмяна на постановени от административния орган откази да заплати поисканата от бенефициента сума: решение № 5522/05.09.2023 г. по адм. дело № 6812/2022 г., с което е отменен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ от 21.05.2022 г., поради липса на изложени в него правни и фактически основания, и решение № 9096/18.06.2024 г. по адм. дело № 187/2024 г. за отмяна на последващия издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ отказ от 12.12.2023 г. и връщане на преписката на административния орган с конкретни указания за изследване трудовите договори на четиримата експерти, заети с изпълнение на дейности от административния договор, разходи за изплащане на чиито възнаграждения за периода от юни до декември на 2021 г., са отказани за възстановяване. В първоинстанционното производство е събрана цялата административна преписка по издаване на атакувания акт на изпълнителния директор на Фонда и е установена релевантната за спора фактическа обстановка, относно която в решението са изложени кореспондиращи с данните от събраните доказателства и възприети от касационната инстанция, мотиви, свеждащи се най-общо до следното: По програма за развитие на селските райони 2014-2020 /ПРСР 2014-2020 г./ е открита процедура чрез подбор на проектни предложения № BG06RDNP001-16.001 по подмярка 16.1. "Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ /Европейско партньорство по иновации/" по мярка 16 "Сътрудничество" от ПРСР 2014-2020 г. за подпомагане функционирането на оперативни групи, създадени за изпълнение на конкретен иновативен проект за постигане на целите на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост, посочени в член 56 на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.). Очакваният резултат от изпълнението й е подкрепените форми на сътрудничество да осигурят благоприятна среда за засилване и разширяване на връзките между земеделските стопани, образователните, научните звена и бизнеса, като по този начин се създадат съответните механизми за практическото реализиране на иновативни решения в практиката. Ръководителят на управляващия орган на програмата е утвърдил условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в които, наред с всички указания за съдържанието, целите и заложените за изплащане средства, са посочени категориите разходи, допустими за финансиране, както и условията за допустимостта им, в това число и средствата за възнаграждения на персонала, зает с изпълнение на дейностите по одобрените проекти. За безвъзмездно финансиране по мярката е била създадена оперативна група /под формата на дружество по ЗЗД - "Агромид Трюфел" ДЗЗД, с партньори: Институт по декоративни и лечебни растения-София, с. Негован, Столична община; "Агромид-2004" ЕООД, със седалище гр. Раковски /понастоящем "Агромид-2004" ООД, със седалище гр. Брезово/, и земеделският производител - А. Т. Ж./, която е представила проектно предложение на 23.10.2020 г. с наименование на проекта: "Микоризиране на фиданки и плододаващи овощни видове за производство на трюфели", и след одобряването му от ДФЗ, е сключила административен договор № РД50-39/17.12.2020 г. На 01.04.2022 г. гражданското дружество е подало чрез ИСУН искане за окончателно плащане № 22/16/0.0.0015/3/02/08.02.2022 г. в размер на 52 808.29лв за възстановяване на изплатените възнаграждения, включително здравни и осигурителни вноски за лица, които участват в изпълнение на проекта и са наети на трудово правоотношение от оперативната група, като преки неинвестиционни разходи за изпълнение на иновативния проект. Последвалият отказ от страна на заместник изпълнителния директор на Фонда да ги изплати е бил частично отменен с решение № 9096/18.06.2024 г. по адм. дело № 187/2024 г. на АССГ за процесната сума от 40 997.56лв /включваща заявени разходи в размер на 20 488.78лв за месечни възнаграждения и осигуровки за месеците юни-декември 2021 г. за четирима експерти на бенефициента - О. И. Й., Й. И. Я., Е. Т. Я. и Т. Т. Н., както и добавена към нея допълнителна редукция в същия размер от 20 488. 78лв, на основание чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие/, като административният съд е върнал преписката на органа за изследване наличието или липсата на съществуващи трудови договори на посочените четири лица с член на оперативната група. След представяне на допълнителни доказателства от дружеството по ЗЗД за сключени трудови договори между единия партньор в него - "Агромид-2004" ЕООД и съответно Й. И. Я. /договор № 2/03.04.2020 г./, О. И. Й. /договор № 94/10.10.2017 г./, с приложени към тях длъжностни характеристики за длъжност "тракторист" и платежни ведомости, изпълнителният директор на ДФЗ е издал решение № 22/16/1/0/00015/3/02/03/01 от 25.09.2024 г. отново за частичен отказ от изплащане на финансова помощ в размер на 40 977.56лв на посочените по-горе правни основания и с подробно изложени фактически обстоятелства. Решението е обжалвано пред административния съд, който е събрал цялата административна преписка и допълнително представеното в производството пред него писмено доказателство - писмо изх.№ 27/97.04.2025 г. от директора на Институт по декоративни и лечебни растения-София, установяващо релевантните факти, че Т. Т. Н. не е назначаван на трудов договор в института, а Е. Т. Я. е имала сключен такъв, впоследствие прекратен, поради пенсионирането й на 1.09.2020 г. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в законоустановената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. За целта анализира утвърдените с приетите от ръководителя на управляващия орган, Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 16.1 "Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ /Условия/, категории разходи, допустими за финансиране, включващи преки неинвестиционни разходи за изпълнение на иновативния проект, между които и възнаграждения, включващи здравни и осигурителни вноски за лица, участващи в изпълнението на проекта и наети на трудово или служебно правоотношение от член на оперативната група - т. 14.1. група II, б. "а" от Условията за кандидатстване, като обосновано ги отграничава от текущите разходи за осъществяване на сътрудничество във връзка с изпълнение на иновативния проект за възнаграждения, здравни и осигурителни вноски за лицата, изпълняващи дейности, свързани със самото функциониране на оперативната група по т. 14.1. група I, б. "а". Отчетено е, че претендираните в случая за възстановяване разходи за възнаграждения на четири лица безспорно попадат в групата на преките неинвестиционни разходи, по смисъла на т. 14.1. група II, б. "а" от Условията, задължителна предпоставка за допустимостта на които е изпълнението на две кумулативно дадени изисквания - да са участвали в изпълнението на проекта и да са наети на трудово или служебно правоотношение от някой от членовете на оперативната група, върху което е съсредоточил изследването си. С оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. трудовите договори за изпълнение на дейностите по проекта за безвъзмездно финансово подпомагане, сключени между бенефициента ДЗЗД "Агромид Трюфел" и всеки от четиримата полевъди/експерти, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 111 КТ, при условията на непълен работен ден /трудови договори №№ 4 и 5/26.02.2021 г., по които, съответно Т. Т. Н. и Е. Т. Я. са назначени на длъжността "експерт" и №№ 6 и 7/26.02.2021 г., за назначаването на Й. И. Я. и О. И. Й., като "работник, полевъд"/; длъжностни характеристики и отчети за извършена дейност, обосновано е счетено за осъществено само първото от горепосочените условия - че тези служители са взели участие в изпълнението на проекта. В тази връзка са приети за правилни изводите на Фонда за липсата на второто условие, предпоставящо допустимостта на разходите, а именно - всяко от лицата да е наето по трудово или служебно правоотношение от член на оперативната група, т.е. от някой от тримата партньори в обединението, а не от самото ДЗЗД, като бенефициент по договора. Изтъкнато е, че Е. Я. още преди подписване на договор № РД50-39/17.12.2020 г. е била пенсионирана от Института по декоративни и лечебни растения, а Т. Н. никога не е имал сключен такъв договор, с който и да било от тримата участници в ДЗЗД. По отношение на Й. Я. и О. Й., първостепенният съд споделя схващането на изпълнителния директор на ДФЗ, че макар и тези лица да са страни по съществуващи трудови правоотношения с "Агромид-2004" ЕООД /сега ООД/, нямат връзка с изпълнение на дейностите по проекта, доколкото длъжността, на която са назначени от търговското дружество е "водач селскостопански машини" и предполага изпълнение на трудови задължения, съществено различни от тези по изпълнение на дейностите, предвидени в одобрения проект за "полевъд/селскостопански работник". В допълнение, съдът излага мотиви за задължителното приложение при преценката за допустимост на разходи за екипи, отговорни за изпълнение на проектите, на правилото по чл. 10, ал. 2, т. 2, б. "а" от Постановление на МС № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г. Формиран е и извод, че допустимостта на претендираните разходи за възнаграждения за извършени дейности по проекта е обусловена от наличието на вътрешно съвместителство, възникнало от трудов договор, сключен по реда на чл. 110 КТ, като допълнение към основната работа, извършвана при същия работодател, докато в настоящия случай, бенефициентът ДЗЗД "Агромид Трюфел" се е позовал на трудови договори по чл. 111 КТ /за външно съвместителство/, сключени на 26.02.2021 г. Липсата на която и да е от предпоставките съгласно утвърдените Условия за кандидатстване за подпомагане по мярката и неизпълнението на общото условие по чл. 10, ал. 2, т. 2 от ПМС № 189/2016 г., дава основание на съдебния състав, обосновано и правилно да счете оспорения административен акт на изпълнителния директор на ДФЗ за законосъобразен. За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че неправилно в съдебното решение, като издател на този акт е вписан и обсъждан заместник изпълнителния директор на Фонда, което обаче не променя правилността на осъществената крайна преценка за неоснователността на подадената срещу него жалба. Оспореното решение е валидно, допустимо и съответства на приложимия материален закон, поради което касационната жалба е неоснователна. Административният договор от 17.12.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ръководителя на управляващия орган на ПРСР и изпълнителния директор на ДФЗ, от една страна, и ДЗЗД "Агромид Трюфел", от друга страна, е с правно основание чл. 24, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 7 от него Фондът и УО на ПРСР имат право да упражняват постоянен, текущ и последващ контрол не само за точното изпълнение на одобрения проект, но и за спазване на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения от страна на бенефициента. Наред с това в чл. 8, ал. 2 от договора страните са уговорили изрично, че Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ при наличие на визираните в нормата обстоятелства, в това число и тези по т. 7 от нея - когато при извършване на проверки по букви "iii", "iv" и "vi" от раздел 2 "Контролни дейности", т. А "Процедури по одобряване на заявленията" от Приложение № I към Делегиран регламент (ЕС) № 2022/127, във връзка с чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, се установи, че бенефициентът, подаденото от него проектно предложение или предложените за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане, посочени в документите по чл. 26 ЗУСЕФСУ - договорна клауза, която дословно възпроизвежда нормата на чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4/2018 г. и е посочена в обжалваното пред административния съд решение, като правно основание за частичния отказ. Трите хипотези на б. "А", раздел втори от приложение I от Делегирания регламент обхващат: достатъчен брой проверки на подадено заявление за плащане, имащи за цел осигуряване спазването на Съюзните нормативни разпоредби - б. (iii); включително проверките, предвидени в съответния регламент, уреждащ конкретната мярка, във връзка с която се иска помощта - б. (iv); доклад с подробно описание на извършената работа към всяко заявление, придружен от уверение за допустимостта на одобрените заявления, естеството, обхвата и границите на свършената работа. Подкрепящите документи е необходимо да показват достатъчно добре, че действително са извършени всички необходими проверки за допустимост на одобрените заявления - б. (vi). Със съдържащата се в чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4/2018 г., препратка към чл. 48, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, се приобщава и условието административните проверки да гарантират съответствието на операциите с приложимите задължения, установени от правото на Съюза, националното право или от ПРСР, включващи и контрол върху основателността на представените разходи - б. "д" от същата разпоредба. В изпълнение на тези правила, Фондът, след получаване на депозираното от обединението искане за плащане от 01.04.2022 г. и съответните доказателства към него, е изследвал спазването на условията за допустимост на претендираните разходи за възнаграждение на лицата, заети при изпълнение на дейностите по сключения договор, така както те са заложени в Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 16.1 "Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ", утвърдени на основание чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ от ръководителя на управляващия програмата орган, публикувани на интернет страницата на програмата и в ИСУН, заедно с обявата за откриване на процедурата чрез подбор, в изпълнение на ал. 6 на разпоредбата. Съществена част от тях са категориите разходи допустими за финансиране, описани в т. 14, стр. 18-20 от тези Условия, между които и посочените в т. 14.1. група II, б. "а" преки неинвестиционни разходи за изпълнение на иновативния проект, направени за заплащане на възнагражденията, включително здравни и осигурителни вноски на лицата, които участват в изпълнението на проекта и са наети на трудово или на служебно правоотношение от член на оперативната група. Обосновани и съответни на всички доказателства по делото са изводите на първоинстанционния съд, че за да се считат за изпълнени двете условия, е необходимо лицата да участват в изпълнението на проекта и това участие да е въз основа на трудово или служебно правоотношение, но не с оперативната група, /каквато в случая е създаденото за кандидатстване с проектно предложение и сключване на административен договор ДЗЗД/, а с неин член, което обстоятелство не е налице и за четирите лица. По отношение на експертите Е. Т. Я. и Т. Т. Н. е безспорно установено, че са в трудови правоотношения единствено с бенефициента ДЗЗД "Агромид Трюфел", а за Й. И. Я. и О. И. Й. е доказано съществуването на трудови договори, сключени с единия от партньорите - "Агромид-2004" ЕООД, без тези договори да са относими към изпълнението на дейностите по сключения административен договор за безвъзмездно финансиране. Това прави платените за тези четири лица възнаграждения за периода юни-декември на 2021 г. недопустими за подпомагане разходи, и на основание чл. 8, ал. 3, т. 8 от този договор, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 16 от Наредба № 4/2016 г., Фондът правилно е отказал частично изплащане на помощта. Изложеното налага извод за законосъобразността на отказа да бъде изплатена на жалбоподателя претендираната за възнаграждения сума в размер на 20 488.78лв. Наред с горното, следва да се отбележи, че обосновано и при спазване на задължителните правила в приложимия регламент, към отказания за плащане недопустим разход е добавена и допълнителна редукция също в размер на 20 488.78лв. В тази връзка, неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за незаконосъобразното прилагане от страна на изпълнителния директор на ДФЗ на разпоредбата на чл. 63, параграф първи, алинея трета от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, по съображения, че тя се отнася за случаи на оттегляне на подпомагането, а не за откази от изплащане на претендирани разходи. Разпоредбата, озаглавена "Частично или пълно оттегляне на подпомагането и административни санкции" задължава компетентния орган /в случая Разплащателната агенция/ да провери полученото искане за плащане и да определи допустимата сума за подпомагане. При разлика повече от 10% между поисканата и установената след проверката на допустимост на разходите сума, се прилага административна санкция. В разпоредбата на чл. 63 от регламента не се прави разграничение между оттеглени и отказани плащания, като единствените две хипотези, в които е позволено да не се прилага санкцията, са посочени в последната алинея на чл. 63, параграф първи и визират случаите, при които бенефициентът е доказал, че няма вина за включване на недопустимата сума в искането за плащане, или в които самият компетентен орган е установил по друг начин липсата на вина. От извършената в параграф първи на цитираната разпоредба препратка към чл. 48 от същия регламент, по отношение на проверките, става ясно, че обект на административните проверки са всички документи, представяни на отделните етапи от подпомагането, каквито са заявления за подпомагане, искания за плащане и други декларации, и обхващат в цялост елементите, които е възможно и целесъобразно да бъдат установени чрез проверките. Необосноваността на поддържаната от касационния жалбоподател теза за прилагане на санкцията по чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 само по отношение на оттеглените, но не и за отказаните плащания, се установява и от параграф трети, б. "б" на чл. 48 от същия регламент, който включва в обхвата на административните проверки извършените плащания, предявени в исканията за възстановяването им, /каквото е и подаденото от ДЗЗД "Агромид Трюфел" на 08.02.2022 г., искане за плащане, сложило началото на производството по издаване на оспорения административен акт/. В допълнение, следва да се отбележи, че настоящият състав намира за неоснователно извършеното от касатора позоваване на националното законодателство, в частност на разпоредбите на чл. 27, ал. 6, ал. 7 и ал. 9 ЗПЗП, доколкото нито една от уредените в тях хипотези не е приложима в настоящия случай: ал. 6 има предвид случаите на издаване на решение за налагане на финансова корекция; ал. 7 визира издаването на акт за установяване на публично държавно вземане; а ал. 9 /в релевантната й редакция към датата на издаване на атакуваното решение/, овластява изпълнителния директор на Фонда да издаде правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. По тези съображения и при липса на пороци в обжалваното първоинстанционно решение, то следва да се остави в сила. При този изход от делото, основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Поради това, на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде присъдена сумата от 102.26 /сто и две евро и 0.26/ евро, в левова равностойност - 200 /двеста/ лева, представляващи определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение