Определение № 157 от 15.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2194/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 53 от 18.02.2025 г. по гр. д. № 881/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С атакуваното въззивно решение е потвърдено решението на Велинградския районен съд под № 163 от 24.04.2024 г., постановено по гр. д. № 74/2024 г., с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Общината дължи на адвокат Г. Х. Б. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) сумата 6773.08 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено с решение № 334 от 02.08.2023 г. на Адвокатски съвет [населено място], за извършени от него правни действия по ч. гр. д. № 839/2014 г. на районен съд – Велинград, ведно със законната лихва, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1338/2023 г. на Районен съд - Велинград. Жалбоподателят [община] поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК към касационната жалба се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по въпросите: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства и 2/ Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си при обсъждане на всички, а не на избрани доказателства, доводи, становище и възражения, като обсъди всички относими и допустими доказателства, съобразно наведените от страните доводи и възражения. Според касатора по така поставените въпроси даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, конкретно посочена в изложението, в светлината и на постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. Насрещната страна Г. Х. Б. чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че [община] дължи на адвокат Г. Б. определеното му с решение на адвокатския съвет [населено място] адвокатско възнаграждение, въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът в качеството си на адвокат е осъществил процесуално представителство на ответната община по ч. гр. д. № 839/2014 г. по описа на районен съд – Велинград, за което бил надлежно упълномощен от кмета, но без да е сключван писмен договор за правна защита и съдействие и съответно - без да е било уговаряно адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Към датата на упълномощаването на 04.02.2019 г. по посоченото дело вече била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по която заповедният съд разпоредил [община] да заплати на „Е. Т.“ Е. сумата от общо 403 355.90 лв. главница по издадени 14 фактури, ведно със законната лихва от 03.10.2014 г. След упълномощаването си адв. Б. депозирал по делото молба за обезсилване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, която била оставена без разглеждане с разпореждане от 23.04.2019 г. Последното било обжалвано от адв. Б. и отменено от горната инстанция, като при разглеждането й по същество с определение от 10.07.2019 г. молбата била отхвърлена. Срещу определението от адв. Б. била депозирана частна жалба, която била върната от заповедния съд с разпореждане от 25.09.2019 г. Разпореждането за връщане на частната жалба на свой ред било обжалвано от адв. Б., но по молба на кмета на общината, депозирана на 02.12.2019 г., частната жалба била оттеглена. Тъй като адвокатското възнаграждение не било уговорено в договор, ищецът поискал от съответния Адвокатски съвет да определи такъв по реда на чл. 36, ал. 3 от закона за адвокатурата. С решение № 334 по протокол № 18 от 02.08.2023 г. Адвокатският съвет в [населено място] определил възнаграждение за осъщественото от ищеца процесуално представителство и защита на [община] в размер на исковата сума от 6773.08 лв. Поради липса на доброволно плащане, по заявление на ищеца адв. Б. била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от районен съд – Велинград, но в срока по чл. 414 ГПК от [община] постъпило възражение, че не дължи изпълнение на посочените в заповедта суми за главница и разноски, а впоследствие е предявен и установителният иск по чл. 422 ГПК. При тези данни въззивният съд е приел, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАдв във всички случаи адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. По силата на ал. 2 на същия чл. 36 ЗАдв размерът му се определя в договор с клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован. При липсата на писмен договор, по искане на адвоката или на клиента възнаграждението се определя от Адвокатския съвет, съобразно с Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В конкретния случай такъв е определен с решението на Адвокатския съвет в [населено място], като според въззивния състав съдът не разполага с правомощия да определя размера на възнаграждението по това правоотношение. Изложил е съображения, че предприетите от адвоката действия са в интерес на представлявания. Възраженията на [община] относно обоснования и справедливия размер на иначе дължимото се адвокатско възнаграждение и позоваването в тази връзка на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438 от 2022 г., изложени в писмено становище от 30.01.2025 г., въззивният съд не е обсъждал, като единствено е посочил, че такива оплаквания не са направени нито в срока за отговор, нито във въззивната жалба, т.е. по същество намерил същите за преклудирани. За да бъде въззивното решение допуснато до касационно ожалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, следва касаторът да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил крайните изводи при формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК). В настоящия случай касационното обжалване следва да бъде допуснато по обобщения и уточнен, съобразно с правомощията на касационния съд, разяснени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос за задължението на въззивния съд да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните. Въпросът удовлетворява общата предпоставка за селектиране, тъй като е обусловил изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че възложените от ответника правни действия по процесното заповедно производство са осъществени точно и в пълен обем от ищеца, отказвайки да извърши преценка за справедливостта и обосноваността на определения от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв размер на адвокатското възнаграждение, приемайки възражението на ответника в тази насока за преклудирано. Налице е и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, предвид необходимостта от проверка на даденото от въззивния съд разрешение по повдигнатия процесуалноправен въпрос със задължителната практика на ВС и ВКС, изразена в ППВС № 1/1953 г., т.7 и 8, ППВС № 2/1967 г., т.І и ІІ, ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, т.19, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната съдебна практика на ВКС, обективарана в решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 35 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 1499/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 50169 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. На основание чл. 18, ал. 2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 69.26 евро, равняващи се на 135.46 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,