Определение № 472 от 02.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4511/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Б. А. А., чрез адв. Г. Х., против определение № 12834 от 3. 07. 2025 г. по в. ч. гр. д. № 5694/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-IV-Е състав, потвърждаващо разпореждане № 20130417 от 8. 10. 2024 г. по гр. д. № 4638/2020 г. на СРС, 74 състав, с което е върната подадената от Б. А. А. въззивна жалба вх. № 25004605/15. 02. 2024 г. срещу решение № 20114097 от 24. 01. 2024 г. по гр. д. № 4638/2020 г. на СРС, 74 състав. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на районния съд за администриране на подадената въззивна жалба. Подаден е отговор на частната касационна жалба от М. Г. А. и Т. Г. А., чрез адв. М. В., с който се развиват съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 260-261, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точка 1 и 3, и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение. За да потвърди постановеното на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК разпореждане за връщане на подадената от Б. А. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е приел, че В ърнатата въззивна жалба не е съответствала на изискването на чл. 261, т. 4 ГПК, тъй като към същата не е бил приложен документ за внесена държавна такса.С разпореждане от 6. 03. 2024 г., връчено на Б. А., чрез пълномощника й адв. Х., на 12. 03. 2024 г., е била предоставена възможност на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на СГС и същата е предупредена за последиците от неизпълнение на указанията изцяло и в срок. Неизпълнение на указанията в срок е дало основание за връщане на въззивната жалба, на основание чл. 262, ал. 2 ГПК. Частната жалба съдържа позоваване на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК. Съдържа и оплаквания за незаконосъобразност на определението, но не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито е посочена съдебна практика (във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Съобразно указанията по прилагането на чл. 280 ГПК, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. Касационният съд може само да уточни и конкретизира поставения от жалбоподателя въпрос, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите в касационната жалба и изложението на основанията по чл. 280 ГПК, тъй като това би засилило служебното начало във вреда на ответната страна Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение доколкото липсва вероятност същото да е недопустимо – с обжалваното определение е разрешен повдигнатият пред въззивната инстанция, с допустима частна жалба, процесуалноправен спор. Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличие на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта. Правилна е преценката на въззивната инстанция за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК от първоинстанционния съд. Дадените от районния съд указания са били законосъобразни – основани са на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК, както и на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразени са с разясненията, дадени с точка 1 от Тълкувателно решение № 4 от 14. 03. 2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и са формулирани ясно и разбираемо. Неизпълнението им в срок е наложило прилагане на разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и връщане на въззивната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,