Определение № 390 от 20.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 212/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ст.юрисконсулт А.А. като процесуален представител на Община Перник срещу въззивното решение на АС София от 01.Х.2019г. по в.гр.д. № 2662/2018г. Ответницата по жалбата С. Р. Н. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р.З. е заела становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира се изплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗАдв. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на ОС Перник от 16.2.2018г. по гр.д. № 600/2017г. в отхвърлителната му част за разликата над 18000лв. до 40000лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Община Перник да заплати на С. Р.Н. още 22000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие злополука, настъпила на 29.1.2016г., ведно със законната лихва от посочанета дата до окончателното изплащане. С решението е потвърдено определението на ПОС от 09.3.2018г. относно разноските и са присъдени в тежест на общината държавни такси и адвокатско възнаграждение. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника „Лиел Констракшън“ ЕООД Перник и „Зауба“ АД София, съдружници в ДЗЗД „Перник Комунал“. Въззивният съд е приел за установено въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза /според които на ищцата са издадени болнични листове за временна нетрудоспособност поради мозъчно сътресение и счупване на гръбначния стълб за периода 01.02.2016г. – 18.07.2017г./, че на 29.01.2016г. на заледен уличен участък - на спирка на градския транспорт в [населено място] - ищцата паднала и получила закрито сътресение на мозъка без загуба на съзнание и счупване на тялото на трети поясен прешлен /Л3/. Вследствие злополуката ищцата търпяла болки и страдания около 8 месеца, през първите 4-5 – изключително интензивни. Ищцата е претърпяла консервативно лечение, като около 4 месеца е носила рамков корсет /ортеза/ и движенията на снагата й са били затруднени и болезнени. Пълно възстановяване на здравето й не е настъпило и към настоящия момент тя изпитва болезненост при натиск в гръбначния стълб и в движенията в поясната област при навеждане напред и настрани. Прието е с оглед и разпоредби от ЗДвП, ППЗДвП, ЗП и ППЗП, че служителите, в чийто преки задължения се е включвало поддържането на процесната улица, са служители на ответната община, че тротоарното платно било заснежено, обледенено и необработено с противозаледяващи материали, поради което при качване в автобус ищцата се подхлъзнала и паднала. Тротоарът, където е настъпила злополуката, е част от общинската пътна мрежа и поддържането й е задължение на общината, като уврежданията на ищцата са в пряка причинна връзка с бездействие на общински служители, нарушили изискванията относно поддържането на пътното платно. Като недоказано и неоснователно е оценено възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради несъобразено с климатичните условия облекло и поведение. Прието е за неправилно от първоинстанционния съд съпричиняване поради диагностицирано хронично заболяване на гръбначния стълб на ищцата, довело до по-бавното й здравословно възстановяване – страданието от хроничното заболяване не може да се квалифицира като нейно поведение, без което вредоносният резултат не би настъпил или би бил в по-лека форма. Предвид настъпилото трайно увреждане на здравето на ищцата, интензивността и продължителността на болките и страданията й, проведеното лечение, възрастта и невъзможността за пълно възстановяване на здравето й, вкл. и поради хроничното й заболяване, съдът е намерил, че обезщетение в размер на 40000лв. е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД, съобразявайки съдебната практика и обществено-икономическите условия в страната към настъпването на вредата. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса 1. „ налице ли е основание за ангажиране отговорността на община Перник за неимуществени вреди, които не са в пряка връзка с възникналото увреждане, и доказано ли е несъмнено наличието на осъществен деликт по чл.45 вр. с чл.49 ЗЗД и необходимост от репариране на възникнали вреди при условията на предходни нарушения на здравословното състояние на пострадалата, които не са отчетени като основания за намаляване на обезщетението и процент съпричиняване“. В касационната жалба се сочи произнасяне: в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /без конкретизирана практика/ по въпроса 2. за непреценка на всички факти и доказателства - установено от вещото лице наличие на стара зараснала фрактура на ЛЗ и установени с епикриза и ЕР на ТЕЛК дегенеративни и посттравматични промени в поясноседалищната част на гръбначния стълб, хронично заболяване – дискова херния, напреднали спондилоартрозни промени, остеохондроза на дисковете, хипертрофия, остеопороза 2 степен, и липса на мотиви защо следва да се присъдят още 22000лв., не вземайки под внимание СМЕ и налични предходни увреждания, и в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по третия въпрос, касаещ практиката на ВКС, според която в случаите, когато се търсят увреждания над обичайното, съдът може да ги уважи само при успешно проведено доказване на вредите и причинната връзка. ВКС намира, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. Първият въпрос в първата му част е неотносим към резултата по спора, до който е достигнал въззивният съд, основан на извод, че е доказана пряка причинна връзка между претърпяната от ищцата неимуществена вреда и бездействието на служители на ответната община по поддържането на общинската пътна мрежа. Въпросът във втората му част е фактически, а не правен, само каквито са предвидени в закона като основания за допуснате на касационно обжалване. С оглед на това преценка във връзка с този въпрос ВКС може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по допускането. По втория въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, като изцяло е кредитирал и е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена и въз основа на представените по делото писмени доказателства /лист за преглед на пациент, епикриза, резултат от образно изследване, 19 броя болнични листове за периода 01.02.2016г. – 18.07.2017г. и ЕР на ТЕЛК от 18.07.2017г./, установяваща и съществуващите преди злополуката дегенеративни органични промени при ищцата, в т.ч. заболяването от дискова херния, и е изложил съображенията си при преценката по приложението на чл.52 ЗЗД, вземайки предвид всички установени по делото обстоятелства, относими към характера и тежестта на увреждането, включително предходните дегенеративни увреждания. Без значение за изхода на спора е въпросът за непреценка изрично на наличието на стара зараснала фрактура на Л3 – тя е фрактурата при злополуката на 29.01.2016г. на третия поясен прешлен, идентифицирана като стара при направения на 18.10.2016г. ЯМР. И третият поставен от касатора въпрос е фактически. Това е така, защото дали доказването на вредите и причинната им връзка със злополуката е успешно проведено, представлява по същество твърдение за необоснованост на въззивното решение /касационно основание по смисъла на чл.281 ГПК/, а то е предмет на проверка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗАдв. на процесуалния представител на ответника по касация адвокат Р. З. следва да бъдат присъдени 1300лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,