Определение № 105 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 08.10.2012г. по гр.д.№9483/2011г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Жалбоподателите М. Ж. К. и И. Ж. К., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът А. И. И. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Цената на имота е 5000 лева, видно от приетия по делото нот.акт №г. на нотариус при РС С, с който е извършена атакуваната сделка. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на иска определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1,т.4 ГПК е 5000 лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът