Определение № 421 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 524/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Н. Щ., чрез особения представител адв. А. Д., срещу въззивно решение № 260124/12.11.2020 г., постановено от Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 733/2020 г. Излага по съществото си доводи за недопустимост на въззивното решение, което е постановено по иск без правен интерес. Счита, че производството е следвало да бъде прекратено. Насрещните страни М. И. Г. – Т. и П. Т. Т., не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Плевенски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Плевенски районен съд, осъдил на осн. чл. 233 ЗЗД Д. Н. Щ. да опразни предоставен й въз основа на договор за наем на недвижим имот от 14.09.2018 г. апартамент, находящ се в [населено място],[жк], ул. “Д-р М. С.“ № ., вх. ., ап. .., както и да предаде на наемодателите М. И. Г. – Т. и П. Т. Т. държането на имота. Осъдил Д. Н. Щ. да заплати на М. И. Г. – Т. и П. Т. Т. сторените пред въззивната инстанция съдебноделоводни разноски за особен представител. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 14.09.2018 г. между М. И. Г. – Т. и П. Т. Т. (като наемодатели) и Д. Н. Щ. (като наемател) е сключен безсрочен договор за наем на жилищен имот [населено място]. Той е развален едностранно от наемодателите поради неплащане на наемната цена. Към датата на предявяване на иска наемателката - ответник не живее в имота, но не е върнала ключа на наемодателите и не е опразнила жилището, в което са останали нейни вещи. По силата на сключения между страните договор, при прекратяване на същи, опразването му се удостоверява чрез приемо-предавателен протокол, какъвто в случая няма. Съдът е изяснил, че имотът се счита за предаден, когато наемателят осигурява достъп до жилището във вида, в който последното е било към момента на сключване на наемния договор и то трябва напълно да е опразнено от вещи и друго имущество на наемателя, който трябва да върне и ключа. Д. Щ. не е доказала, че го е сторила – да върне ключа и да вземе всичките си вещи. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: след като ответницата е освободила наетия имот и единствено собствениците му имат достъп до него, налице ли е правен интерес у последните да водят дело за опразване на имота и предаване на държането му на собствениците – бивши наемодатели; липсата на подписан между страните приемо-предавателен протокол за предаване на имота при прекратяване на наемните правоотношения достатъчна индиция ли е да се направи извод, че имотът не е предаден, след като самите наемодатели заявяват, че имат достъп до имота си; след като собствениците заявяват, че ответницата (наемател) е напуснала имота им – кой носи тежест на доказване на твърдението, че в имота са останали вещи на последната. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Правният интерес е обусловен от твърдението за наличие на правен спор, а такъв е налице, когато в исковата молба, подадена от наемодател се твърди, че наемателят не е изпълнил задължението си да върне наетата вещ. Няма никакво съмнение, че когато наетата вещ е имот, това, че наемателят не го обитава лично или чрез трети лица, само по себе си не значи, че е вещта е върната. Задължението не е изпълнено, докато наемателят не е опразнил имота от всички свои вещи, както и докато държи ключа, независимо дали наемодателят има достъп. Искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е различен от тези по чл. 108 ЗС и чл. 75 ЗС и по него ищецът доказва наличието на наемно правоотношение, качеството си на наемодател по него, съответно качеството на наемател на ответника по иска, както и прекратяване на договора на поддържаното в исковата молба основание. В тежест на ответника е, ако твърди, че е изпълнил задължението да върне вещта, е да го установи, вкл., че е опразнил цялостно имота и от вещите си, както и, че е върнал ключа. Изготвяне и подписване на приемо-предавателен протокол за предаване на имота при прекратяване на наемните правоотношения е в случая начинът, по който страните сами са се договорили, че ще удостоверят изпълнението на задължението по чл. 233, ал.1, изр. 1 ЗЗД, поради което и съдът е изследвал дали такъв има. Освен това, във въззивното решение е посочено, че липсват каквито и да са други доказателства, установяващи пълното опразване на жилището, както и връщането на ключа. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът