Определение № 197 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 158 от 16.06.2020 г. по в.гр.д. № 154/2020 г. на Окръжен съд-Пазарджик е потвърдено решението на Районен съд-Панагюрище, постановено на 21.11.2019 г. по гр.д. № 621/2016 г., с което на основание чл. 350 ГПК е обявен за окончателен разделителен протокол по делба на недвижим имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], представляващ гараж с площ 23.55 кв.м, ведно с 1.046% ид. части от общите части на сградата, в която е построен и от правото на строеж на терена, и на движима вещ-лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДР № ...., включени в делбената маса на прекратената имуществена общност между съделителите Г. Ц. Т. и И. К. З., съгласно който са обособени два дяла: дял І на стойност 9 184 лв., включващ самостоятелния обект в сграда с идентификатор ....-гараж в сграда със застроена площ 23.55 кв.м., и дял ІІ на стойност 4 180 лв., включващ лекия автомобил. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от съделителя И. К. З.. В жалбата са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по част от исканията му за събиране на доказателства, необходими за правилното решаване на спора, като не е уважил искането му за назначаване на повторна съдебна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на допуснатия до делба гараж. Тъй като заключението не било представено в определения от закона срок, жалбоподателят не се е явил в съдебното заседание, в което същото е било прието, и не е имал възможност да оспори същото. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответницата по касация Г. Ц. Т. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Страните по делото са бивши съпрузи. С влязло в сила решение е допуснато извършването на съдебна делба между тях по отношение на придобити през време на брака имущества-гараж и лек автомобил, при равни права. по 1/2 ид. част. След влизане в сила на решението по допускане на делбата са назначени две съдебни експертизи със задача да дадат заключение за пазарната стойност на лекия автомобил и на гаража, изпълнени съответно от в.л. В. М. и Сл. Б.. Вещото лице В. М. е извършило оглед на лекия автомобил и е дало заключение, че същият има пазарна стойност 4 180 лв. Вещото лице Сл. Б. е дало заключение, че пазарната стойност на допуснатия до делба гараж възлиза на 9 184 лв. Тази оценка е направена въз основа на снимков материал, който вещото лице Б. е получило от в.л. М., и след сравнения на средните пазарни цени на подобни имоти. Заключението на в.л. Б. е депозирано в съда на 04.09.2019 г. Същото е прието в проведеното на 12.09.2019 г. открито съдебно заседание, т.е. в срока по чл. 199 ГПК. В това заседание жалбоподателят и неговият процесуален представител не са се явили, но са били редовно призовани по реда на чл. 56, ал.2 ГПК. След приемане и на това заключение първоинстанционният съд е изготвил проект за разделителен протокол, съобразно който от делбеното имущество са обособени два реални дяла: дял І на стойност 9 148 лв., включващ допуснатия до делба гараж, и дял ІІ на стойност 4 180 лв., включващ допуснатия до делба лек автомобил. В проекта са посочени и сумите, които съделителят, получил дела с по-висока стойност, ще следва да изплати на другия съделител за уравнение на дела му. Проектът за разделителен протокол е предявен на страните в проведеното на 21.11.2019 г. съдебно заседание, в което жалбоподателят и неговият процесуален представител са се явили. В това заседание не са направили възражения по предложения проект, не са оспорили заключението на в.л. Б. и не са поискали назначаване на повторна съдебна експертиза за определяне пазарната стойност на недвижимия имот. Напротив, изразили са становище, че са запознати с проекта за разделителен протокол и желаят същия да бъде приет. Тези обстоятелства са мотивирали въззивният съд да приеме, че оспорването на заключението на съдебно-техническата експертиза, направено едва с въззивната жалба, е преклудирано. Съдът е обсъдил и оплакването за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на заключението на вещото лице, и е намерил същото за неоснователно, като е посочил, че пазарната стойност на допуснатия до делба гараж не е определена произволно, а вещото лице е изхождало от неговото фактическо състояние, установено въз основа на снимков материал. С оглед на изложеното настоящият състав намира за неоснователбно искането на жалбоподателя за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК поради очевидна неправилност. От съдържанието на мотивите на въззивното решение, преценени във връзка с данните по делото, не се установява да са допуснати твърдяните от жалбоподателя нарушения на съдопроизводствените правила, вследствие на които той да е бил лишен от възможността да се запознае своевременно със заключението на в.л. Б., да направи съответни възражения, и да поиска назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на недвижимия имот. Заключението е депозирано в съда в предвидения в чл. 199 ГПК едноседмичен срок преди съдебното заседание, в което е изслушано вещото лице. Субективната преценка на жалбоподателя, че срокът не е спазен и делото ще бъде отложено, не е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът